Синът на Аспарухов и дъщерята на Панов живеят в Бостън от 17 години
Андрей и Изабела израстват заедно по стадиони и мачове. От съвсем малки те нямат друг избор, освен да прекарват много време един с друг, защото бащите им са близки приятели и... колеги. Така съвсем естествено с годините тяхната близост от детинство прераства в любов и брак. И както тогава, така и днес продължават да споделят добро и лошо наред с нелекото бреме да бъдат наследници на двете най-големи футболни звезди и легенди на "Левски" - Георги Аспарухов и Павел Панов.
Синът на Гунди 
На следващия ден неговата дъщеря смени своята профилна снимка във фейсбук с кадър, на който са тя, баща й и съпругът й.
Приживе Панов приема като собствен син Андрей,
който още като дете се прощава със своя родител в печално известната катастрофа през фаталния 30 юни 1971 г.
Доста години след тази трагедия Панов е споделял, че по време на семейните сбирки, когато се събирали с дъщеря му и зет му, както и с вдовицата на Аспарухов - Величка, духът на Гунди сякаш винаги присъствал редом с тях.
"Той няма да бъде забравен никога. Не е необходимо да се говори, да се натяква. Ние си знаем само като се погледнем", признава спортното величие в последното си интервю за "24 часа".
Андрей и Изабела сякаш са орисани да бъдат заедно, но в същото време винаги са пазили личния си живот от хорското любопитство и не говорят за своята любовна история. Аспарухов дори
е забранил на своята майка Величка
да споделя
каквото и да е за техния брак.
"Благодарен съм на съдбата, че ме е дарила с прекрасно семейство и като дете, и сега. Имам много прекрасни спомени, но предпочитам да останат лични", коментира той в някои от малкото си публични изяви.
Двамата заминават за страната на неограничените възможности няколко години след сватбата си и след като печелят зелени карти. Още щом стъпват в Бостън, се влюбват от пръв поглед в града, а градината в центъра много им напомня за България.
Там Изабела работи в научноизследователска медицинска лаборатория. Още от ученичка тя била много независима и прилежна, а нейният знаменит баща дори не разбрал кога е завършила висшето си образование, защото без проблем се справяла с всичко сама.
Според Панов и тя, и Андрей още от деца са се научили да постигат всичко сами и да си проправят пътя с труд, без да търсят родителска подкрепа и без да се възползват от славните си фамилии.
"Андрей имаше качества, добри футболни умения, опита се да ги развие, но фактът, че е син на Гунди, при всички положения му се отрази - обяснява преди години синята легенда. -
Името е колкото добра, толкова и лоша услуга.
Него навсякъде го сравняваха с баща му, което никак не е коректно, а имаше и такива, които на негов гръб си правеха авторитет."
В Бостън Аспарухов започва на чисто и се заема с това, което може, обича и го прави щастлив - тренира деца в своята футболна школа. Преди това у нас за последно той е технически директор на Българския футболен съюз, работейки с юношеските и младежките национали на България и консултирайки техните треньори. През годините се изявява като треньор в “Левски”, “Септември” (София), националния отбор до 21 г., “Ботев” (Пловдив), “Локомотив” (София) и “Родопа” (Смолян).
Макар че новият живот им дава възможност за отличен синхрон между работа и семейство, им отнема всекидневната връзка с най-близките хора. Най-често през годините им гостуват техните майки, защото Панов откровено е обяснявал, че тъй като му е омръзнало да пътува през кариерата си, предпочитал да намира поводи на децата си да се връщат на родна земя при него.
Иначе винаги се чували редовно по телефона. Той неведнъж е изразявал своята гордост от факта, че Андрей и Изабела са се адаптирали успешно към американския начин на живот само благодарение на собствения си труд и образованост
и най-важното -
не са забравили българското
Така както и постиженията на своите бащи, спечелили сърцата на поколения фенове на играта.
Синът на обявения за най-великия български футболист на ХХ век е признавал, че винаги се е стремял да следва стъпките на Георги Аспарухов и да продължава неговото "завещание" към хората и най-вече неговата човечност и уважение към всички. Андрей не крие обаче, че в кариерата му на терена името на баща му повече му е пречило заради огромните очаквания към него. Затова той винаги е приемал фамилията си първо като задължение.
Изабела пък смята, че да си дете на родители като техните, е както голяма отговорност, така и голяма радост.
"Никога не съм спекулирала с името на татко - обяснява тя в едно от малкото съвместни интервюта на двойката. - Винаги съм се стремяла да извоювам доверието на хората и да се справям сама. Но не мога да отрека, че когато се спомене името на баща ми; когато хората започнат да говорят за успехите му, за невероятните му голове и постижения във футбола, аз се чувствам толкова
удовлетворена и горда,
че съм негова дъщеря."
Панов е разказвал, че някога двамата с Гунди не са можели да бъдат определени чак за "първи приятели", защото той бил по-млад от Аспарухов, но често делели една стая по време на лагери и след мачове.
"Той имаше друга среда, а аз бях по-малък. Но винаги съм имал неговото уважение и помощ - спомняше си Панов. - Няма да забравя как моите млади колеги, като знаеха, че двамата сме съквартиранти, и идваха, за да могат да го видят отблизо. Викаха: "Удобно ли е да влезем?" А аз: "Влизайте, да го видите." Нямаха друг допир с него. А плюс това той беше доста земен и на всеки обръщаше внимание. Затова си остана толкова обичан и не може да бъде забравен. Идваха и от ЦСКА, и от "Академик". Знаете, че и футболистите от ЦСКА са декларирали уважение към него."
Днес наследниците на Аспарухов и Панов мечтаят за онзи "Левски" от своето детство, за пълните стадиони, тогавашните успехи и отбора, който омагьосва милиони.
"Стъпвах на "Герена" със страхопочитание и чаках всеки следващ мач с нетърпение независимо от съперника.
Когато тази любов към всичко “синьо” се върне, тогава и успехите ще дойдат", сигурен е Андрей.
Коментари (0)
Вашият коментар