Александрина Пендачанска пътува навсякъде с подвижно пиано

Оперната прима мечтае за деня, в който ще може да се отпусне с книга в ръка на хамака в семейната къща в Копривщица

Тя е само на 17 г., когато стъпва за първи път на сцената на зала 1 в НДК. През 1988 г. Александрина Пендачанска дебютира като Виолета в операта на Верди “Травиата”.

На 2 април в същата зала прочутото българско сопрано ще отбележи своите 30 г. на сцената с голям мултимедиен концерт.

Наскоро Джиджи, както я наричат близките , влезе в своята 70-а роля. На сцената на “Ла Моне” в Брюксел Пендачанска дебютира като Сантуца от “Селска чест” на Маскани.

Александрина е родена в семейство на големи музиканти. Дъщеря е на известната оперна певица Валери Попова, също сопрано. Именно тя е вокален педагог на своето момиче, което още на 5 години започва да учи пиано в Музикалното училище. Майка разбира, че Александрина има божествен глас, когато в 6-и клас тя за първи път решава да изпее...ария на Аида.

Спечелените конкурси, номинациите и отличията в кариерата на световноизвестната певица са толкова много, че тя отдавна не ги брои. Програмата й е ясна за години напред, желана е в най-престижните опери и концертни зали. В последните сезони вдига публиката на крака с различни роли в Берлин, Мюнхен, Брюксел, Виена, Копенхаген, Лион, Торонто, Неапол, Мадрид, Хамбург, Санта Фе, Токио, Варшава, Баден Баден, Тулон, Авиньон, Москва.

От години Александрина Пендачанска живее със семейството си в Париж. И макар куфарите винаги да са опаковани, в живота на Джиджи има един приоритет с главно П - семейството. Тя е омъжена за ученическата си любов - журналиста Найо Тицин. Двамата имат две дъщери - Валери-Виолета и Сара-Мария. Вече пораснали, те не искат да вървят по стъпките на Пендачанска, макар че Сара е наследила таланта на майка си и баба си. Четиримата обожават да са заедно. Еднакво добре се забавляват и на море, и на планина. Специално за “24 часа” оперната прима разкри кои са нейните 7 любими неща.

Подвижното пиано - любим помощник и другар във всички пътешествия. Неимоверно улесни живота ми и съм му безкрайно благодарна!

Плуването е едно от любимите ми неща! Плувам винаги, когато имам възможност!

Тази снимка е правена миналото лято в Тел Авив. По време на престоя ми там плувах всеки ден по 2 км.

Шестмесечната Чубака - новият член на семейството!

Едно от любимите неща е мигът, в който се усмири и заспи на сигурно в ръцете ми!

Незаменимите звукоизолиращи слушалки BOSE - вече поизтъркани и овехтели от безкрайните самолетни полети и пътешествия. Правят пътуванията ми далеч по-поносими. Не тръгвам без тях!

Намирането на баланс между суетата на моята професия, сцената, външния свят и всичко, което се очаква от една публична фигура, и желанието за уединение, отдаване на любимите ми хора, тишината, бягството в книгите ми - това безкрайно противоречие се е сраснало с мен. И колкото и да не ми е любимо, го поставям тук, защото като всяка част от себе си се опитвам да я приема и обикна така, както се обичат любимите неща.

ТОВА СЪМ АЗ!

Мечтата за спокойни, бавни дни в Копривщица е истински любима... Представата, че в един момент няма да има какво да се оправя, подрежда и нарежда и с книга в ръка ще мога да се отпусна на хамака... Още не се е случвало!

Ходенето сред природата е едно от любимите ми неща - сред моята любима, зелена, благословена България! Нищо не зарежда душата ми с толкова любов, спокойствие и вдъхновение, колкото планината! Букетчето съм набрала близо до село Говедарци в Рила.