Антон Кутев: Не искам дъщеря ми да е в политиката. Мина: Влязох в БСП на 18 г., без да му кажа

Страх ме е от болни амбиции на родителите, нека тя сама намери пътя си, казва депутатът

Майка ми и баща ми ме научиха да се оправям сама, никога не са ми се карали, обяснява дъщерята

- По наследство ли се предава социализмът, или по полов път?

Мина Кутева: Предава се по убеждения. За да работиш за една кауза, трябва да вярваш в нея, а не просто да си роднина на някого.

Антон Кутев: Предава се и по наследство. Тази реплика отпреди години не беше случайна - за съжаление, сме го докарали дотам, че идеологическата част на нашата работа е малко и е останало наследството. В нашия род е по наследство. Баща ми беше член на партията. Дядо ми е лежал в затвора заедно с Гео Милев през 1925 г., макар че по-скоро е бил анархист, отколкото социалист.

Мина се запали по политиката на 12-13 г. - в моята първа кампания през 2009 г. в Силистра. Беше лято, тя не беше на училище и изкара цялата кампания с мен - лепеше плакати и заедно с другите млади хора помагаше в щаба ми. Реши, че това иска да прави. Въпреки усилията ми след това да я откажа, защото аз смятам, че политиката е доста мръсна работа. Един млад човек трябва да си намери по-стойностни занимания - не от гледна точка на общественото, а от гледна точка на личните си неща. Има много начини да се изкарват пари. Политиката не изкарва пари, тя създава много повече проблеми, от нея хващаш високо кръвно и диабет, както ми се случи на мен. И наистина съм се мъчил да я отделя от политиката, но абсолютно неуспешно.

- Откога си член на БСП?

М. К.: Постъпих 2 дни след като станах на 18 г. - на 8 декември 2014 г. Не му казах.

А. К.: Да, направи го даже без да ми каже. Уведоми ме по-късно, между другото. Сама си избра организацията. Дори не знаех, че е подала документи.

- Какъв баща е Антон Кутев?

М. К.: Много добър. Но тъй като много си приличаме, понякога е много трудно. И двамата ми родители са превъзходни и са ме научили на много неща. Най-вече да се оправям сама и да се уча постоянно.

А. К.: Никога не съм мислил за себе си като за добър баща, тъй като съм критичен към себе си. Най-много съжалявам, че не съм отделял достатъчно време и за Мина, и за майка ѝ, с която отдавна не сме заедно. Животът, в който все търсех реализация на определени идеи, така ме завъртя, че накрая се оказа - ето, сега навършвам 50, а свършеното не е толкова много. Днес си мисля, че ако цялото това време беше посветено на хората около мен, щеше да бъде по-добре.

- Какво обичате да правите, когато сте заедно?

А. К.: Виждам я по-често на “Позитано”, отколкото вкъщи. Иначе ми гостува често. Макар в последните години това се превръща в една дълга уговорка, с непрекъснато променяне на датите... вече съм ѝ казал, че ще подавам писмени заявки.

М. К.: Като сме заедно, гледаме филми, играем игри. Напоследък - много на табла, той ме учи и на шах. Като бях по-малка, ходехме много по планини. Играехме тенис, но отдавна не сме го правили. Това лято можем да възобновим.

- Ревнив баща ли сте? Познавате ли гаджетата ѝ?

А. К.: Тя ги крие. Но не съм ревнив. Дори напротив - нямам ограничения. Не смятам, че трябва да се намесвам по друг начин, освен да бъда с нещо полезен. Всеки има своя избор и никой не може да прецени кой избор е добър. А и самият аз толкова много съм се лутал в любовта, че знам колко много са грешните пътища и как е трудно човек да избере правилния. Така че всичко е в нейните ръце.

- А познавате ли приятелите ѝ, хората около нея?

А. К.: За добро или за лошо, повечето ѝ са в нашата партия и много от тях познавам преди нея. Тя води много активен обществен живот, оттам има други приятели, които не познавам.

М. К.: Никой от родителите ми не ми се е карал, но винаги когато сбъркам, баща ми сяда и ми изнася една лекция, в която съвсем спокойно ми обяснява защо това, което съм направила, не трябва да е така.

А. К.: Тя ме възпита да правя така. Беше на 3-4 г., когато нещо беше направила, не помня какво. Седнал съм аз на дивана и ѝ обяснявам, че не е постъпила правилно. А тя с най-сериозното си изражение дойде до мен и ме целуна по носа. С което тотално ме обезоръжи. Оттогава знам, че с нея трябва да се говори само наравно, защото иначе подкупва.

- Най-лудата ти постъпка?

М. К.: Не мога да се сетя. Знам си границите и винаги знам докъде мога да стигна.

А. К.: Тя не е много по лудите постъпки. Уравновесена е. Винаги съм се стремял да не я контролирам, а да съучаствам в живота ѝ по някакъв начин. При което имам някои дори идиотски попадения. Като например на абитуриентския ѝ бал, когато реших, че трябва да имам поглед върху събитията. Те се събираха в заведение в бившето “Син Сити”, а аз реших да отида с приятели в пианобар в същата сграда. Беше абсолютен провал - умряхме от скука, защото звучеше само чалга и ние бяхме единствените посетители. А тя нито веднъж не дойде и аз нищо не научих за нейния бал. Беше голяма грешка от моя страна и си дадох ясна сметка, че такива неща не трябва да се правят.

- С какво най-много ви кара да се гордеете с нея?

А. К.: Тя е умница. Страхотен комуникатор. Успява да преодолява границите. Сравнението между нея на 21 г. и мен на 21 г. е изцяло в нейна полза.

- Какви са амбициите ви за нея?

А. К.: Не искам да имам амбиции за нея. Винаги много ме е било страх от болните амбиции на родителите. Опитвал съм се да ѝ дам възможно най-широкия поглед, да я подкрепям във всичко, което прави. Моята амбиция е да намери сама пътя си. Честно казано, надявам се да е извън политиката.

- А твоите планове какви са?

М. К.: Засега избягвам да правя планове. Сега целта ми е да си завърша образованието и да науча много нови неща. Затова и участвам в толкова много и различни организации.

Антон Кутев

Роден на 13 септември 1968 г. в София

Завършил “Изкуствознание” в Художествената академия. Учил е “Икономика на киното и телевизията” в Москва и “Европейска публична администрация” в СУ “Св. Кл. Охридски”

През 2003 г. е избран за общински съветник на БСП в София. Бил е говорител и секретар на ИБ. Трети мандат депутат

Мина Кутева

Родена на 6 декември 1996 г.

Студентка втори курс “Връзки с обществеността” на СУ “Св. Кл. Охридски”

Член на Студентския съвет на СУ

Член на Младежкото обединение в БСП, в момента е и негов секретар

Член на УС на Националния младежки форум