Те усмихват, дават сили, увереност, спасяват и най-потъналата гемия на настроението. И са специални - отварят врати и прозорци, издигат във въздуха и го изпълват с щастие. Не само за този, който ги чува, но и за този, който ги изрича. Често обаче добрата дума е сдъвкана между подробностите на ежедневието, потулена и премълчана. Не я преглъщайте, всички ще се почувстват по-добре, ако я изречете.
„Радвам се да те видя“
Не е като да кажеш обикновено „здравей“. Иска се старание, интонация, евентуално усмивка и не малко количество искреност. Но пък колко е хубаво, когато другият отговори със същото. И ведро, и позитивно.
„Послушах съвета ти“
Това означава, че не само сте слушали. Чули сте човека отсреща, когато е проявил загриженост към проблема ви. Няма с какво да го направите по-щастлив от признанието, че вниманието и усилието му не са били напразни. Целият текст продължава ТУК.
Коментари (0)
Вашият коментар