Битките на рода Хайтови - от сблъсък с разбойник до каузата "Гробът на Левски"

Ванга предрекла на Николай Хайтов,

че ще пише. След писателя -

журналистка, скулптор, архитект,

художник, IT специалист, музикант...

“Кой и защо унищожи гроба на Левски”.

Така е озаглавена книгата, с която наследниците на Николай Хайтов приключват епичната борба на своя баща за гроба и костите на Апостола на свободата. Книгата е издание на фондация “Памет”, чийто председател е арх. Здравец Хайтов, по-малкият син на писателя.

“С братята ми решихме с книгата да почетем и 140-годишнината от Освобождението на България”, каза дъщерята Елена Хайтова, която живее в Пловдив.

През 1985 г. излиза “Последните мигове и гробът на Васил Левски” - първата книга на писателя, с която пали отново заглъхналия спор за погребението и препогребването на Дякона.

Хайтов влиза в лют

спор с археолози

и историци,

които отхвърлят твърденията му, написва още четири книги по темата. Упорито защитава тезата, че намереният през 1956 г. в олтара на малката черква “Св. Петка Самарджийска” под ЦУМ гроб е на Левски, но акад. Тодор Павлов, тогава председател на БАН, решава той да бъде унищожен.

По повод излизането на книгата арх. Здравец Хайтов припомни, че през 1989 г. проверка на Комитета за държавен и народен контрол установява, че документите и резулатите от разкопките през 1956 г. са манипулирани, фалшифицирани, а някои и погубени.

А е могло намерените кости при тогавашните разкопки да бъдат събрани и съхранени в едно сандъче. И сега техен ДНК анализ, сравнен с такъв анализ на запазения кичур коса на Левски, можеше категорично да докаже истината.

На 18 февруари 2012 г. с решение на Столичния общински съвет източно от абсидата пред “Св. Петка” е поставена плоча с надпис: “В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски - йеродякон Игнатий”.

Тук можем да кажем, че борбата за гроба на Левски, водена от писателя Хайтов, завършва с успех за него. Но темата за Апостола е вечна и винаги може да припламне нова бурна полемика. И в нея непременно ще има някой Хайтов. Такъв им е джинсът...

... Името на фамилията Хайтови идва от началото на ХIХ век и е заченато с кръв. По онова време в родопските села Куклен и Долни Воден навлизат турските поробители от Мала Азия. Един от тях е Дели ага Хайтата. Хайта на турски значи скитник, безделник, хаймана, но в Родопите хайти наричали и кърджалиите.

Дели ага Хайтата, прочут разбойник и деребей, е убит от прадядото на Николай Хайтов - Стоян. В първата книга от дневниците си писателят разказва за този фатален сблъсък. Срещата била толкова неочаквана, че конят на агата едва не се наденал на рогата на воловете, с които Стоян орал нивата си. Ядосан на гяурина, Дели ага замахва с опакато на ятагана си да удари орача. Българинът обаче се оказва по-бърз, шибва нападателя с остена си и го събаря от коня. После го заравя в близкия гъст букак.

Близо две години никой не знае къде е изчезнал агата. Но на един празник винцето повдига настроението на Стоян и

той казва на жена си

как е затрил турчина

Не след дълго цялото село знае кой ги е отървал от насилника и като за благодарност лепват на Стоян прякора Хайтата. Скоро обаче разбират и турците от Куклен и го застрелват.

Драматична съдба има и дядото на писателя по майчина линия - Петко, наричан Аршинко заради малкия си ръст. Като кмет брани по-често бедните и си спечелва омразата на чорбаджиите от с. Яврово. Те го набеждават пред местния управител Ахмед ага, че псува кадъните, и той бяга в Цариград. Аргатува там 9 г. и на връщане в Родопите е нападнат от разбойници малко преди да стигне селото си. Те му взимат всичките спечелени пари, събличат го и Аршинко влиза в Яврово само по риза.

На дядото по бащина линия - Никола, му викали Колю Баръмът. Обичал често да употребява думата “барем”. “Барем да бяхме хапнали, че сетне да вършеем”, “барем да ставаме, че стана геч” и т.н.

В с. Яврово на 15 септември 1919 г. в семейството на Александър и Катина Хайтови се ражда трети син - Никола, кръстен на дядо си Колю Баремът. Преди него са Георги и Ангел, но 9 години дотогава Хайтови нямали деца. През 1954 г., когато предава за печат първия си разказ, Никола добавя едно “й” в края на името си и така се ражда писателят Николай Хайтов.

Бащата Александър, или Шанди, както го наричат в Яврово, е роден през 1882 г. и е кръстен на царя освободител Александър II. Шанди е едър човек, но заболява от сърце заради притеснения от натрупани борчове и умира едва 58-годишен.

Майката Катина Иванова Ставрева от рода Пипержеви, две години по-голяма от мъжа си, скромна и изключително работлива, всъщност е истинският стожер на семейството. Родителите ми бяха от “господювите хора”, които са вече археологическа рядкост, ще напише по-късно в едно от есетета си Хайтов.

Най-големият им син Георги, учител по професия, дълги години е директор на училище в Асеновград. Той е първият секретар на БКП в Яврово след 9 септември 1944 г. В Асеновград преминава и животът на средния брат Ангел, който е пожарникар.

“Братята се обичаха

и уважаваха много,

Николай беше по-близък с по-големия си брат Георги. Ангел беше мил и добър човек, но почина сравнително рано, каза ми приживе Жени Божилова, третата съпруга на писателя, с която той живя 44 г.

Най-известен от тримата става най-малкият брат Никола. Тъй като бащата няма пари за учението му в Асеновградската гимназия, едва 14 годишен той започва работа в Пловдив.

Първо е момче за всичко в “Колониал брашна и трици Илия Шотлеков”, после - келнер в гостилница “Станимашка среща” и кръчмарница “Топалчето”, накрая - мияч на чинии в ресторант “Родопи”.

“Кръчмарница “Топалчето” се превърна в моя пръв истински университет.

Сред редовните посетители, които висяха там с часове, какви ли не случки видях, какви ли не истории научих, какви ли примери не почерпих в тоя вертеп, ще признае Хайтов в последната си книга - животоописанието “През сито и решето”.

През 1936 г. юношата Никола постъпва в т. нар. безработни групи и се труди като каменар и чакълчия край с. Крумово, Пловдивско.

На следващата година се записва частен ученик в Асеновградската гимзназия и предсрочно я завършва през 1939 г., като взима всичките си изпити с отлични оценки.

17 дни след смъртта

на баща си,

през септември 1940-а, Никола се венчава в явровската черква “Св. Богородица” с приятелката си Мария Пиндева от с. Хвойна. Нейният баща Иван му дава пари в заем с полица, които според уговорката трябва да му праща на месечни вноски, докато следва в София.

Младият Хайтов в последния момент сменя педагогиката с лесовъдство. Той е разбрал, че лесничеите са едни от най-властните хора в Родопския край.

От брака си с Мария Пиндева Хайтов има една дъщеря - Елена. Развеждат се през 1950 г., когато малката е на 3 години. Елена е завършила българска филология в Софийския университет. Била е учителка в Смолян, журналистка в местния вестник “Родопски устрем”, кореспондент на няколко столични списания. Автор е на 14 книги, три от които са за баща й, когото нарича “най-дивият разказ”.

От 1971 г. Елена Хайтова е женена за поета и изследователя на Орфей Никола Гигов, също филолог. Завеждал е културния отдел в местния вестник, бил е дълги години кореспондент на сп. “Родопи”, чийто главен редактор бе тъст му. Автор е на много книги.

В “Колхида в сърцето” са поместени 120 стихотворения, писани във всичките 35 държави, които е посетил. Гигов е включен в класацията на Биографическия институт в Южна Каролина “Великите мъже на ХХI век”. Никола Гигов почина през 2016 г.

Тяхната дъщеря Елица е завършила изобразително изкуство във Великотърновския университет. Живее и работи в Пловдив.

Дъщеря й Деница е десетокласничка в английската гимназия в Пловдив. Тя е

първата и засега

единствена правнучка

на писателя

Докато стигне до писателството обаче, Хайтов преживява куп премеждия като лесовъд и лесничей в Юндола, Боровец, Персенк, Сапарева баня и с. Радуил, Самоковско. Както и през още един брак - със зъболекарката Таня Чорбарска. От нея са синовете му Александър (1954 г.) и Здравец (1956 г.).

През 1945 г. в негово отсъствие брат му Георги го записва за член на БКП в Яврово. Само 4 години по-късно обаче го изключват от партията пак в негово отсъствие в горското стопанство на Лесичево по заповед на Околийския комитет на БКП в Девин.

От горското в Сапарева баня е уволнен дисциплинарно за “несработване с местната обществено-политическа организация”. Възстановен след проверка на в. “Работническо дело”, е

повторно уволнен

дисциплинарно,

осъден на 8 г. затвор

и конфискация на имуществото за “служебни провинения”. През 1956 г. присъдата е отменена.

В един от най-трудните си житейски моменти - заплашван от уволнение и съд, разкъсван от любовни драми, Хайтов, както е с лесничейската си униформа, посещава пророчицата Ванга в Петрич. Тя го шашва с информацията за битието и за родителите му. Когато става дума за бъдещето му, казва: “Не ти виждам пагоните другата година. “А с какво ще се храня”, пита Хайтов. “С книги”, кратко отвръща сляпата жена.

“Дотогава не бях написал и ред. Следващата година ме уволниха, сдадох и пагон, и длъжност.

Всичко, което баба

Ванга каза

за бъдещето ми,

се случи точно,

пише Хайтов в “През сито и решето.”

Негов литературен кръстник е Орлин Василев. Първата му публикация е документалният очерк “Предни мостове на родното строителство”, публикуван в кн. 11 на сп. “Септември” през 1954 г.

Емилиян Станев пуска за печат първия му разказ - “Митовата жалба”, през 1956 г. Точно 10 години по-късно - през 1966-а, завършва цикъла с истории, който със заглавието “Диви разкази” превзема света. Книгата излиза от печат в края на следващата 1967 г.

След време писателят е обвинен, че откраднал историите от местен родопски самоук краевед и ги е издал от свое име. Всъщност Хайтов е обвиняван в какви ли не грехове - че се снимал с отрязани партизански глави, че след смъртта на писателката Яна Язова откраднал ръкописа й за Левски... Никое от тези обвинение обаче не беше документално доказано - нито преди, нито след 1989 г.

Веднъж, когато пак го питаха за тази “краеведска кражба”, Хайтов отговори: “Сега има модерна техника. Нека отиде един журналист в Родопите и с касетофончето си да запише нови такива диви истории...”

“Аз съм наистина националист - и преди, и сега. Това е нормалното ми агрегатно състояние!” Признанието на Николай Хайтов е в интервю за “24 часа” на 5 декември 1992 г.

Писателят се позовава на обяснението на това понятие в енциклопедията на братя Данчеви: “Явно предпочитание на всичко, което е свойствено за нацията, на която принадлежим”. “Моят национализъм не отива по-далеч от родолюбието. Презирам тези, които нямат отношение към Отечеството и неговата съдба”, уточнява Хайтов.

Днес привърженици на умерения национализъм са и двамата му синове Александър и Здравец.

Сашо е роден на 4 юли, Деня на независимостта в САЩ. Завървал националната гимназия за изящни изкуства и Художествената академия при проф. Минеков и проф. Секул Крумов. Отказва да се яви на изпита по история на БКП и без диплом три години е учител в Смолян. По късно се дипломира с тройка по БКП. Бил е председател на секция “Скулптура” на СБХ и директор на предприятието “Пластика-СБХ” ЕООД. Негово дело са паметникът на Николай Хайтов в Смолян, бюстът му в Борисовата градина и барелефа пред читалището с неговото име в кв. “Изток”. Автор е на паметника на Добри Войников в Шумен, паметника на Вили Казасян в Банско, мемориала на жертвите от атентата на гара Буново, паметника на цар Самуил в София, на цар Иван Срацимир във Видин, на ген. Иван Колев в Добрич и др. От съжителството си с Боряна има дъщеря Катина, която е компютърен специалист.

“И аз повтарям грешката на баща ми - да си губя времето и с неща, които са далеч от духовното, да се мъча “да оправя света”. Но пък в живота никога не става така, както на човек му се иска”, казва Сашо.

Здравец Хайтов е роден на 2 април 1956 г. Завършва строителния техникум “Христо Ботев”. През 1978-1983 г. следва във Варшавския архитектурен факултет и завършва градоустройство във ВИАС - София. Работил в Проектантска организация на Смолян и в НИПИ “Интерпроект”. Бил е ръководител на архитектурни фирми. Негово дело са редица обекти в страната, основно в Смолян и Златоград. Бил е зам.-председател на Съюза на архитектите в България и член на Управителен съвет.

Женен е за актрисата

Диана Хайтова

Дъщеря им Николета е флейтистка, на 38 г. Завършила е джазовия и класическия факултет на Консерваторията при Симеон Щерев-Банана. Музикант на свободна практика, организира джазови и рокконцерти със съмишленици и приятели.

Здравец по интересен начин е обединил две от любимите фрази на баща си: “Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш” и “Всичко с мярка” в една: “Ако вършиш нещо, прави го по хайтовски”.

В последните години от живота си големият писател често цитирал Димо Казасов: “Натиснеш ли българина - дупе дава. Отпуснеш ли го - дупе иска...”