Менюто на тайната вечеря: Цвекло, маруля и агнешко на трапезата

Не е лесно да видите оригинала на “Тайната вечеря”, особено преди Великден. Само 15 минути може да гледате картината, билети се запазват 3 месеца предварително,

“Тайната вечеря” (Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца.

На картината е изобразена сцена от тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде.

Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света. За разлика от много други обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

Изображението е с размери 460 на 880 cм и се намира на стената в трапезарията на манастира “Санта Мария деле Грацие” в Милано. Да Винчи започва работата си по “Тайната вечеря” през 1495 и я завършва през 1498 г.

Леонардо да Винчи не е предполагал, че към стенописа му в една скромна миланска черквичка ще има такъв интерес, и е работил доста нехайно по отношение как ще оцелее той през годините.

Не оцелява. Налага се мащабна реставрация, продължила години. Затова сега, ако искате да видите прочутатата фреска, ще ви отпуснат само 15 минути и то след като сте минали през специална стаичка и сте облекли стерилни дрехи. Има задължителен контрол над влажността.

Гледайте да сте поне 25-ия в групата. Повече хора на едни път не се допускат наведнъж. А билетите се купуват 3 месеца по-рано - онлайн предимно. Ориентирайте се да купите билети си около 10-то число от месеца. Тогава е най-вероятно да се вредите.

Туристическите агенции ги пазаруват накуп и затова се налага да разчитате на “втора ръка” - ще се бръкнете поне с 10 евро и трябва да покажете на входа принтирания билет.

Черквата работи от 8,15 до 19 ч, но последната обиколка е поне 30 мин по-рано. Съветът е да отидете поне 20 мин преди часът, който сте избрали, да видите шедьовъра на Леонардо.

Ако Милано бе наело писателя Дан Браун за рекламен агент, то той би бил милионер (не, че не е), защото с книгата си “Шифърът на Леонардо” направи изключително популярна тази дестинация. Дори има маршрути по стъпките на неговите герои. Леонардо - да, но Дан Браун е човекът, който докарва туристите!

А сега трябва да се

намесят и

ресторантьорите

Всеки се пита - какво е хапнал Христос дни преди да го предадат. Историците са разучили и това, имайки предвид неговата вяра.

Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино - вероятно това е съдържало “менюто” на тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

“Храненето по онова време не се извършва около маса, затова и шедьовърът на Леонардо “Тайната вечеря” е подвеждащ, що се касае до детайлите.

Двама италиански археолози се опират на текстове от Библията, юдейски документи от този период, древни римски ръкописи и данните от археологически разкопки. Целта е да се установят “модерните” течения в хранителния режим на жителите на Йерусалим от началото на I век.

Дженерозо Урчиоли, археолог, разказва: “Библията описва случилото се по време на тайната вечеря, но не се спира в детайли на това какво са вечеряли Исус и апостолите му”. В съавторство с Марта Бергоньо, археолог и египтолог от Музея за Египет в Торино издават книгата Gerusalemme: l'Ultima Cena (“Йерусалим: Тайната вечеря”).

“Започваме от това, че Исус е евреин. Той и неговите апостоли са спазвали традициите, диктувани от Тората. Тайната вечеря е част от Страстната седмица. Последната вечер, в която Исус се храни и говори пред апостолите си, преди да бъде предаден от Юда и да бъде арестуван, съден и разпънат на кръст. “Сцената е пресъздадена от Леонардо да Винчи, но световноизвестната творба на великия художник не е исторически достоверна”, казва Урчиоли.

Двамата автори на изследването базират анализа си на исторически документи и свидетелства от рисунки в катакомби, датиращи от трети век. Учените достигат до изводите за хранителните навици в Палестина отпреди 2000 години.

Например шалет - традиционно еврейско ястие, приготвяно от боб, задушаван на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Съдовете и чашите, в които са поднасяни храните и напитките, най-често са изработвани от камък. На много места в Йерусалим са открити останки от каменни съдове, датирани от I век. Евреите са изработвали от камък съдовете си за хранене, спазвайки религиозните предписания, защото камъкът не “омърсява” храната.

Разполагането на гостите около трапезата също е според строги правила. Най-важните от гостите са онези, които са вляво и вдясно от домакина. “От евангелията научаваме, че Юда е бил доста близък до Исус и вероятно е седял вляво до него. И наистина, в светите книги е описано, че Юда потапя залъка си в чинията на Исус - разпространена по онова време практика”, уточнява Урчиоли.

Двамата изследователи стесняват кръга от храни, присъствали на Тайната вечеря, базирайки се на споменаването в Новия завет за две други важни “съставки” от менюто от времето на Христос - сватбата в Канна Галилейска, където Исус превръща водата във вино, и пира на Ирод, по време на който Саломе иска (и получава) главата на свети Йоан Кръстител.

Всички имена са установени от историци. През 1800 г. e намерен ръкопис, съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.

Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е, че на останалите изображения, засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, далеч от останалите апостоли.

Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка. Да Винчи, според италианския учен Марио Тадео, който изучава творчеството на Леонардо, се е отказал от ореолите и е изобразил Исус и неговите ученици като обикновени хора.

“Леонардо не е използвал ореоли, защото е искал да покаже, че това са обикновени хора. В това е истинската тайна на Леонардо - в “Тайната вечеря" няма нищо свръхестествено”, обяснява ученият.

Цвекло, маруля и

агнешко на трапезата

Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино – вероятно това е съдържало “менюто” на тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

Цвекло, маруля и хрян - наричат ги марор. Символизират горчивите времена на скитането на евреите из пустинята, след като Мойсей ги извежда от Египет, пишат учени.

От сцената, описваща сватбата в Канна, може да се разбере за религиозните възбрани, налагани на евреите, и какво точно е кашер - забраните за храните, които не бива да се консумират и как останалите продукти следва да се приготвят. От пира на Ирод пък учените анализират римските влияния в хранителните навици на жителите на Йерусалим.

Освен вино и хляб на трапезата е имало тцир – еврейския вариант на римския сос от риба - гарум. Почти е сигурно, че го е имало и на тайната вечеря. В книгата си учените изказват предположението, че тайната вечеря се е състояла по време на празника Сукот. С него евреите си спомнят за 40-те години, през които израелтяните обикалят пустинята след като Мойсей ги извежда от Египет, преди да достигнат до обетованата земя.

На трапезата е имало безквасен хляб и вино. Исус разчупва хляба и благославя виното, обявявайки пред апостолите хляба за своето тяло, а виното - за неговата кръв. Ритуалът заляга в основите на църковните тайнства и е познат на всеки вярващ като приемане на светото причастие.

Според Урчиоли и Бергоньо на трапезата е имало шалет (или чолнт) – ястие от боб, приготвен на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Маслини с исоп, подправки с ментов вкус, варено цвекло, маруля и хрян са сред другите предполагаеми храни, с които Исус и апостолите се хранят по време на тайната вечеря.

А за десерт вероятно е поднесен харосет – смес от орехи и други ядки, объркани с парченца пресни плодове, подправени и полети със сладко вино.

Урчиоли завършва с уточнението, че исопът и фурмите са присъствали ежедневно в менюто на евреите от онова време, докато цвеклото, марулята и хрянът, както и шалетът са ястия, традиционни за отбелязването на Пасхата.