Марин Янев пие кафе със Стефания Сандрели, Джан Мария Волонте го убива с камък

Три пъти играе Дон Жуан, покорява жените с вътрешна красота

Актьорът Марин Янев навърши 75 г.

Чувства се като човек, който не е първият, няма и да е последният, който влиза в достолепна възраст. Все още вярва, че има хоризонт, макар че никой не е стигнал до него. Дълбоко вярва, че Годо го има, знае, че няма да дойде, но няма да престане да го чака...

През юли 1991 г. кинокритикът Иван Стоянович публикува портретна скица на своя приятел със заглавие “Марин Янев - “почти” 24 карата злато”. 27 години по-късно актьорът, който има вярно чувство за самопреценка, не изпитва необходимост да уточнява дали талантът му може да се измерва със злато и колко карата е то. Желанието му е да бъде необходим - но не като златото, а като нещо, от което хората имат духовна необходимост.

Известният с черния си хумор Стоянович уточнява, че е написал “почти”, защото златото на актьора олеква, когато се накисне (макар и рядко) със слаба роля. Например не му провървяло с ролята на Дон Жуан и в “Сълза и смях” на режисьора Красимир Спасов, и в Народния театър под режисурата на Младен Киселов.

И в двата случая Марин Янев

има за дубльори

двама изявени

актьори красавци:

Стефан Данаилов в Народния и Антоний Генов в “Сълзата...”. За двамата е лесно да обладаят женските сърца. За разлика от тях Янев иска да е покорител на жените с душевната си красота. А тя не само че е невидима, но е и противоречаща на феномена “Дон Жуан”.

Играта на актьора е низ от опити и версии да преведе Молиер на съвременен език и с оглед на съвременната чувствителност. Янев винаги мислел, че този герой не е само красавецът, който покорява жените, а и още нещо. Затова се опитва да разруши представата за красивия герой, но то невинаги е докрай успешно. И до днес се чувства длъжник към Дон Жуан...

Марин Янев е орисан да стане актьор. Баща му цял живот е театърмайстор - първо в Бургас, после във Варна, където Марин се ражда. Майка му е гардеробиерка и момчето буквално е отгледано в театъра. Всеки божи ден майката пълни канчетата с топла храна и той ги носи на баща си, който от ранни зори до след края на представлението е на поста си.

Марин гледа как артистите се гримират, преобличат и играят и е дълбоко убеден, че те не получават пари за това, а си плащат, за да играят. След време ще разбере, че е точно обратното, и ще се съгласи, че този вариант е по-добрият.

След ВИТИЗ е разпределен във Варненския театър. Когато научава това, му става неприятно. Не защото не се радва, че ще се върне в родния град и театър. Не защото не се радва, че родителите му ще могат чрез него да се реализират и на сцената, защото те цял живот са били пред и зад нея.

Първата постановка, която правят с Красимир Спасов, е на хитовия спектакъл на Джон Осбърн “Обърни се с гняв назад”. Той е за сърдитите млади хора, започва с песен, в която се пее, че светът трябва да бъде променен!

Е, кажете, как младият актьор с маршалския жезъл в раницата ще се включи във великата мисия за промяната на света? Ами той за всички там продължава да си е малкият Маринчо! Иска да прави революция, а хората ще го потупват снизходително по гърба като онова момче с канчетата храна.

Янев напуска Варненския театър и след кратък гастрол в Пловдивския акостира в софийския “Сълза и смях”. Цели 16 години е в състава му.

Звездната му роля е на Рандъл Патрик МакМърфи в “Полет над кукувиче гнездо” през 1982 г. Красимир Спасов поставя световната пиеса на Кен Киси във време на здрава идеологическа цензура, ограничения и много забрани.

Зрителите, които искат да чуят нещо ново и различно, идентифицират Янев с героя му - бунтаря МакМърфи, защото от неговите уста чуват истини, които никой не смее да каже. След представленията го чакат пред театъра за автограф, но за да го поздравят за ролята.

Марин Янев се смята

за човек на театъра

Но точно на него се пада предизвикателството да играе във филма “Любовницата на Граминя” - копродукция с Италия, и да си партнира с невероятния актьор Джан Мария Волонте и с прохождащата в професията красавица Стефания Сандрели.

Режисьорът Карло Лидзани го избира на кастинг. Марин Янев признава, че ако му се беше случило сега, на тоя акъл, е щял да си глътне граматиката, да онемее и да се чуди как да се държи.

Но младостта не изпитва подобни страхове, а и току-що завършилият ВИТИЗ младеж въпреки респекта към италианците няма представа за техните филми, възможности и артистични кариери.

Карло Лидзани го харесва - “заради кривата ми физиономия или дявол знае заради какво”, и му дава ролята на лудия Пасионе. Но по същото време режисьорът Методи Андонов казва на Марин, че ще го снима в бъдещия си филм “Козият рог”. Като чува къде е поканен актьорът, Андонов възкликва: “Отиваш! Ти знаеш ли какво е да работиш с италианци?! Имаш ли представа какъв мощен актьор е Джан Мария Волонте? Аз ще те изчакам за моя филм...” И наистина по-късно го снима в “Козият рог”.

“Любовницата на Граминя” е сниман край Балчик и в Италия. На летището в Рим актьорът е посрещнат от шофьор с мерцедес, който се обръща към него с “мистър Янев”. Съгласете, че смяната с утвърденото в България “другарю” е опасно рязка.

Мерцедесът откарва Янев в шикозен американски хотел и там го настаняват в апартамент. На другия ден шофорът на мерцедеса пита: “Извинете, мистър Янев, ще бъде ли удобно да вземем сеньора Сандрели от дома й, или първо да ви закарам на снимачната площадка и след това да се върна за нея?”

Естествено, отиват до замъка, в който живее актрисата, и тя кани Марин на кафе. “И аз влизам в този замък и пия кафе със самата Стефания Сандрели, разбирате ли!? Езикът ми изгоря, не бях на себе си”, връща актьорът лентата от края на 60-те години, когато е сниман “Любовницата на Граминя”.

Филмът излиза на български екран през 1969 г. В него играят и Стоянка Мутафова, Емилия Радева, Домна Ганева, Петър Слабаков, Асен Миланов, Стойчо Мазгалов и др.

Марин става много близък приятел с Джан Мария, който във филма го убива с камък в една пещера. Янев е силно впечатлен от начина, по който италианецът защитава правата на българските си колеги.

За обяд на италианските актьори носят храна от Златни пясъци. Подреждат столове и маси, които застилат с бели покривки, и всички обядват заедно. Нашите си купуват със собствени пари кашкавал, сирене, домати и краставици от един байчо и сядат встрани да похапнат. Всичко това вижда Волонте и кани Марин до себе си на масата. Пита защо е това разделение. Казва на българския директор на продукцията Костакис, че ако утре българските му колеги не са с тях на масата, напуска филмовата продукция и и заминава за Рим.

На другия ден Волонте вижда, че няма никаква промяна в ситуацията, обръща масата с всичкото ядене върху нея и напуска снимачната площадка.

Хонорарът на Янев

е 500 лв.

за цялото му участие. За ролята си на Граминя Джан Мария Волонте получава половин милион долара. Но той наистина е голям актьор и Марин се уверява в това, защото гледа снимането на почти всички епизоди с него. Неслучайно Волонте е и голям театрален актьор.

Докато Стефания Сандрели е взета от живота, както се казва, и още е някъде на границата между натуршчик и професионална актриса, от която режисьорите ще направят кино звезда. Нещо, което в театъра е невъзможно.

Марин Янев вижда как работи режисьорът с нея. Камерата е сложена на триножника. Режисьорът е седнал зад триножника на едно малко столче и гледа Стефания Сандрели, която е в едър план - на около метър-метър и половина пред камерата. И започва да диктува състоянията на актрисата: “Вдигни леко главата нагоре. Наведи малко очите... точно така! Леко мръдни главата надясно. Сега се усмихни... А сега ти стана тъжно...”

Всичко това, монтирано във филма в съответните ситуации, изглежда като блестяща игра на Сандрели. Но тя с течение на времето и заснетите филми наистина стана звезда.

След “Любовницата на Граминя” Марин Янев изигра още една роля на луд - Боко в “Спомен за близначката”, където пък партнира с красивата Невена Коканова.

Над 65 филми и тв сериали има в кариерата си Марин Янев. Но винаги е признавал, че театърът е неговото голямо пристрастие. В момента играе в седем постановки на Народния. Благодарен е, че има тази възможност. Той не си представя живота без сцената, колегите, прожекторите, прахта, декорите...

Благодарен е и, че още има възможност чрез всеки свой герой да каже или да сподели със зрителите нещо важно или нещо съкровено. А всичко това прави актьорската професия най-привлекателната и най-хубавата в света...