Шварценегер от „Мистър Олимпия” до губернатор на Калифорния

Как и защо един от най-популярните актьори на Холивуд успя да пребори конкурентите и да стане губернатор на щата Калифорния?

Оказва се, че Шварценегер е имал амбиция за политическа кариера години преди да се захване наистина с това. Още със самото си пристигане в САЩ той определя себе си като републиканец и бавно, но сигурно и безотказно поема по пътя към губернаторския пост.

Пряката демокрация в Калифорния, каузата за съхраняване здравето и развитие на физическата култура на подрастващите и спечеления референдум сред калифорнийци, отреждат губернаторския пост на Арни.

Откасът е част от книгата на Даниела Божинова – „Хората решават”. Инициативата, референдумът и отзоваването не са сред най-отразяваните страни на американския политически живот особено извън страната. Но те са неделими от принципите на самоуправлението, върху които е основана Америка.

Десета глава

ДА ПИТА МЕ ХОРАТА! ИСТОРИЯТА НА ГУБЕРНАТОР ШВАРЦЕНЕГЕР

Губернатор Шварценегер възражда популисткия дух на XIX в. Управление чрез инициативи и референдуми в условията на финансов колапс на Калифорния

По ирония на съдбата в началото на XXI в. популисткият дух на Калифорния се оказа въплътен най-добре не от друг, а от австрийски емигрант, мултимилионер, актьор... Неговият народняшки подход към политиката и талант да комуникира с обикновения човек даде на хората усещането, че… изхвърлят старите политици и вземат властта в свои ръце... Той беше оживелият дух на Народната партия.

Марк Балдасар, Институт за публични политики на Калифорния

Арнолд Алоис Шварценегер, роден на 30.07.1947 г. в невзрачното градче Тал, близо до Грац, Австрия, изгряващ културист с титла „Мистър Вселена”, таящ огромна амбиция да постигне най-високото ниво в своя спорт, да направи актьорска кариера и много пари, пристига в САЩ на 21 години. Младият австриец се установява да живее и тренира в Калифорния, на 23 години печели титлата „Мистър Олимпия” (печели я 7 последователни пъти), на 30 вече е направил своя първи милион и е дебютирал в киното. Въпреки явните си три недостатъка – липса на актьорски талант, непроизносимо за американците име и тежък акцент, той постига изключителен успех: Шварценегер е звездата от „Терминато”, „Хищникът”, „Бягащият човек”, „Близнаци”, „Бунтът на машините”, „Истински лъжи” и други касови филми. Освен това той осребрява уменията си във фитнеса и културизма чрез писане, съвети и реклама, а също инвестира в бизнес, като строителство, имоти, производство на строителни материали, ресторантьорство и др.

С времето Арни развива амбиция за политическа кариера. Той отрано определя политическите си възгледи като републикански: „Пристигнах в Америка точно в разгара на президентската надпревара Никсън – Хъмфри през 1968 г. Накарах мой приятел да ми превежда дебата между претендентите. Това, което казваше Хъмфри, ми приличаше на социализма, с който току-що се бях сбогувал. Никсън обаче говореше за свободна инициатива, за това, държавата да не ти се меси, да се намалят данъците, да се засили армията – това беше като свеж въздух за мен. Попитах моя приятел от коя партия е Никсън. Той каза „от Републиканската”. Значи и аз съм републиканец, казах и оттогава винаги съм бил републиканец.”

Своята принадлежност към републиканците Арни демонстрира публично за първи път с ангажимента си към президентската кампания на Джордж Х. У. Буш през 1988 г. По-късно получава първото си назначение на държавен пост – председател на федералния Съвет за физическа култура и спорт (1990–1993 г.). На този пост той развива активна дейност за създаване на училищни програми за физкултура и фитнес, финансира със собствени средства интензивните си пътувания за внедряване на програмите из цялата страна.

Арнолд Шварценегер е малко странен републиканец. Повечето му колеги от киното са хора с либерални възгледи и обикновено гласуват за Демократическата партия. В този смисъл актьор-републиканец в Холивуд е нещо като дървено желязо, т.е. оксиморон.

Републиканската партия в Калифорния също има проблем с възприемането на Арни като истински републиканец. Шварценегер е зет в семейство Кенеди – жена му Мария Шрайвър, журналистка, е племенница на Джон Ф. Кенеди, един от най-прочутите президенти, излъчвани от Демократическата партия.

Шварценегер знае, че шансовете му да се кандидатира за висок държавен пост от калифорнийската Републиканска партия чрез спечелване на първични избори не са големи. Същевременно неговата амбиция да се изяви на общественото поприще расте и той търси възможност да се позиционира в политическото пространство.

В Калифорния – щат с пряка демокрация, има един специфичен начин да направиш това – избираш си кауза и я превръщаш в гражданска законодателна инициатива, пропагандираш я, отиваш на референдум и печелиш вота на избирателите. Всъщност Шварценегер вече има кауза, за която е направил много – здравето и физическата култура на подрастващите. През 2002 г. той става инициатор на гражданска инициатива за създаване на „Програма за следучилищно обучение и безопасност”. Неговото „Предложение 49” печели одобрението на избирателите на референдум. Заделени са бюджетни средства и програмата се реализира на грантов принцип в училищата на Калифорния.

По същото време една личност, която можем спокойно да наречем антипод на Шварценегер в политиката – демократът Грей Дейвис, е преизбран за губернатор на щата. Дейвис е политик от кариерата. Преди губернаторското място той е заемал всички най-важни постове в щатската изпълнителна власт и с право е считан за най-подготвения администратор в Калифорния. Неговата кампания се води под мотото „Парите не могат да купят опит”. Опитността на Дейвис го прави много вероятен кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия на избори 2004. Но големите надежди на Дейвис и неговата партия скоро ще намерят своя Терминатор.

Вторият губернаторски мандат на Грей Дейвис е белязан от тежки финансови и икономически проблеми – незапомнени изключвания на тока, нарастване цената на електричеството, загуба на работни места, най-вече във високотехнологичните предприятия в Силиконовата долина, растящ бюджетен дефицит. Губернаторът не може да се справи с проблемите, рейтингът му шеметно пада, политическата поляризация се засилва, ролята на бизнес лобитата расте, недоволството ескалира.

При създалата се ситуация един опитен данъчен активист, Тед Коста, решава да поотупа праха от позабравения трети елемент на пряката демокрация в щата, а именно отзоваването. На 5 февруари 2003 г. Коста започва подписка за отзоваване на Грей Дейвис. До този момент в историята на Калифорния има 32 неуспешни опита за отзоваване на губернатор, в историята на САЩ – един-единствен успешен – през 1921 г. е отзован губернаторът на Северна Дакота.

Но Тед Коста е преценил, че шансът за успех е реален – най-малкото заради това, че след вялата избирателна активност на отминалите избори събирането на подписи, равняващи се на 12 % от броя на гласувалите, няма да е непосилно трудно. Събрани са 1,3 милиона подписа – с 400 хиляди повече от необходимото. На 23 юли, след проверка на подписите, инициативата за отзоваване е квалифицирана за гласуване от избирателите. Референдумът за отзоваване трябва да се състои заедно с избор на нов губернатор на т. нар. специални избори. Те биват насрочени за есента на 2003 г.

За мястото на губернатора се кандидатират демократът Круз Бустаманте, считан за фаворит, републиканецът Том Макклинтък и зеленият политик Питър Мигел Камехо.

Арнолд Шварценегер се включва в надпреварата в последната минута, като обявява решението си в шоуто на Джей Лено и изненадва дори собственото си семейство. Арни следва своята интуиция. Тя му подсказва, че едва ли ще има по-добра възможност за спечелване на политическото състезание. Политиците от кариерата като губернатор Дейвис са загубили доверието на Калифорния, те са забъркали каша с финансите и енергийния сектор и са разгневили избирателя. Сега е моментът за различния, за онзи, който няма нищо общо с бюрократите. Шварценегер е политически аутсайдер и в това е неговият шанс. Не само заради настроенията на калифорнийци, но и заради едно важно процедурно обстоятелство – кандидатирането при отзоваване не предполага провеждане на първични избори. Арни няма да се състезава с вътрешната конкуренция, както преди редовни избори, за да бъде излъчен като общ кандидат на Републиканската партия – нещо, в чийто успех той дълбоко се съмнява.

Включването на Шварценегер в надпреварата за губернаторското място значително динамизира кампанията. Той влага в нея всичко, което знае от развлекателния бизнес – всички свои умения за продажби и комуникация с публиката. Това, което не знае, ще трябва да научи от най-добрите експерти, които ще покани специално, за да го просветят за публичните финанси, социалната политика, функциите на губернатора, ролята на прякото участие, историята на щата и т. н. – уроци, наречени по-късно „Университетът на Арни”. За него ще работи цветът на политическия маркетинг и мениджмънт. Как да се притъпи асоциацията с физическо насилие, предизвиквана от филмовите му герои, как да се намери реформаторство в неговото терминаторство, как да се разкрие образът му на семеен човек, на успешен предприемач, на загрижен гражданин, направил много за децата и училището, как дефектът на акцента да се превърне в ефект, как липсата на политически опит да се превърне в предимство, какви да са основните му послания, съюзници и т. н.

За радост богатият Шварценегер може да си позволи най-добрия екип. Той може да си позволи също така лукса да се откаже от спонсорството на големите пари – например парите на казината, и дори да обещае, че ще обложи хазартния бизнес с по-високи данъци, нещо, за което обикновените калифорнийци отдавна настояват.

Арни организира зрелищна кампания, като обикаля Калифорния с автобуси, надписани „Хищник” и „Бягащият човек”. Кампанията е „две в едно” – бизнесменът Шварценегер промотира своя нов филм „Терминатор 3”, а политикът представя кандидатурата си за губернатор. Срещите му с медиите завършват с неговата запазена марка – изречението „I‚ll be back!” („Пак ще се видим!”), срещите с гражданството – с раздаване на фланелки – не защото е оригинално, а защото хвърлянето на фланелки към публиката разкрива по-добре телосложението на кандидата и дори нещо по-важно – задържа го в обектива на телевизионните камери няколко секунди повече, отколкото нормално трае един политически репортаж.

Интересът към идващите специални избори расте. През септември кино звездата приема да участва в телевизионен дебат с другите претенденти. 2,4 милиона домакинства в Калифорния проследяват сблъсъка на кандидатите – повече, отколкото са гледали последния президентски дебат.

Специалните избори са проведени на 7 октомври 2003 г. В първата част – референдум за отзоваване, 55 % от избирателите гласуват за отстраняване на губернатор Грей Дейвис. Във втората част – избор на нов губернатор, Шварценегер постига отчетлива победа – 48,6 % от гласовете. След него е демократът Бустаманте с 31,5 %, съпартиецът му Макклинтък с 13,5 % и зеленият Камехо с 2,8 %. Съгласно изборното законодателство на щата балотаж не се налага и резултатът е окончателен.

„Тези избори не се отнасяха до това, да се замени един губернатор с друг или една партия с друга. Тези избори бяха за промяна на цялостния политически климат в нашия щат. Това беше народно вето върху обичайната политика”, казва Арнолд Шварценегер в речта си при поемане на губернаторския пост на 17 ноември 2003 г.

Шварценегер правилно е разчел обществените настроения. Макар и мегазвезда, човек без политически опит като него не би могъл да стане губернатор на най-населения и богат щат на САЩ, ако съгражданите му не бяха отвратени до крайна степен от партиите и представителната власт и не желаеха сериозни политически промени. В книгата „Пълнолетието на пряката демокрация. Отзоваването в Калифорния и отвъд него” анализаторите Марк Балдасар и Шерил Кац говорят за обществените въжделения за нов политически ред, на които явно е импонирал необичайният кандидат Арнолд Шварценегер. Те го наричат Самсон, който се е справил с политическия естаблишмънт в Калифорния, и определят избирането му като начало на нова епоха в развитието на пряката демокрация в САЩ, едно прераждане в XXI в. на популизма и прогресивизма от края на XIX в.

Наистина при управлението на Шварценегер използването на пряко участие достига безпрецедентни нива. Принос за това има самият губернатор. Още с избирането си той заявява, че неговият подход ще бъде „да питаме хората”. След „загрявката” с Предложение № 49 (2002 г.) за извънкласните занимания със спорт Арни е готов за нови предложения към избирателите.

„Шварценегер гледаше на инициативата като на още една история, която би могъл да „продаде” на публиката...Той подготвяше сцената за още инициативи, още кампании, още вотове. Сериали от тях...”, пише журналистът Джо Матюс в книгата си „Народната машина. Арнолд Шварценегер и възходът на демокрацията на боксофиса”. Книгата анализира едно интересно, чисто калифорнийско явление – сливането на развлекателен бизнес и пряко участие, на което върховна еманация е губернаторството на Арнолд Шварценегер.

Още през първата година губернатор Шварценегер прокарва най-важните си управленски решения чрез инициативи, гласувани пряко от гражданите. Той спазва своето обещание да намали данъка върху леките автомобили до старото му ниво. Налогът върху колите е вдигнат трикратно от неговия предшественик, а това е сериозен удар върху семейните бюджети на калифорнийци, предвид автомобило-центричния им начин на живот. В отговор избирателите гласуват одобрение на най-важното губернаторското предложение – за вземане на заем чрез емитиране на държавни ценни книжа. За да покаже, че дава и своя личен принос за намаляване на бюджетния дефицит, Шварценегер демонстративно се отказва от губернаторската си заплата от 175 000 долара годишно. Той отнася до вота на гражданите нови мерки за стабилизиране на щата и получава тяхното доверие. Прякото участие се явява съюзник на републиканеца Шварценегер в условията на враждебна законодателна власт, доминирана от Демократическата партия. Инициативите и референдумите развързват ръцете му за действие. Чрез тях губернаторът успява да заобиколи щатския Конгрес и стандартната законодателна процедура.

Но както казва Джо Матюс в „Народната машина”, пряката демокрация в Калифорния не може да бъде подчинена или опитомена. Тя има своите закони и логика. Две години след поемането на губернаторския пост Шварценегер претърпява пълен крах на референдума за новия си пакет антикризисни мерки. Неговият план за даване право на губернатора да ограничава бюджетните разходи без съгласието на легислатурата, за промени в пенсионната система, за ограничаване ролята на профсъюзите и реформа в учителската професия среща отпор както от законодателите, така и от големите съсловни организации, начело с най-влиятелната – синдиката на учителите.

На следващата година Шварценегер изоставя тези теми и поставя на дневен ред проблемите на инфраструктурата. Законодателите този път са на негова страна. Харизматичният губернатор е успял с преговори да намали политическата поляризация и да постигне компромиси между републиканци и демократи в Конгреса. За одобрение на референдум е пусната законодателна мярка за държавни ценни книжа на стойност 37 милиарда щ. д. Това е най-големият заем, одобряван от избирателите в историята на Калифорния. Бюджетът е приет навреме – рядкост за щата, в който с гражданска конституционна поправка електоратът е заставил законодателите да одобряват бюджета с мнозинство не по-малко от две трети. В края на 2006 г. Шварценегер е преизбран за губернатор, а следващата 2007 година е първата без бюджетен дефицит от шест поредни години.

Това положително развитие обаче трае кратко. В навечерието на 2008 г. финансите на щата се сриват и губернаторът обявява извънредно положение с големи съкращения в разходите за образование и социални дейности. С настъпването на глобалната дългова криза Калифорния – осмата икономика в света, се оказва силно потърпевша. Тя затъва в тежка рецесия, от която и най-големият екшън герой не може да я спаси. В края на втория мандат на Шварценегер бюджетният дефицит е стигнал 28 милиарда щ. д., а рейтингът на губернатора не се различава много от рейтинга на предшественика му в момента на отзоваването.

Арни трябва да освободи своя пост, защото този път пряката демокрация не е негов съюзник, а негов терминатор – мандатните лимити, въведени в щата с гражданска инициатива, не му позволяват повече от два губернаторски мандата. Но дори и да не беше така, Шварценегер не би успял на поредните избори. Неговата популярност се е стопила така, както богатството на Калифорния.

Из „Хората решават”

Книгата може да поръчате тук!