Камелия Тодорова: Мечтая за сродната си душа. Христина Христова: Преди 2 г. се омъжих

Камелия: Не на политиката! Но бих искала да се чуе моят глас за културата и образованието

Христина: Мечтая да работя колкото се може по-дълго в социалната сфера

Камелия: 3 дни без телефон? Толкова е хубаво - ще чета, ще се наспя, ще изгледам 7 филма

Христина: Искам дъщеря ми и семейството ѝ да се преместят от Гърция в България

Камелия Тодорова

Родена на 21 януари 1954 г. в София

Завършва пеене в Националната музикална академия. Печелила е награди на много международни конкурси

Певица и актриса, работила дълги години в чужбина. Сред дългогодишните музикални сътрудници са Людмил Георгиев, Живко Петров, Ангел Заберски-син, Михаил Йосифов и др.

Има две дъщери - близначките Мириам и Рейчъл

Христина Христова

Родена на 21 януари 1954 г. в село Попица, Врачанско

Завършила философия в СУ, доктор по социология

Министър на труда и социалната политика в кабинета на Симеон Сакскобургготски

Депутат от НДСВ в 40-ото НС, сред първите български евродепутати с временен мандат

През 2009 г. наследи царя начело на партия НДСВ

В момента е съветник по социалната политика към вицепремиера Валери Симеонов

Има една дъщеря - Силвия

- Сега ли се запознавате? “24 часа” е поводът за първата ви среща, нали?

Камелия Тодорова: Виждали сме се, но не се познаваме.

Христина Христова: Да, засичали сме се по коктейли, но не сме се запознавали. Спомням си много добре един ваш концерт в американското посолство.

К. Т.: Май беше за празника на САЩ. Беше по времето на посланик Джеймс Уорлик, който много поддържаше артистите и често ни събираше на културни вечери в посолството.

Хр. Хр.: Това беше ваш концерт. И си казах: тази жена Господ така я е надарил! Такъв глас отпуснахте, много беше хубаво.

К. Т.: Рядко правя големи концерти по обясними причини, свързани най-вече с финансова подкрепа. Пея по-често в клубове заради интимната обстановка и особено когато пея джаз. В последно време наблягам на българския си репертоар и ще ви изненадам с два нови сингъла, които вече съм записала. Моята музика не е рап, нито чалга и не привлича особено голяма публика.

- Наистина ли?

К. Т.: Коледният ми концерт в зала “България” беше разпродаден и се наложи да бъде повторен. Но когато правя мини концерти в клуб, невинаги се посещават от многобройна публика. Но пък от ценители. Младото поколение предпочита да се клати на рап и хип-поп, защото слуша предимно това, което е модерно. А аз пея това, което ми е на сърце. Но то е класика и ще бъде за вечни времена - и българският ми репертоар, и чуждите изпълнения.

- Как си го обяснявате?

К. Т.: Сигурно е и заради този “чалга лайфстайл”, който се наложи. Хората обичат да подражават, а така съвсем не са оригинални! Но кой ли да им каже?

- А вие, г-жо Христова, ходите ли на концерти?

Хр. Хр.: Да, много обичам. Много харесвам Камелия Тодорова. Обожавам Лили Иванова, пътувала съм дори в провинцията, за да я слушам. Слушам и класика. Ходя на театър от време на време. Виж, за кино вече не си и мечтая - компенсирам с телевизионните канали.

К. Т.: Това не е достатъчно! Аз пък съм киноманиак. Гледам много филми. И ходя на концертите на почти всички колеги, за да имам информация какво се случва.

- Родени сте на една и съща дата. Вярвате ли в астрологията? Четете ли хороскопите?

К. Т.: Много. Специално днес - 5-о число (правим интервюто на 5 февруари - бел. ред.), четох хороскопа си от американска астроложка и там пише, че Водолеят ще има много емоционален ден - или ще има срещи, или нови запознанства, или ще загуби близък човек. При мен се случва всичко това.

Хр. Хр.: 5 е моето лично число. И с нетъпрение очаквах да се запозная лично с Камелия.

К. Т.: И аз съм петица. Тази година обаче най-щастливото число за нас ще бъде 7. Името ми е 7-ица - Камелия, значи годината ми би трябвало да е добра. Но тръгва странно - всичко започва едва ли не отначало.

- Защо?

К. Т.: Така се случи. Трябва всичко да обновявам - музика, музиканти, хората около себе си. Би трябвало да си намеря и нова професия. Поне така е по хороскоп!

- Може би ще се пробвате в политиката?

К. Т.: Политика - не! Отдавна се отказах. Бих искала някога да се чуе моят глас за културата и образованието. Най-елементарното, което трябва да се случи, за да се избегнат неблагоприятните случаи на невъзпитани поколения, е да се наложи онази система, която е имало преди 9 септември във всички училища - етика, естетика и възпитание. Този предмет трябва да се изучава още от детските градини до VIII клас. Да се учат децата как да комуникират, как да създават контакти, как да уважават по-възрастните, как да се отнасят с по-малките, дори как да се хранят.

Хр. Хр.: В етиката трябва да се учи и кое е добро и кое зло, кое е красиво, как да го поддържаме. Важно е и качеството на учебниците.

К. Т.: Езикът, на който учат днес децата, не е достъпен за тях.

Хр. Хр.: Тук вече говорим и за политики. За разлика от Камелия мен съдбата винаги ме е срещала с политиката. Занимавала съм се професионално с това, преподавам това... Очевидно е, че имаме няколко публични сфери, които са в критично състояние и се нуждаят от адекватни управленски решения, нов начин на финансиране и управление. Това са образованието, здравеопазването и културата.

К. Т.: Една от причините, за да не се надгражда, е и недостатъчно добрата социална политика. Недостатъчно се плаща на учителите. Толкова ниски заплати няма никъде по света.

- Г-жо Христова, това е камък във вашата градина...

Хр. Хр.: Въпросът за нивото на доходите в България е много тежък. Стартирахме 1990 г. от много ниско ниво и не можем да наваксаме, въпреки че увеличението на минималната работна заплата от 2001 г. насам е повече от 93%. Едва ли сме увеличили производителността на труда с толкова.

- Г-жо Тодорова, като внучка на политик не сте ли поне малко изкушена от политиката?

К. Т.: Не, вече не. Бях по едно време, но видях, че това е много мръсна работа.

- През годините много ваши колеги влязоха в политиката. Сега в парламента има актьори.

К. Т.: Всеки си играе неговата игра. Аз не желая. Аз съм чист и откровен човек. И ако трябва да бъда винаги откровена, може да съм в противоречие с политикомислещите хора. Това значи да съм вечно черната овца. Не, благодаря!

- Г-жо Христова, бихте ли сменили политиката със сцената?

Хр. Хр.: Като ученичка имах артистични заложби и участвах във всички самодейни театри - на училището, на квартала. Дори учителят по музика веднъж реши, че имам усещане за ритъм и за концерта на училищния хор за 24 май ме обучи да дирижирам хора. Справих се добре и много ми ръкопляскаха. Беше много приятно.

- А пеете ли? Или само под душа?

Хр. Хр.: Не пея фалшиво. Пея си.

- Но никога не сте били изкушена да се качите на сцената и да хванете микрофона? Дори на купон?

Хр. Хр.: Не. Заедно с другите в компания пея, но индивидуално винаги съм се смущавала, че нямам кой знае какъв глас.

- И двете сте майки на дъщери. Вашите, г-жо Тодорова, поемат по вашия път, доволна ли сте? Или имахте други мечти за тях?

К. Т.: Да, Рейчъл изцяло е поела по моя път - тя е и певица, и композитор. Мириам също се занимава с музика, но като мениджър в Германия - в голяма компания, която се занимава с американски артисти, които гостуват в Европа.

За мен е важно те да са удовлетворени от това, което правят. Не исках те да се занимават с тази професия. Но преди 10 г. Рейчъл ме обвини защо не съм я карала насила да свири на пиано и е започнала да го учи толкова късно. Обясних ѝ, че мен никой не ме е карал насила и аз няма да карам никого насила. Така съм възпитана, така възпитавам и децата си. В първи клас реших да играя балет и да свиря на пиано, каквото имах вкъщи от баба ми. Трая около 3 г. В същото време спортувах - играех художествена гимнастика, баскетбол и плувах. Но всичко това беше мой избор, не са ме карали родителите ми.

Хр. Хр.: Човек сам трябва да определи влечението си и с какво ще се занимава. Моята дъщера Силвия беше на 10 г., когато се яви на кастинг за главна детска роля във филма “Музикален момент” с Йосиф Сърчаджиев и Мария Каварджикова. Изигра тази роля, филмът получи добри оценки, но тя не прояви интерес повече към киното. Зае се с право, после с дипломация. Сега има детенце, а аз най-накрая имам внуче. Толкова години мечтаех за това. Силвия се омъжи в Атина и има 3-годишно момченце - Василий. Надявам се и тя да възпита детето си така, както съм я възпитавала аз - в дух на свобода.

К. Т.: За да има такъв избор едно дете, трябва да му се предлага - да го водиш на концерти, да му предлагаш хубави книги, да слушате хубава музика. Да се среща с различни хора. Разнообразието дава избор.

Хр. Хр.: А и връзката с духовното. Водя моята дъщеря на театър от много малка.

К. Т.: Има значение абсолютно всичко, което се предлага на едно дете, независимо от възрастта. Моите деца от бебета слушат музика, гледат филми от малки. Имат пълното право да избират.

- Мъчно ли ви е, че дъщерите ви са в чужбина?

К. Т.: Не. Мъчно ми е, че не съм там.

Хр. Хр.: А на мен ми е много мъчно. И си мечтая да дойдат в България. Има някакви шансове зет ми да си премести бизнеса тук и това би било голяма радост за мен.

- А вие, г-жо Тодорова, като казахте, че ви е мъчно, че не сте там - съжалявате ли, че се върнахте в България?

К. Т.: Не. Мъчно ми е, защото съм живяла повече от 9 г. в Германия и животът там много ми хареса - всичко там е много добре организирано. Социално това е идеалната държава за мен.

- Бихте ли заминали отново?

К. Т.: Ако имам работа, бих отишла навсякъде.

- А вие, г-жо Христова, мислили ли сте да емигрирате?

Хр. Хр.: Не. Семейството ми много е пътувало в миналото, след това покрай служебни ангажименти съм обиколила половината свят, но не съм си мислила да остана някъде.

К. Т.: С тази свобода с паспортите не виждам защо човек трябва да емигрира. Отиваш, работиш, ако ти хареса - оставаш. Ако не - се връщаш.

- Най-големият ви успех в живота?

К. Т.: Първият ми голям успех е, че съм родила двете девойки. Но има много видове успехи. Успех е, когато започваш нова работа. Всеки път, като имаш нов проект - това е ново начало.

Хр. Хр.: Най-щастливият ми момент е, когато се роди дъщеря ми. Но съм усещала успеха и когато бях в социалното министерство и се направиха няколко добри програми - “Социални помощи към заетост”, “Старт в кариерата”, “Помощ за пенсиониране”, и когато разбрах, че това се е отразило върху живота на стотици хиляди. Да не говорим за битката за майчинството, която водих над 2 г. - да бъде 90% платено за година.

- А най-голямата ви грешка?

К. Т.: Учила съм се от всяка грешка, която съм направила по пътя си. Но не ги приемам като нещастни грешки, а по-скоро те са ме изградили като характер и са ми помогнали да вървя напред.

Хр. Хр.: Човек прави много грешки в живота си, сигурно и аз. Но не си спомням драстична такава. Упреквала съм се за грешки в отношението към детето ми, във възпитанието му. Погледнато от годините ми днес, сигурно бих правила много неща по друг начин.

- От какво се страхувате?

К. Т.: От лоши и нечестни хора, от лъжи.

Хр. Хр.: Страхувам се от човешка нечистоплътност. Но и от природни бедствия.

- Какво бихте правили 3 дни без телефон? Ще оцелеете ли?

К. Т.: О, толкова е хубаво без телефон! Ще чета, ще изгледам поне 7 филма, ще се наспя, ще се разхождам. Аз съм го правила - има уикенди, в които си изключвам телефона. А като отида в чужбина, въобще не го ползвам. Човек има нужда да си почива наистина.

Хр. Хр.: Сигурно ще ми е много странно без телефон. Не си спомням от колко години не съм си изключвала телефона, освен в самолет.

- Как си почивате?

К. Т.: Книги, спорт, разходка и кино.

Хр. Хр.: Моята почивка е съвсем банална - телевизия, разходка в планината, книги.

- Какво спортувате?

К. Т.: Всяка сутрин играя йога по системата петимата тибетци. Правя и гимнастика по книгата на пластичната лейди Вили Кожухарова, съчетана с упражнения за гръбнака. Два пъти седмично съм на фитнес. От време на време ходя и в планината. Не карам кола и ми е трудно придвижването на дълги разстояния.

- Защо?

К. Т.: Така се случваше, че трябваше да си прекъсна курсовете, за да работя, и все не стигах до изпита. Още 1983 г. изкарах първия курс, но не се явих на изпит. След това през 2005 г. пак карах, но бях в риалити шоу и прекъснах курса, не изкарах книжка. И сега вече ме мързи.

- И не ви липсва, че нямате кола?

К. Т.: Не. Возя се с таксита, а на големи разстояния ме обслужва конкретна фирма.

Хр. Хр.: Аз имам книжка, мога да карам, но не го правя. Ако се наложи, ще подкарам, но не ми е страст.

К. Т.: Много пъти съм сънувала как карам кола без книжка и имам проблем със скоростния лост и педалите. Затова, ако си взема кола, тя ще е автоматик. Така че може би ще ми се отвори някой ден парашутът, ще имам повече време и ще изкарам книжка. Но не е нещо, което много ми липсва. В чужбина много ми харесва да се движа с метро. Чакам с нетърпение метрото да стигне в “Красно село” - живея в края на “Лагера”, и тогава въобще няма да помисля за кола.

Хр. Хр.: Грижата за една кола в София си е проблем.

- За какво мечтаете?

К. Т.: Мечтая да не спирам да играя и да пея и да срещна най-после сродната си душа. Иска ми се да съм вечно влюбена не само на сцената, а и в реалния живот!

Хр. Хр.: Аз мечтая колкото се може по-дълго да работя в тази област, в която съм - социалната. Това ми е страст, това е моето призвание.

- Като казахте, че търсите сродна душа - имате още нещо общо - и двете сте разведени...

Хр. Хр.: О, аз съм щастливо омъжена.

- Имаме новина! Откога? Това е останало скрито за медиите?

Хр. Хр.: От две години. Дълги години живяхме заедно с моята половинка след развода - близо 25 г., и от 2 г. сме вече женени. Отидохме в едно далечно място, съвсем тихо и кротко.

- Кой е мъжът до вас?

Хр. Хр.: Казва се Пламен. Другото нека остане лично.

К. Т.: Ние не обичаме много да парадираме. Никога не съм говорила за личния си живот. За жалост, с последния ми брак беше обратното - човекът искаше да е непрекъснато в медиите, но за жалост използваше моето име, което не беше много приятно.

Хр. Хр.: Аз също не обичам да говоря за личния си живот.

К. Т.: Той затова е личен ! И това е нещото, което никак не харесвам на “чалга лайфстайла” - непрекъснато са на показ в медийното пространство и си играят на “звезди”.