Първите доказателства за военно разузнаване са в Библията

Ханибал и Юлий Цезар имали собствени мрежи от разузнавачи

Разузнавачи и шпиони е имало и ще има винаги. Оказва се, че това е една от най-древните професии и една от най-важните що се отнася до военните действия, стратегиите и ходовете на пълководците.

Света на разузнавачите е мистичн, необятен и изпълнен с опасности, но едновременно с това е така интересен, привличащ и обаятелен.

Предлагаме ви откъс от „За разузнаванет. Историята на шпионажа и тайния свят”, който ще ви отведе в древността и сред първите представители на тази стара професия.

ГЛАВА 1 МАЛКО ИСТОРИЯ

Ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

Сун Дзъ, “Изкуството на войната”

Разузнаването съществува още от зората на човечеството. Да знаеш къде се намира врагът ти, с какви сили разполага и какво възнамерява да прави, би било от полза дори за най-безразсъдния и твърдоглав политик или военачалник.

Всеки голям пълководец в историята е разчитал на добро разузнаване, за да засили бойната си мощ или да съобрази кога и къде да удари. А онези, които не сполучили в разузнаването, били обречени на поражение, смърт и позор.

Някои смятат разузнаването за „втората най-древна професия”, но експертите го определят дори като първа, защото знанието за това, къде се намира врагът ти, и нуждата от самосъхранение и оцеляване стоят над всички останали потребности. Птичката, която ловува червеи в градина, пълна с котки, знае най-добре.

Но какво е разузнаването и откъде води началото си?

В Библията се крият първите доказателства за военно разузнаване, или по-конкретно прочутият завоевателен поход на Мойсей в днешен Израел. След изхода от Египет в недружелюбната изгаряща пустош на Синайската планина странстващите племена трябвало да се заселят някъде, където има обилна вода, плодородна почва и зелени дървета. Израилтяните знаели точно къде да се обърнат за помощ в трудни моменти, както казва Старият Завет:

И рече Господ на Мойсея, думайки: прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя… Изпрати ги Мойсей да разгледат Ханаанската земя и им рече… И обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен? Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? И какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления…

Или, казано на съвременен език, Мойсей поставил своите „разузнавателни изисквания”.

Библията изобилства от подобни разкази за военна храброст, битки, заблуди и най-вече събиране на информация. Това не е учудващо, тъй като много съвременни учени смятат, че избраният бог на юдеите Йехова произхожда от бога на войната в еврейския пантеон. По-късно последователят на Мойсей Исус Навин изпратил двама съгледвачи да проучат укрепения град Йерихон. Според библейската история двамата съгледвачи били укрити от гостоприемна блудница на име Раав – първото, но в никакъв случай не и последно, доказателство за сътрудничеството между двете „най-древни професии”. Издадени от доносник, юдейските шпиони напускат града с помощта на Раав, заради което къщата и животът й били пощадени, когато добре осведомената еврейска армия по-късно обсажда и превзема Йерихон. Това е класически пример за разузнаване в действие.

Друг старозаветен пример е историята на Далила, най-старият документиран случай на „подставяне на жена”, или както КГБ биха я нарекли – „лястовица”. Филистимците сметнали, че тя е идеалното средство, с което да подмамят непобедимия водач на израилтяните Самсон, и Далила прелъстила еврейския герой. Самсон й издал тайната на своята сила (косата му), преди да потъне в дълбок сън. Внимателно остриган от бръснар и не толкова внимателно ослепен от филистимците, Самсон гнил в плен, преди да събори колоните – и покрива – на затвора върху мъчителите си, щом косата му пораснала отново. Тази история предупреждава за силата на жените и слабостта на мъжете пред тяхната съблазън.

Има и друг, по-конкретен пример за древното разузнаване в действие. На стената на храма Карнак в Египет е нарисувана историята на победоносния поход на Тутмос III срещу въстаналите през 1488 г. пр. Хр. сирийци. Бързите действия на фараона воин за потушаване на бунта станали възможни благодарение на тайните му агенти в Мегидо. Шпионите под прикритие там забелязали, че кадешката армия се разраства на север, и незабавно потеглили на юг, за да предупредят египетския преден пост в Тюру (близо до днешен Порт Саид) за подготвящото се нападение месеци преди бунтовниците да предприемат ход срещу своя нов млад фараон.

Според гръцкия летописец Херодот, когато Хистией Милетски бил изпратен в двореца на цар Дарий, персийците го взели за шпионин, инструктиран да докладва за всяка слабост в Персийската империя. Бил поставен под домашен арест и всичките му връзки с дома били прекъснати. Въпреки това Хистией разбрал кое е слабото място на персийското управление, но как можел да пробие забраната за писма и пратеници, която персийците му наложили, и да го каже на сънародниците си гърци?

Решението на Хистией било просто. Той отрязал косата на един свой слуга, татуирал важното съобщение на голия му скалп и изчакал косата му да порасне отново. После изпратил слугата вкъщи.

Хората на Дарий го пуснали, без изобщо да подозират, че главата му носи важното послание: „Хистией ви заповядва да вдигнете йонийците на бунт срещу Дарий”. Този трик подействал. Обикновеният слуга се върнал вкъщи, носейки важната информация не в главата си, а на главата си.

Легендата разказва, че изцапаният от пътя прислужник бил заведен при зетя на Хистией Аристагор и отправил към него странната молба: „Тъстът ви Хистией ви заповядва да обръснете главата ми…”. Гърците взели под внимание посланието и Аристагор подтикнал йонийските васали на Дарий да се надигнат срещу не особено любимия си сюзерен. Ако не друго, тази историята подчертава нуждата от предаване на много точни и кратки тайни съобщения.

Все пак върху човешкия скалп няма място за повече.

Първият известен автор по темата за разузнаването в древния свят е Сун Дзъ, велик пълководец и правителствен чиновник, който живял и водил битки около провинция Жълтата река в Уу към 500 г. пр. Хр. – много преди възхода на Рим. Като много професионални войници преди и след него, Сун Дзъ осъзнавал, че войната е нещо повече от едно сражение. Към края на своята кариера той написал класическото съчинение „Изкуството на войната” (Пинг Фа), което поставя силен акцент върху разузнаването.

Осъзнавайки, че всеки приличен и добре ръководен враг рядко ще прояви благоволението или любезността да се подчини на желанията му (а може дори да има свои собствени неприятни идеи), Сун Дзъ размишлявал задълбочено върху разузнаването и го направил приоритет не само за войници, но и за държавници.

Сун Дзъ разделя „разузнавателните агенти” на пет основни групи:

1. Местни жители.

2. Правителствени служители от вражеския лагер, които биха предали правителството си, за да останат на постовете си.

3. Вражески шпиони, които могат да се превербуват и използват за дезинформация.

4. Обречени шпиони, които могат да бъдат пожертвани, за да заблудят врага с фалшиви данни.

5. Шпиони, които могат да проникнат при врага, да оцелеят и да предават точни сведения от вражеския лагер.

Сун Дзъ осъзнавал, че малкото средства, вложени за разузнаване в мирно време, са вид инвестиция: застраховка, че няма да се похарчи многократно повече, ако – или когато – избухне война. За Сун Дзъ доброто разузнаване в мирно време било също толкова важно за националната отбрана, колкото и армия, потеглила на война – и по-евтино при това…

Философията му ясно изтъква колко е важно разузнаването, или „предварителната осведоменост”:

Онова, благодарение на което мъдрият владетел и добрият пълководец са способни да нанесат удар на врага, да го сразят и да извършат небивали подвизи, е предварителната осведоменост.

Тази осведоменост не може да се постигне чрез допитване до богове и духове, нито да се придобие от предходен опит, нито да се извлече от заключения. Сведения за обстановката при врага могат да ни дадат само други хора.

Разсъжденията на Сун Дзъ за разузнаването в никакъв случай не били изолирани примери от мъдростта на Ориента. Век по-късно в Индия индийският държавник и философ Чанакя, пръв съветник и министър-председател на император Чандрагупта и основател на Маурийската империя, известен още под псевдонима Каутиля, обяснява как събирането на разузнавателни сведения е най-добрият начин да се гарантира сигурността на държавата и да се подкопаят устоите на врага. Каутиля, наричан още „Индийският Макиавели”, имал безкомпромисни възгледи за това, как да бъде успешен владетел и колко е важно доброто разузнаване. През IV в. пр. Хр. той ги изложил писмено в своя трактат „Арташастра”.

Съществуват безброй други примери за важността на разузнаването в древността. Разказва се, че Митридат, младият цар на Понт, е прекарал седем години от юношеството си в странствания из Мала Азия, събирайки информация по улиците и пазарите, облечен като камилар или търговец, преди да седне на престола на двайсет и една годишна възраст. След това начело на малка, но добре обучена армия през 88 г. пр. Хр. той нанесъл съкрушителен удар на Мала Азия. Главнокомандващите му познавали предварително всеки проход и всеки път. Но най-вече знаели кои са недоволните, предателите и потенциалните отстъпници, които лесно биха минали на тяхна страна. Така завземал град след град. Само за няколко години Митридат завладял почти цяла Мала Азия – решителна победа в резултат на добро разузнаване.

Рим разчитал на шпиони от самото си начало. Според Ливий още през 300 г. пр. Хр. консул Квинт Фабий Максим внедрил брат си, преоблечен като етруски фермер, в редиците на умбрийските си съперници, за да шпионира зад вражеските линии.

До изненадващото нахлуване на Ханибал и слоновете му в Италия век по-късно Рим винаги бил обект на чужда разузнавателна дейност. Ханибал имал агенти навсякъде и знаел всичко за заклетия враг на Картаген. Свои шпиони бил внедрил дори в сърцето на Рим. Неслучайно Катон завършвал всяка своя реч в Сената с гръмките думи: „Картаген трябва да бъде разрушен!”. Смята се дори, че някои от видните римски сенатори били платени агенти на Картаген.

Когато Сципион Африкански поел ръководството на римската офанзива срещу Ханибал през 210 г. пр. Хр., бил наясно, че трябва да проведе собствена разузнавателна дейност. Наредил на няколко свои центуриони да се дегизират като „роби” и да придружат една мирна делегация във вражеския лагер. Като най-обикновени роби те можели да обикалят безпрепятствено и тайно да проучват вражеските позиции, численост и мощ.

За нещастие, един от нумидийците на Ханибал познал единия от войниците под прикритие. Сципион отрекъл твърдението и незабавно наредил обвиненият „роб” да бъде публично бичуван като доказателство за робския му статут. Клетият Луций Статорий изтърпял това болезнено изпитание, проявявайки издръжливост и стоицизъм в служба на републиката. И прикритието му издържало. Подозрителните нумидийци били убедени. Иначе никой самоуважаващ се римски центурион не би понесъл или изтърпял подобно публично унижение. Понякога цената на разузнаването е болезнена.

По времето на Юлий Цезар през I век пр. Хр. вече ясно можем да откроим първата действаща съвременна система за разузнаване, въпреки че тогава съществуващите римски разузнавателни организации били ръководени предимно от богатите – сенатори, търговци и политици. Например Крас, старши съдружник на Цезар и лихвар, създал разузнавателна мрежа, покриваща цялата република, за да следи всяко действие, без значение дали е заплаха за Рим, или, по-важното за най-богатия човек в града, всяка промяна в пазарните сили, които влияели върху търговията на републиката.

Цезар превърнал тази мрежа в първата истинска „национална” разузнавателна служба. Като успешен войник той осъзнавал колко е важно да има навременна точна информация за враговете си и бързо и сигурно да предава съобщения, за да пази плановете си в тайна. Книгата му „Галските войни” съдържа безброй примери за събирането на разузнавателна информация, като най-забележителният е мисията на съгледвача му Гай Волусен във Великобритания през 55 г. пр. Хр., точно преди десанта на Цезар в Кент. Но тази организация работела повече в полза на Цезар, отколкото на Рим. Разузнаването, дори националното разузнаване, обслужвало по-скоро личните интереси на някой успешен пълководец.

Из „За разузнаването”

Книгата може да поръчате тук!