Години наред се дърпах на идеята за брак. За онова институционализиране на любовта като стока от най-новата колекция на човешките отношения.
Намирах за пошло усещането, оставено от лелката в гражданското, която с равния глас на ЖП диспечер заявява принадлежността ти към другия.
Да не говорим, че до ден днешен не проумявам защо хората тъпчат чувствата си с толкова цинизъм? Защо разсъбличат свидността на обичта, навличайки върху нея вулгарността на материалното. Защо пръстенът винаги трябва да е скъп, винаги трябва да е с диаманти.
Много хора смятат, че прескъпата традиция да се иска ръката на жената с диаманти, е тръгнала от реклама на фирмата „Де Биърс“ през 1939 година, в която основен лирически герой са девойка и нейният годежен пръстен, обилно накичен с този скъпоценен камък.
Коментари (0)
Вашият коментар