Моделът и актриса Пирина Джупанова от Ню Йорк: Пред Ума Търман загубих ума и дума

Наоми Кембъл избра мен на ревю в Милано

Коя е тя?

Пирина Джупанова е един от най-успешните и търсени български модели в чужбина. След дефилета по цял свят години наред 179-сантиметровата красавица завърши актьорско майсторство в САЩ и вече се изявява на сцена и пред камера там. Познаваме я от кориците на модните библии от Vogue до Еlle, а специално за "България Днес" от Ню Йорк Пирина разказа за срещите си с любимката на Куентин Тарантино - Ума Търман, шоколадовата газела Наоми Кембъл и тъмната страна на модния бранш.

- Пирина, напоследък четем за актьорските ти изяви предимно в американските медии. Отказа ли се от модния бизнес?

- Модата остана на заден план в последните две години. Имах нужда от почивка, защото през цялото време се опитвах да отговарям на чужди очаквания как да изглеждам. Това ме изтощи. Живях над пет години в непрестанен стрес заради старанието да се впиша в определени стандарти за красота. В един момент ми омръзна да ми казват какви дрехи и обувки да нося или как трябва да изглеждам до сантиметър и колко да тежа. Чувствах се ужасно зле, когато не успявах да отговоря на изискванията, но това вече приключи.

- Да разбирам ли, че модният бранш ти остави неприятен белег?

- Перфекционист съм и цялата ми енергия се изразходваше там. Ако можех да се върна назад, не бих минала през това отново. Насочих се към себе си, научих се да се обичам, каквато съм. Отнасям се с уважение към тялото си. Имаше моменти, в които исках да изчопля етикета "модел" от кожата си. Така че - да, модата остави следи по мен. Но сега мога да бъда каквато поискам.

- Натрупа ли негативи към тази професия?

- Да, мисля, че е време да се обърне внимание на правата на моделите и тяхното психическо и физическо здраве. Много момичета и момчета навлизат в индустрията без никаква идея как да се справят по здравословен начин с напрежението и без да знаят какъв тип поведение е приемливо или не по време на работа. Не е допустимо например да те карат да се събличаш по време на снимки, за да те снимат гол. Нямам проблем с голотата. Голи снимки обаче се уреждат и уточняват предварително, когато имаш време да обмислиш и да вземеш адекватно решение, а не на терен.

- Получавала си неприлични предложения, така ли?

- Толкова пъти съм била на сет и са ме увещавали да се съблека чисто гола. И са ми се ядосвали, когато съм отказвала... В коя друга професия се случва това? Моделите трябва да настояват да имат отделно място за преобличане. Да имат обедна почивка и да не им се плаща в дрехи. Защото наемът струва пари, храната също. Понякога не ти плащат въобще. Говорим за базови неща като здравна осигуровка, справедливо и коректно заплащане, права. Това е характеристика на професионализма в този бранш. Разбира се, да работиш като модел е и едно хубаво изживяване. Срещаш талантливи и интересни хора, пътуваш, отварят ти се много врати и възможности... но всеки сам решава докъде да стигне.

- Последно се снима във филма "Усещане за еуфория" на американския млад режисьор Джеймс Пери. Лентата е селектирана на няколко фестивала и си проправя път към Кан. Разкажи ни!

- "Усещане за еуфория" проследява връзката на две жени. За Моника, героинята, която играя, това е първа сексуална и романтична връзка с жена, докато Лиса никога не е била с мъж. Филмът докосва теми за любов, доверие и отдаденост. Странното е, че първият късометражен филм, който снимах, докато още учех в консерваторията, разказва историята на момиче, влюбено в своя приятелка. По-рано тази година снимах друг късометражен филм, в който моята героиня съблазнява друга жена. А в последните няколко месеца ми се случи да откажа други два проекта, проследяващи любовните отношения между жени. Напоследък се шегувам, че съм си намерила нишата - филми за лесбийки.

- Как се справяш с акцента?

- Все още не говоря перфектен американски английски. Ходех на уроци, докато учех, вече не. Акцентът на този етап не го мисля толкова, а и той доста се харесва на американските режисьори.

- Върху какво работиш в момента?

- Снимам пълнометражен филм. Ролята е второстепенна, но много приятна. Героинята ми е смесица от циганска кръв и великолепно чувство за стил. Вижда бъдещето и е като компас в композицията, символизирайки съдбата и истината. В края на пролетта, живот и здраве, ще снимам друг пълнометражен филм, където съм в главната роля. Играя бежанка от Косово, която се преселва в САЩ. Надявам се снимките да са и на двата континента, обожавам да пътувам, най-вече по работа. Снимаме и музикален клип за City Of The Sun - много готина банда от Ню Йорк, която гостува в България миналото лято с концерт в „Строежа“. И още няколко проекта се развиват паралелно. Искам да поставя и пиеса, но там нещата са в начален стадий, все още си избистрям идеите.

- Срещаш доста известни личности. Наоми Кембъл те хвана за ръка по време на ревю?

- Да. Незабравимо преживяване. Бяхме на събитие на „Долче и Габана“ в Милано преди няколко години. Всички момичета излязохме на сцената, но тя се насочи към мен и ме поведе за ръка. Само мен. Не знам дали се дължеше на хореография, за която не ми бяха казали. Или просто избра мен, но беше нереално преживяване. Направихме няколко кръгчета заедно, усмихна ми се, погледна ме...

- Снимала си се и с Ума Търман?

- Да! За фотосесията бяха ме избрали по снимки от портфолиото. Работихме с известния моден фотограф Елен фон Унверт. Бях доста нервна и до последно не вярвах, че се случва. Сигурно е имало огромна конкуренция. Но се справих чудесно и снимките се получиха супер. Когато Ума Търман свали блузата си пред мен, загубих ума и дума. Докато тя се преобличаше, аз можах само да изтърся: "Много е топло, а?" Фотосесията бе за VS Magazine и се казва "Очите на Ума".

- Кое е най-смелото нещо, което си правила напоследък?

- Тази година ми липсваше празничният дух. Затова и прекарах Коледа в старчески дом, където бях доброволец. Вечерта отидох на кино с приятел. След филма се скрихме на топло в първия отворен бар, който видяхме - хапнахме пица, пихме евтино шампанско и си говорихме за изминалата и за предстоящата година. Коледа без планове - смело!

- Как обясняваш името си на американците? Харесват ли България?

- Първоначално се губят 3-4 минути в неуспешни опити да ми произнесат името правилно. След това им разказвам за Пирин планина и "малкото градче Разлог", после за София, където съм родена. Много от американците не са били в България. Увещавам ги да я посетят задължително.

- Би ли станала част от български сериал?

- Бих се снимала в България с удоволствие, ако проектът и ролята ми допадат. Със сигурност бих играла в български театър, защото е на доста високо ниво. Чакам с нетърпение и ролята, която ме доближава до истината.

- Какво мислиш за сексскандала "Уайнстийн"?

- Сексуалният тормоз съществува на снимачната площадка и извън нея. Макар да не знаем какво течно се случва в Холивуд, сега е добре да осъзнаваме, че подобни аномалии в обществото съществуват. Трябва да се говори за пробойните. Темата бе засегната и по време на церемонията по връчване на наградите "Златен глобус". Само че изцяло от жени. Нито един мъж не спомена проблема с насилието и правата на жените в благодарствената си реч. Посланието щеше да е много по-силно, ако се усещаше и мъжката подкрепа. А нея можеш да окажеш и без да си под светлината на прожекторите. Тази тема провокира много мисли в мен и поставя може би най-належащия въпрос - какво мога да направя лично аз, за да подобря нещата дори минимално?