Пламен Карталов: Качвам бабугери и кукери на сцената в "Янините девет братя"

Най-българската опера ще гостува през май на сцената на Болшой театър, казва директорът на Софийската опера и балет

- Академик Карталов, не е ли твърде рисковано от финансова гледна точка в наши дни да се поставя българска опера? Пък макар и такава като “Янините девет братя”, която в миналото е играна сравнително често за българска опера.

- Такива въпроси изобщо не са стояли пред избора и решението ми да поставя “Янините девет братя” отново на сцена. След премиерата на моята първа постановка на тази опера преди 34 години голямата наша историчка, музикален изследовател и суров музикален критик - Розалия Бикс, нарече видяното “магистрален спектакъл, за който и чиято режисьорска концепция трябва да се правят анализи”.

И това признание тя прави, след като

яростно отрече

постановката

на тази опера

през 1961 г., а през 1984 г. я откри истински за себе си и я определи съдбовно като крайъгълен камък в сценичната история на творбата и историята на българския музикален театър.

Чрез тази опера трябва да показваме на какво е способен българският гений, когато е от величината на композитора Любомир Пипков. А един от най-великите диригенти - Константин Илиев, като видя новия ѝ живот на сцена тогава, направи признанието, че “Янините девет братя” е най-българската опера.

- Добре, но не е ли твърде сложен сюжетът на тази драма, твърде изпълнен с кръв? И не е ли трудносмилаема самата музика?

- Връщате ме към разгарялите се страсти, както е видно от дебатите на отрицателите и апологетите на творбата. Известно е пренебрежението към първата опера на младия Пипков, изразявано в публикации през 30-те, но и през 60-те години на миналия век.

Няма нищо странно, че яростта към автора на музиката на “Янините девет братя” идва от

невежественото им и

високомерно

отношение

към първите плодове на “родното” в новата българска музика.

Големият проблем е в неразбирането, че на музикалната сцена на България се появява за първи път новаторско произведение с европейско значение. То е исторически ориентир и за развитието на музикалното изкуство в България.

Операта “Янините девет братя” е израз на смелостта да се покажат на сцената необикновени събития, деформирани взаимоотношения и постъпки на герои, действащи на фона на исторически катастрофични бедствия и ужаси.

Драмата идва от един мрачен свят на враждебност, отчуждение, на обезверено чувство и липса на всякаква опора в една действителност, метафорично преосмислена и изобразена от оригиналната, експресивна и индивидуална самобитност на своя автор.

Подобен художествен метод свързва композитора с “фермента” на експресионизма в съвременната европейска култура.

- На празника “Сурва” са ви забелязали в Перник, има такива материали в местната преса. Какво точно сте намислили – използване на кукери в операта ли?

- Френският композитор Пол Дюка е разбрал най-точно творческата стихия на своя ученик от България Любомир Пипков. “Вие

изравята от земята

своя стил”,

му е казал той.

От френските си учители, начело с великата Надя Буланже, той е насочен към фолклорните залежи на българската музика.

В задачите на режисьорската ми работа и разбирането на музиката в операта като театър на големи идеи, с мой собствен прочит на драматурията и въображение и бягство надалече от отъпканите щампи, свързвам в творческа приемственост корените на българския дух и традициите от древността и техните послания в маскарадните игри. Днес те са особено значими и сериозно поддържани от народа ни по села и градове.

Лично исках да се докосна и сам да съпреживея внушението на на костюмираните ни съвременници и маските на чудатите и страховити ликове.

Да, претворени в режисьорската ми действена палитра от ситуации, ще дам нов живот на бабугерите и кукерските маски, които най-добронамерените ми партньори от Разлог, Копаница, Ярджеловци и други кътчета на Родината ми предоставиха. Благодарен съм и на кмета на Перник за гостоприемството по време на уникалния фестивал “Сурва”.

- Знам, че вие сте се познавали с композитора Любомир Пипков. Говорили ли сте някога с него за тази музикална драма, чували ли сте от него примерно, че е доволен или недоволен от нещо в предишните постановки, правени приживе?

- Още като студент в Музикалната академия бях обсебен от “Янините девет братя” на Пипков. Посветих, без никой да ме е карал, месеци на тази музика и страдах с драмата на героите, излети в партитурата. Имах смелостта, или по-точно казано – дързостта, пред професорите историци на българската музика, студенти и пред самия композитор да направя общоизвестен моя собствен прочит на произведението в обширен анализ. Накрая по настояване на композитора имаше обсъждане, по време на което чух не само подкрепата на великани професори, но и на живия тогава автор Любомир Пипков.

Той каза: “Такива неща, които чувам в анализа на Пламен Карталов за моята опера, аз откривам за първи път. Като съм я писал, с такава изследователска работа и отношение на този студент, с толкова подробности, прочетени в моята музика, не съм си и помислял. Благодаря му”.

Насока да открия тази опера ми даде и големия специалист по Пипков, режисьорът от Софийската опера Михаил Хаджимишев.

- Лесно ли се съгласиха в Болшой театър да представите българска опера, за която там никой нищо не знае? Смятате ли, че тази музикална драма е особено подходяща за представяне пред руските ценители на музиката, които са доста взискателни, когато нещо не идва от световноизвестна дестинация?

- Преговорите за гостуването на Софийската опера в Москва започнаха през 2012 г. когато заедно с Вежди Рашидов, министър на културата тогава, имахме среща с ръководството на Болшой театър. Оттогава се съгласуваха възможностите, условията и периодът за гастрола. Наистина една много сериозна, дългосрочна и последователна работа, за да получим поканата. Не трябва да се забравя, че

само най-утвърдени

и с международен

престиж оперни

театри

получават достъп до сцената на Болшой театър, като Ла Скала, Ковънт Гардън, Виенската опера, Парижката опера...

Напълно разбираемо е, че национален оперен театър задължително трябва да включи в програмата си национално заглавие. “Янините девет братя” е българска творба с европейско значение. Тя е съизмерима по значимост с оперите на Шостакович, Дебюси, Бела Барток и други, писани в епохата на създадения от Пипков шедьовър.

- А защо бе променено балетното заглавие, което ще се представя през май в Москва - вместо “Нестинарка” - “Корсар”? Не е ли твърде дръзко да представяме в Болшой класически балет, с хореография на Петипа, когото те познават твърде добре? И то в световната година на Мариус Петипа?

- Изкуството на нашия балет е на високо ниво и смело трябва да се показва, независимо от предизвикателството да се сравнява по най-високи критерии.

Във всеки случай летвата е вдигната много високо и си заслужава усилието да бъде постигната. Моята идея бе в първата част на гастрола да покажем национален оперен и балетен репертоар. Неочаквани причини, предизвикани от избора на постановъчен екип, създадоха неудобства и заглавието беше сменено с постановката на “Корсар” на руския хореограф Елдар Алиев.

- Впрочем почнаха ли в Москва да продават билети за българските спектакли и как вървят продажбите?

- Да, и

една трета вече

са изкупени

Искрено се надявам отново успехът на тетралогията на “Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер, видян от хилядна международна публика по време на спектаклите в България, Германия и Беларус, да бъде завоюван и на следващата най-престижна и авторитетни световна сцена – прославения Болшой театър на Русия.