Легендарният режисьор Роман Балаян ще получи Наградата на София

22-ят София Филм Фест посрещна първите си гости - Роман Балаян, Завен Саркисян, Харутюн Хачатрян. Той започва на 7 март

Специален Параджанов акцент подготви киноманите за 13-ото пловдивско изданиена най-мащабния български филмов фестивал

В кино „Лъки Дом на киното“ – Пловдив се състоя изложба с експонати от музея „Параджанов“ в Ереван, както и прожекция на емблематичния филм „Цветът на нара“, късометражния „Нощ в Музея „Параджанов“ и среща със специалните гости: режисьора Роман Балаян, директора на кинофестивала „Златна кайсия“ и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и директора на музея „Параджанов“ Завен Саркисян.

Легендарният режисьор Роман Балаян ще получи Наградата на София за своя принос към изкуството на киното в деня на откриването на София Филм Фест, 7 март, и ще представи пред българската публика своя шедьовър „Полети насън и наяве“ на специална прожекция на 8 март от 18,30 ч в Дома на киното

Роман Балаян е украински режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход. Дългогодишен близък приятел е на Сергей Параджанов, когото възприема и като свой учител в киноизкуството. Всеки от филмите на Балаян е събитие в бившия Съветски съюз. Твърде малък остава без баща, изчезнал на фронта на Втората световна война. Между 1961-1964 година учи режисура в Ереванския театрален институт, а през 1969 година завършва Киевския държавен институт за театрално изкуство.

Дебютът му като режисьор е през 1973 с филма „Ефекта на Ромашкин“. „Единакът“ (1978) е представен с успех на „Берлинале“. Следващият му филм „Полети на сън и наяве“ (1982) e гледан от над 6 милиона зрители. Уловил духа на цяло едно поколение с неговата чувствителност, ранимост, полети и мечти, филмът е единодушно признат за програмен манифест на 80-те години на 20-ти век. Със своите умели превъплъщения в „Полети на сън и наяве“

впечатлява цяло съзвездие знаменити актьори – Олег Янковский, Людмила Гурченко, Олег Табаков и съвсем младият и още неизвестен Олег Меншиков.

Различни жанрове и сюжети определят другите филмови проекти на Балаян, но като най-важни в тях се открояват темите за моралната отговорност на човека и силата на любовта – „Целувката“, „Пази ме, мой талисман“, „Таен агент", „Първа любов“, „Две луни, три слънца“, „Нощта е светла“ и, разбира се, „Райски птици“, създаден през 2008 година и показан на 13-ия София Филм Фест, когато Балаян бе и специален гост на фестивала.

Роман Балаян е режисьор и на много телевизионни версии на известни театрални постановки на Московския театър, сред които „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ ( 1993) и „Анфиса“ (1993).

В голяма част от интервютата си големият Балаян определя себе си като режисьор-любител. И макар че никога не е бил отявлен дисидент, той неизменно отстоява принципи, които защитават свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата.

„Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували, както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето – не говоря за себе си, а по принцип. Трябва да се снима не това, което е – за тази цел съществува документалното кино, а онова, което би могло да бъде. „Това е възвисяващата ни лъжа“, както казва Пушкин…“ – споделя режисьорът.

На 9 март, денят посветен на Сергей Параджанов, публиката ще може да види и късометражния филм на Балаян „Нощ в музея „Параджанов“ (1988)

, уникален почит на украинския режисьор към неговия учител. На 10 март, Балаян ще участва в специалния разговор, посветен на Параджанов, от 11.30 в Дома на киното, след който, в 13.00, ще бъде открита изложбата с фотографии от музея „Параджанов“ в Ереван.

„Параджанов беше тайнствена, необичайна фигура, необятен и необясним. Той не стъпваше по земята – летеше над нея, не разбираше къде живее. Държеше се абсолютно свободно. Някои хора завидяха на способността му да лети по онова време и на онова място – и се опитаха да го приземят… Той съчиняваше на мига – и всичко се получаваше безупречно! И тогава ти разбираш, че не можеш да се мериш с него. Фелини и Антониони бяха далече, никой у нас нямаше такова въображение… За една минута той можеше да измисли неща, които на нас биха ни отнели месец. И винаги беше категоричен в оценките, като използваше двете „г“ – „гениално“ и „говно“, без други квалификации. Наложи се да свикнем с тези оценки… Безспорно неговото влияние върху киното на Украйна е огромно! И не само по отношение на киното – той вдъхновяваше скулптори, архитекти, художници, писатели… Истинска велика епоха!“, казва  Роман Балаян.

СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ - артистът, режисьорът

Ретроспектива, две изложби, разговор и уъркшоп

Сергей Параджанов е сред най-самобитните кинотворци и артисти на ХХ век. Филмите му носят белезите едновременно на арменската, грузинската, руската и украинската култури, а езикът и естетиката на киното, което прави, излизат извън границите и времето. Той е сред малкото знаменити кинорежисьори, създали филми, в които се сливат органично кинематографичното и изобразителното изкуство, смесват се жанровете и стиловете по начин, който силно удивлява и днес.

Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти. Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи, светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.

Сергей Параджанов е арменец по националност. Роден е през 1924 година в Тбилиси, след което учи кино във ВГИК в Москва, а после живее и работи доста години в Киев. През 1964 година снима филма „Сенките на забравените прадеди", който му отрежда място сред най-големите имена в киното. Сценарият, написан от Параджанов в съавторство с Иван Чендей, е базиран на едноименната повест на Михаил Коцюбински. Кинотворбата описва традиционния бит и култура на гуцулите, украинска етнографска група, живеещи в Карпатите. Главният герой Иван се влюбва в дъщерята на убиеца на баща си. Когато тя умира, мъката му трае месеци, но в крайна сметка решава да се включи в цветния свят около него и се жени за друга. „Сенките...“ шестват триумфално по света и му носят признание след признание - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни! Именно тогава възхита и възторг от таланта му изразяват майстори в киното като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение е следващата творба на режисьора-сценарист - „Цветът на нара” (1969). В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ.

Кинотворбата му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения „социалистически реализъм” и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост.

В продължение на 15 години той е лишен от възможността да снима филми. През 1974 година дори е арестуван и лежи три години в затвора по скалъпено обвинение в хомосексуализъм и незаконна търговия с произведения на изкуството. Излиза на свобода благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски.

Последният завършен филм на Параджанов е „Ашик Кериб“,

заснет през 1988 година по едноименната поема на М. Ю. Лермонтов. Главен герой във филма е скитащият се музикант Ашик Кериб. Той се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи.

През 1989 година Параджанов започва снимките на автобиографичния си филм „Изповед”, но е принуден да прекъсне заради рязко влошаване на здравето. През юли 1990 година Сергей Параджанов умира от рак на белите дробове и е погребан в столицата на Армения.

В специалниалния ден – 9 март, посветен на Параджанов на 22-рото издание на кинофорума, публиката ще може да види и късометражния филм „Нощ в музея на Параджанов“ (1988). Ще го представи лично неговият автор Роман Балаян. Филмът е уникален почит от украинския режисьор, сценарист и продуцент, посветен на неговия учител.

Проектът „Параджанов“ на 22-рия София Филм Фест включва още:

Изложба на руския фотограф Юрий Мечитов на тема „Параджанов“ в партньорство с „Фотосинтезис“.

Уъркшоп по фотография с Юрий Мечитов в кафе-галерия „Фотосинтезис Арт Център“

Фотографска изложба с експонати от музея „Параджанов“ в Ереван

Разговор на тема „Сергей Параджанов“ с участието на режисьора Роман Балаян, директора на музея „Параджанов“ Завен Саркисян, директорът на международния кинофестивал „Златна кайсия“ и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и фотографа Юрий Мечитов.

Проектът „Параджанов“ в рамките на 22-рия София Филм Фест се осъществява в партньорство с AGBU - Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ - София, „Фотосинтезис“, музея „Параджанов“ в Ереван, международния кинофестивал „Златна кайсия“ в Ереван.