В средата на 1988 г. нашумялата по онова време група “Трик” ненадейно се разпада. Няма дрязги за слизането от сцената. Причината за края на триото е щастливо събитие в живота на един от членовете - Снежана Петкова, предстои ѝ да стане майка. Пее до петия месец от бременността си, но тъй като сценичните им изяви са свързани и със сложна хореография, включваща много танци, няма как да продължи. Малко след това ражда и Румяна Георгиева, другият женски вокал в групата. А после Етиен Леви, третият от триото и двете момичета поемат в различни посоки. Събират се отново 29 години по-късно, в началото на 2017 г.
Руми, Снежи и Етиен се срещат пак с идеята да възродят групата, която ги прави популярни. След няколкомесечни обсъждания издават първата си песен, с която да поставят началото на новия живот на “Трик”. Влязоха в студио и записъха сингъла “Странните неща”, а с него отбелязаха и 35 години от създаването на вокалната формация. Групата е сформирана от импресариото Стефан Широков през 1982 г. Миналата година Етиен Леви отпразнува още един юбилей - в началото на юли навърши 60 години. “Музиката и аранжиментът на “Странните неща” са дело на Митко Гидишки. Случайно се срещнал с Руми и тя го попитала защо не направи песен за нас. Така той я създаде специално за група “Трик”. Звучи в нашия стил отпреди години, в същото време е в синхрон с модерните изпявания. В нея има и рап”, разказва Етиен Леви. Текстът е на младата поетеса Йоана Мирчева. Пишейки го, тя прави ретроспекция на живота на всеки един от тримата певци. Засега група “Трик” не обявява, че ще тръгва на турне, няма дата и за голям концерт. “Не искаме да сме от хората, които не си държат на думата. Като дойде време, ще съобщим”, добавя Етиен Леви.
Снежи и Руми вървят в комплект от 19-годишни, с малки прекъсвания във времето. Допълват се не само вокално, но и като характери, а за Етиен казват, че като мъжки глас е много ценен. Изисква се изключително чувство за баланс, за звучене, което той притежава, за да се вмъкне между два женски тембъра. И
тримата са
състуденти от
консерваторията
и нямат никакъв проблем в стиковката на гласовете, проблем е оранизацията, защото според тях в България няма добри продуценти. В един випуск са с Петя Буюклиева, Ирина Флорин, Райко Кирилов, Жан Шейтанов, Асен Драгнев. И до ден днешен се събират да празнуват годишнини от завършването си.
Техният голям дебют като изпълнители в този си състав е в Евровизия за изпълнители през 1985 г, когато печелят трета награда. Конкурсът се провежда в Белгия. Снежана Петкова се присъединява към тях няколко месеца преди участието на престижния форум. “Постигнахме европейско ниво, преди да сме постигнали българско”, казва тя. На следващата година печелят “Мелодия на годината” с “Шесто чувство”.
В Белгия пели на
английски, немски,
френски и български,
цялата им програма била 25 минути. Тогава България е единствената представителка от соцстраните. Първи за възможността да участват в конкурса научава Етиен Леви. Обадил му се Найден Андреев, който станал художествен ръководител на групата, и поискал да се срещнат, за да поговорят. Разказал му за предложението и попитал дали групата ще може да се подготви за три месеца, което е твърде кратък период. Това е и първото излизане на триото зад граница. Журито в конкурса оценявало по много критерии - следяло се не само за цялостното музикално представяне на групата, но и за индивидуално представяне на всеки от тях, като поотделно изпълнявали по една песен, а останалите се включват като беквокали. Сценичното им присъствие също трябвало да е на ниво. Първи се класирало трио холандки. Втори станали домакините, но разликата с третото място, което отишло при българите, била само една точка.
За представянето в Белгия костюмите на “Трик” са специално създадени от дизайнерката на завод “8 март”, дори произвели специално платовете за тримата изпълнители. Музикантите сами проучили кои цветове са модерни в чужбина и се съобразили с тях. Снежи била в бледорозово, Етиен в жълто, а Руми в синьо. По време на шоуто си махали части от костюмите, за да изглеждат различно при всяко от изпълненията си. Спомнят си, че собственичката на малкия хотел, в който били настанени, им разказала, че при нея бил отседнал и Хулио Иглесиас, който също бил участвал в предишно издание на конкурса.
От тримата само Румяна Георгиева участва в първия състав на групата по време на нейното създаване - 22 март 1982 година. Другите двама по онова време са Диана Дафова и Богдан Кънев. Руми тъкмо била завършила естрадния отдел в консерваторията, вече имала записани самостоятелни песни и започнала да пее в бара на парк-хотел “Москва”. Изкарала обаче едва две-три вечери и решила, че това не е нейното място, още повече че в музикалното училище години наред свири класическа музика и има друга мечти за своето развитие. Тогава ѝ се обадил Стефан Широков и я поканил да се включи в триото, което създава. Реализирали доста успешни участия и записи, но година по-късно Богдан Кънев, който вече не е между живите, решил, че иска да прави самостоятелна кариера. В този период цяло лято имали ангажименти във вариетето в Слънчев бряг. “Аз съм привърженик на теорията за изчислената случайност”, казва Етиен, който именно тогава се присъединява към групата. Бил пианист и певец в друга формация и
имали планове да
работят зад граница
През лятото обаче свирели в Поморие. Един ден ръководителят на оркестъра попитал кой от музикантите иска да отиде с него, трябвало някъде да занесат ноти. Единствено Етиен откликнал и след като свършили ангажимента, минали да видят репетицията за първите “Орфееви вечери”. В този момент “Трик” репетирали на сцената и Руми помахала на Етиен да я изчака. Поговорили, няколко дни по-късно тя отишла заедно с Стефан Широков в Поморие, за да слушат оркестъра, в който участва Етиен Леви. В една от паузите тримата се събрали на една маса и импресариото поканил младия музикант да стане част от триото. “Руми ме риташе под масата и ми правеше физиономии да приема. Това беше преломен момент в моя живот”, спомня си Етиен. Казал си, че птиченцето каца един път на рамото, и на 30 юни отишъл на първата си репетиция във вариетето с “Трик”. Много му харесала идеята на Широков да направи нещо съвсем различно и ново за българската сцена. Искал да събере в едно пеене, танци и актьорство. Малко след това направили и първия запис с участието на новия мъжки глас. Трябвало да летят до София, да влязат в студио и после веднага да се върнат в Слънчев бряг. Бащата на Руми, който работел на митницата на летището, помогнал, пристигнал при тях на морето, за да им съдейства да се качат в самолета, защото нямало места. “Пътувахме прави като в трамвай. Само като излитахме и кацахме, ни помолиха да клекнем. Така сме се возили след това още много пъти, като няма места, сме прави”, смее се Етиен. Успели да пристигнат навреме в радиото, където трябвало да записват, имали среща с някакъв автор, който да им даде текст за песента, но той не се появил. Наложило се набързо сами да го съчинят.
Снежана Петкова влиза в “Трик” в началото на 1985 година. Била в група “Феротон”, която била на Кремиковци. Били в същия състав - мъж с две жени, но имало и четирима музиканти. Всичко било много добре организирано, но и тогава имало шуробаджанащина. Станало ясно, че двама приближени на ръководството на завода ще бъдат сложени на мястото на двама от членовете на групата. “Тогава се правеха събрания с директорите и стенограф. Когато ни събраха, заявих, че независимо кои са двамата, които ще махнат, аз ще си тръгна, ако има промени. Така и стана”, разказва Снежи.
В този си състав издават две дългосвирещи плочи - “Трик 1” и “Шесто чувство”, пускат и малки плочи, издават също в Русия, правят песни и на английски. Често ги канели да бъдат манекени на заводите “Руен”, “Пирин”, представяли дрехите им, пеейки. От тях вземали сценични тоалети, но доста неща си шиели и при Рачето, която правела костюмите на Жоро Христов, “Трамвай №5”.
В началото сами си правели хореографията на танците, която се превърнала в техен отличителен знак. Но после поканили професионални хореографи, които им поставяли стъпките за всяка песен. Изисквало се и добра актьорска игра. “Симбиозата между пеене, танцуване и дишане е много трудна, всичко се постига с много репетиции. Човек трябва да знае как да диша правилно”, категорични са и тримата. Ники Сотиров пък им преподавал пантомима и направил хореографията за две от парчетата им.
Коментари (0)
Вашият коментар