Нашумялата джендър тема е в моноспектакъла "Семьон" по творби на Андрей Платонов, с който Сливенският театър гостува в София
Сливенският драматичен театър гостува в София на 30 януари на сцената на театрална работилница „Сфумато“ с моноспектакъла „Семьон“ по творби на Андрей Платонов.
Най-новото заглавие в афиша на театъра е дипломен спектакъл на специализанта по режисура при проф. Пламен Марков Ивайло Гандев.
Минималистично, без декор и с един актьор - Димитър Марков, спектакълът иска да покаже вълненията на създателите си. Не търси нови театрални форми, не внушава философски формули, не изпраща послания, не заклеймява, не протестира. Постепенно, последователно, непретенциозно, но с желязна сценична логика, в него се ражда един разтърсващ театрален разказ.
"Платонов е писал този текст 30-те–40-те години на миналия век и днес той е много адекватен на времето, в което живеем - изгубена е духовната употреба на живота, изчезнала е духовността. Никой не може да ти каже какъв е смисълът, въпросът е, че нямаме уважение към живота на другия. Аз имам усещането, че животът е остойностен, той има някаква цена, която ти можеш да си позволиш, т.е. животът не е безценен, което е ужасно", споделя Ивайло Гандев.
"Идеята на този спектакъл е, че, когато един човек обича хората около себе си, той е готов на всичко за тях, дори да се превърне в тяхна майка.
„Не ни трябва коза, трябва ни майка“, казва баща на разказвача и това е моментът, в който невръстното 7-годишно дете облича роклята на майка си и започва да отглежда братята си като майка. Той не може да артикулира и да формулира мотивите си, защо е малък. Това е наивно, абсурдно, нелепо, ако се замислим, обаче той всъщност се превръща в един… ангел.
Представлението няма за цел да ви тласка към разсъждения за нравствените норми на човечеството или на християнството. То иска да ви накара да съпреживявате. То ви предизвиква да чувствате.
Коментари (0)
Вашият коментар