Голото тяло изкушава художника Кочо Гърнев

Акад. Светлин Русев:

Колекционер откри и откупи над 120 картини на европейския художник от български произход

Константин (Кочо) Гърнев - духът на този непознат у нас български художествен гений тържествува в Националната галерия, пл. “Княз Aлександър I”. Защо едва сега? Защо не знаем и не сме чували за този уникален български художник? Може ли близо 30 г. след края на тоталитарната власт у нас да бъде премълчаван толкова талантлив творец, съизмерим с европейските величини?

Роден е на 18 януари 1893 г. в Пиринска Македония, в с. Либяхово, днес с. Илинден. Следва в академията при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка. Заминава за Мюнхен, където през 1930 г. завършва живопис при Херман Грьобер и Франц фон Щук.

Кочо Гърнев пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания той “запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба в Мюнхен. В чужбина има 13 изложби. Негови картини има в Мюнхенската пинакотека, но голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-1945 г. по време на бомбардировките над Мюнхен.

Умира през 1966 г. в Мюнхен. Приживе в България има само една самостоятелна изложба през 1934 г. Изкуството му е откровение - ярка експресивност, магичен синтез на форми и колорит.

Акад. СВЕТЛИН РУСЕВ

Кочо Гърнев в определена степен поне за мен беше някаква необяснима легенда! Може би още в младежките си години, за първи път от Стоян Сотиров чух какъв изключителен живописец е Кочо Гърнев?! От време на време, в някоя частна колекция се появяваше нещо от автора, а преди двадесетина години във “Витгенщайн” (Виена) домакинът ми показа в мазето няколко подарени (не можа да ми обясни от кого) картини на “непознат” автор - някой си Гарнев”! Сред ненужния вече официален портрет на Тодор Живков с няколко познати и не много известни автори видях в лошо състояние, с отпуснати и напукани платна, без рамки 4 или 5 работи на този “непознат” автор - изпълнени с красива агресивна живопис! Казах, че има такъв автор, доколкото бях чувал за него. Какво стана и къде отидоха тези работи - не знам!

Преди известно време доц. Маринска ми се обади да отида в аукционна къща “Виктория” - да видя доста работи на Кочо Гърнев.

Трудно ми е да

опиша

изненадата си!

Пред мен като на филмова лента минаваха картини на един изключителен, модерен европейски художник, картини, изпълнени с мощна енергия - като че ли на един дъх авторът е бързал да не изпусне нещо! Разнообразни като емоционален повод - целият тематичен регистър от интериорите, тоалетите, танцьорките пред огледалото, до цялата колекция от прекрасни голи тела и няколко с български сюжети - всичко беше създадено непреднамерено, в някаква трескава възбуда, защото не е могло да не бъде направено! Освободена живопис, интуитивна и чувствителна, която, колкото се родее със стилистиката на модерното изкуство, толкова самата тя го включва като свой път и свое време.

Всяка работа носи определено вълнение и разнообразието на цялото идва не само от богатството на идеите, а преди всичко от сложната и богата чувствителност, с която се докосва до сюжетния повод.

При Кочо Гърнев картината е превърната в живописна творческа среда. Ателието му с всичките атрибути е неговият живот, който той пренася през времето като категорична, здрава и плътна живопис от сложно зелени, виолетови, сиво-сребристи до остро червени и деликатни розови.

Без да ни

натрапва илюзията

за пространство,

той изгражда с една категорична живопис истинско пластическо пространство, наситено и изпълнено със сложни, деликатни човешки вълнения!

След тази изложба всеки, посветен в живота на картината и историята на българската живопис, не може да не преосмисли стилово пластическата и смисловата съдържателност на изкуството ни като част от голямото европейско семейство на модерната живопис от времето на първата половина на ХХ век.

Всъщност с тази изключителна сбирка от картини и рисунки на Кочо Гърнев до известна степен легендата ще добие вече плът и цвят, стилистическа яснота и емоционална съдържателност!

Без претенции, по понятни причини, че това изчерпва изцяло този странен автор, но само по тези работи би могло да се напише биографията на художника! Извън академичните пристрастия - той е класик в истинския смисъл, неговото пространство - това е пространството на неговия емоционален живот, на неговите страсти и вълнения, на неговата човешка и артистична среда. В него има нещо колкото автобиографично, толкова и универсално като художествено значение.

Усилията тази сбирка да стигне до България в определен смисъл има

историческо значение

за българската

култура -

но накъде и как ще тръгне колекцията в нейната цялост и поотделно, не е без значение! Една частна институция си е свършила достойно работата - остава държавата!

Навремето тъй наречената тоталитарна държава по предложение на СБХ в лицето на Министерството на финансите отпусна една голяма сума и закупи основна част от наследниците на Кирил Петров - почти цялото му творчество. Не смятам, че сега държавата е по-бедна!

Аукционна къща “Виктория” е поела своя риск. Оттук нататък държавата би трябвало да приеме, съхрани и представи достойно Кочо Гърнев!

(Изложбата може да се види в “Двореца” - филиал на Национална художествена галерия. Към нея има отпечатан великолепен каталог. Картините - над 120, са купени от наследници на Кочо Гърнев. Публикацията на акад. Русев по-горе е предоставена специално за “24 часа” - б.р.)