Георги Димитров-внук смята, че дядо му е шамаросал Истанбулската конвенция още през 1933 г.

Появата на един мъж със сакрално за България име на бунта срещу ГЕРБ в сряда предизвика журналистическия ни интерес. Мъжът се казва Георги Димитров, внук е на “вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров, но не е негов кръвен наследник.

Димитров-джуниър е един от организаторите на ранния протест под прозорците на премиера Бойко Борисов в сряда.“Искаме демонтиране на партията ГЕРБ от властта, защото е основният монополист”, заяви потомственият комунист (социалист) пред “24 часа”.

От 9 март 1933 г., когато Георги Димитров-дядо е арестуван в Берлин заедно с още двама български комунисти, обвинени в подпалването на Райхстага, до 7 март 2018 г., когато Георги Димитров-внук излезе на улицата, за да събаря кабинета “Борисов 3”, са изминали 85 години.

Какво се случва

през това време

в България и Европа

и фамилията Димитров?

Първата съпруга на професионалния революционер Георги Димитров е сръбската поетеса Люба Ивошевич. Тя е синдикалистка и член на БРСДП от 1902 г. През 1906 г. се омъжва за Димитров.

След 1923 г. тя живее в московския хотел “Люкс”, където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично болна, Ивошевич е настанена в санаториум край Москва. Арестуването на Димитров през 1933 г. и обвинението, че е един от подпалвачите на Райхстага, изострят болестта й. На 27 май 1933 г. скача от последния етаж на санаториума.

На 27 декември същата година приключва Лайпцигският процес. Георги Димитров и съпроцесниците му Васил Танев и Благой Попов са освободени поради липса на доказателства. На 27 февруари 1934 г. Димитров напуска затвора “Моабит” с ореола и славата на морален победител срещу Хитлер и фашизма. Светът го нарича Героя от Лайпциг.

Тримата са екстрадирани в СССР, тъй като в България ги очаква изпълнението на присъдите им по Закона за защита на държавата за участие в Септемврийското въстание от 1923 г.

Българите са посрещнати в Москва като герои, срещат се и със самия Сталин. Твърди се, че на тази среща се е провел и следният разговор. След като Димитров горещо му благодари, Сталин се усмихва загадъчно и казва:

- Вие имахте необикновен късмет.

- Да, другарю Сталин - възкликва Димитров, - нашето голямо щастие беше подкрепата на световния пролетариат, на Съветския съюз и лично вашата защита...

- Не, Димитров, не - прекъсва го Сталин. - Оставете ласкателствата. Великият ваш шанс беше в това, че фашистите още нямат опит. Тяхната партия е млада партия, а властта им е съвсем нова и несръчна.

Защо трябваше да ви

съдят публично?!

Че даже и да предават процеса по радиото - по техните радиоточки, подобни на гълъбарници, и да карат насила работниците да слушат? Трябваше първо да ви убият и после да ви съдят...

В Москва започва световната политическа кариера на Георги Димитров. Той се превръща в основна фигура на международното комунистическо движение.

На VIIІІ конгрес на Комунистическия интернационал през 1935 г. е избран за негов генерален секретар. Ръководи го чак до разпускането му през 1943 г. След това е шеф на Международния отдел на ЦК на Комунистическата партия (болшевики). От 1937 до 1945 г. е депутат във Върховния съвет на СССР.

Говори се, че лично Сталин препоръчва чехословашката еврейка Роза Юлиевна Флайшман, която, естествено, е желязна комунистка, за втора съпруга на Георги Димитров. През 1936 г. се ражда синът им Митя. Момчето умира от дифтерит едва на 7 години.

През 1946 г. двамата осиновяват петгодишното сираче от Плевен Бойко Костов Златарев. То е син на комунистическото семейство Коста Златарев и Мара Денчеви, които загиват в антифашистката съпротива.

След смъртта им Бойко заживява при сестрата на Мара - Цвета. Един ден през 1946 г. при лелята на момчето (сестра на баща му) идва известният комунистически функционер Никола Павлов-Комара и я пита съгласна ли е племенникът й

да бъде осиновен

от Георги Димитров?

В книгата си “Хроники на моя живот” Бойко Димитров пише: “Запазил съм кръщелното свидетелство, издадено ми в Плевен на 8 ноември 1945 г., с родители Коста Златарев и Мара Денчева. Впоследствие, за да се запази тайната на осиновяването, са ми извадили и съветско свидетелство за раждане, издадено на 14 октомври 1946 г., според което съм роден в Москва с родители Георги Михайлович Димитров и Роза Юльевна Димитрова. Така съм се сдобил с две свидетелства за раждане, обаче всички издадени ми след това документи за самоличност са в съответствие със съветското свидетелство.”

Бойко заживява с Димитрови около пет месеца по-рано - от юни 1946 г. В семейството е и китайското момиче Фаня, осиновено от тях през 1937 г. Първоначално са настанени във вила в Княжево, а от 1 декември 1946 г. се местят в двореца “Врана”. Само преди два месеца той е напуснат от царското семейство.

Димитрови живеят във Врана две години. През това време - от октомври 1946-а Георги Димитров е министър-председател на България и генерален секретар на БРП(к), която в края на 1948 г. е преименувана на БКП.

През март 1949 г. Георги Димитров заминава за поредно лечение в санаториум за висшата съветска номенклатура “Бавариха” край Москва

и повече не се връща

в България.

Умира на 2 юли 1949 г.

Официалната диагноза за смъртта му е “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит”. Според много изследвания след 1989 г. Димитров всъщност е убит по поръка на Сталин.

От края на лятото на 1950 г. Роза Димитрова и Бойко заживяват в Москва. Обитават просторен апартамент в “Дома на правителството”. Сградата се намира на блатист остров межда два ръкава на Москва-река, недалече от Кремъл.

Кооперацията е огромна - има 11 етажа, 25 входа и 505 апартамента - и разполага с всички удобства. Димитрови заживяват в апартамент 49, който е предоставен на Георги Димитров през 1935 г., когато той става генерален секретар на Коминтерна.

През лятото на 1957 г. комсомолецът Бойко Димитров завършва средното си образование със сребърен медал. На 1 септември същата година е приет в МГИМО - прочутия за времето Московски държавен институт за международни отношения. Тук той е заедно с младите българи Петър Младенов, Андрей Луканов, Лилия Герасимова, Светла Попова...

Андрей Луканов заживява в жилището на Димитрови, една от задачите му е да усъвършенства българския език на Бойко.

На 3 юли 1958 г.

умира Роза

Димитрова

Фаня и Бойко са преместени в по-скромно жилище. В него в по-малката стая се настанява Фаня, а Бойко и Луканов заемат една от по-големите.

“С българка от нашия курс - Таня Манджакова - пише Бойко Димитров в мемоарите си, - се залюбих и на петата година от следването сключих брак. Близкото приятелство с Андрей Луканов и Петър Младенов, зародило се в ИМО, се запази, разви и изигра важна роля през целия ми живот.”

След завършването на МГИМО през 1963 г. Бойко Димитров започва дипломатическата си кариера като аташе в представителството на България към ООН в Ню Йорк, съветник в Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС, научен сътрудник в Института за външна политика “Иван Башев” и главен редактор на сп. “Международни отношения”, зам.завеждащ отдел “Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП”, посланик в Куба. След 10 ноември е министър на външните работи и депутат от БСП във ВНС.

След 1991 г. се оттегля от обществено-политическа дейност. От 2008 г. е пенсионер.

Георги Димитров-внук:

Като потомък на

такъв човек не можеш

да си позволиш

хулигански лудории

МАРИЯ МИЛКОВА

- Къде сте роден, г-н Димитров?

- Роден съм на 26 юли 1962 г. - “с новите пари”, както се шегуваха някога. 26 юли пък е национален празник на Куба. Там завърших българската гимназия. След службата в Българската народна армия, каквато сега няма, завърших история в СУ “Св. Климент Охридски”.

- Какво сте работили?

- Работил съм сума работи - журналист, главен експерт в Дирекция по вероизповеданията, застраховател, завеждащ протокол в “Техноекспортстрой”, управител верига вендинг (самопродаващи автомати за храна и напитки) в търговския отдел наболница “Токуда, охрана и др.

В момента съм партиен работник в БСП. Част съм от патриотичното направление в партията, което държи на традицията, достойнството и на политика от Вишеградски тип. Както и на братски отношения с освободителката Русия. С тези народи сме приятели още от времето на социализма.

- Разкажете, моля ви, за вашето семейство?

- Баща ми Бойко Димитров е дипломат от кариерата, а майка ми Татяна Димитрова е дългогодишен журналист от легендарния вестник “Антени”. От двата брака на баща ми имам двама братя и една сестра. Бил съм женен, в момента съм разведен.

Дъщеря ми Стела Димитрова е научен работник, вече преподава в Биологическия факултет към СУ. Радвам се, че по характер прилича на мен.

- Какво е да си внук на Георги Димитров?

- Да си внук на такъв човек, е отговорност. От тебе очакват адски много и не ги интересува дали в твое лице историята може да е решила да си почива малко. Като потомък на такъв човек не можеш да си позволиш хулиганските лудории и изпълнения, на каквито имат право хората около тебе.

Второ, гордост, особено заради защитата на България на Лайпцигския процес и особено култовите думи по адрес на обкръжението на Хитлер: “Аз не съм фашист! Аз не съм хомосексуалист!”. С това може се каже, че е първият държавник, който освен стария фашизъм задочно е шамаросал и Истанбулската конвенция.

И трето, гордост, защото е един изключително честен, добър човек и биткаджия. И забележете, за разлика от сегашните управляващи не е откраднал нищо от тая държава.

- Защо решихте да участвате в протестите в сряда?

- Ние с Доналд Тръмп не си падаме много по протестите, но не мога да гледам как държавата се разпада под властта на Шайката и на балканския Меркел. Корупцията е повсеместна - от детските градини до “Мис България”.

Конкретните поводи са три - джендърската конвенция, изпълненията с ЧЕЗ и пощенската кутия Гинка. И забележете, лобистката далавера с поредната смяна на всички касови апарати!

Вицовете казват, че на новите фискали щяло да има директен бутон “30 процента за ГЕРБ”! Така че трябва да се действа, махането на този бардак ще има стойност на национално освобождение.