Антонио Василев я събира 20 г., показва над 500 образци - обици, накити за глава, пръстени, кръстове, амулети с невероятно майсторска изработка
Изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX в.“ ще бъде открита на 5 март в 16 ч в Националния исторически музей.
В експозиционното пространство по атрактивен начин са представени над 500 избрани образци от най-голямата и най-представителната частна етнографска колекция, собственост на г-н Антонио Василев, която той събира с вещина и търпение повече от 20 години.
Чрез включените уникални експонати може да се проследи развитието на златарското изкуство по българските земи в периода XVI-XX в. Изящните артефакти показват високите художествени постижения на българските майстори златари при обработката на благородни метали.
В изключително богатата експозиция могат да се видят пафти с умело гравирани християнски изображения върху седеф с невероятно майсторски изпълнена филигранна техника и клетъчен емайл, както и кована украса.
-Накити за глава, сред които много редките надушни украшения с формата на нокът, носени като амулет, предпазващ от лош поглед и урочасване.
-Обици с висока художествена стойност - т. нар. арпалии, чието име идва от турската дума „арпа“ – ечемик, заради зърната, наредени около филигранно изработения кръг в средата.
-Тепелъци, с изобразени апотропейни (предпазващи) символи, които защитават жената от негативна енергия и болести.
-Пръстени, сред които е показан и уникален екземпляр с формата на нокът - рядък, декоративно изработен вариант на средновековните пръстени, предпазващи лявата ръка от излитащата стрела на лъка.
Впечатляващ е и броят на представените амулети – магични предмети, предпазващи хората от зловредни сили. Сред тях са нагръдните кутийки с изображения на светци и рядко срещаният и характерен за района на Котленско накит куна.
Сред експонатите ярко изпъкват настолните кръстове с филигранна украса и миниатюрна дърворезба, както и момински пафти и огърлица, изработени от чисто злато.
Представената колекция от образци на златарското изкуство, е важна част от наследството на българското златарско изкуство, развивало се по българските земи през XVI-XX в. Прецизното изграждане на сбирката дава представа за основните акценти в изкуството през периода на Османско владичество и Възраждането до съвременността. Забележителните експонати, пряко свързани с женската красота, отразяват също така и традиционните вярвания и религиозните представи на българите.
Изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX в.“ може да бъде видяна от посетителите на музея до 1 юни 2018 г.
Коментари (0)
Вашият коментар