Кое е първо – яйцето или Великден

Най-старите боядисани черупки са на 60 000 години, а най-скъпоценните – на Фаберже

Много преди християнските деца да шарят празни яйчени черупки за украса по Великден, африканчета катерят стръмни пещери в далечната пустиня Намиб на лов за яйца от щраус, които ползват като водни контейнери.

Бушмените в

Калахари

спазват тази

60 000-годишна

традиция

С риск огромните птици да ги накълват жестоко те обират гнездата, пробиват и изпразват яйцата. После наливат вода в огромната и яка черупка – побира 1 килограм и държи живителната течност хладна и свежа.

Археологът от университета в Кеймбридж Брайън Стюарт изследва три пещери в пустинния район Намакуаленд в Южна Африка. Там той открива натрупани останки от щраусови яйца – продупчени и запушени с трева и пчелен восък. Някои от тях са на 60 хилядолетия. И са боядисани в най-различни цветове – черни, жълти, оранжеви, бежови и яркочервени. Те са с 20 000 години по-стари от декорираните с цветове и шарки яйца, открити в Месопотамия и Египет.

Находката е категорична – писаното яйце не започва с празника Възкресение, а е свързано още с първобитното изкуство и

символиката

за раждане на

нов живот

Обагрени в злато и сребро, щраусови яйца са украсявали гробниците на древните шумери и египтяни около 3000 г. пр. Хр. и по Средиземноморието през бронзовата ера - 2000-1000 г. И на двете места са намерени декорирани яйца от щраус, но археолозите нямат убедителни доказателства, че в древната култура те са имали религиозна символика. 

В старата зороастрийска предхристиянска религия има предание за противоборството между доброто и злото. След една от битките

злото се хвърля

в пропаст, а

доброто снася

едно яйце

Предполага се, че тогава яйцата са били популярен символ на живота и прераждането.

На персийския Норуз, честващ новата година и пролетното равноденствие, всеки член на семейството е получавал по едно изпъстрено с шарки яйце. Боядисани варени яйца са раздавали и на празника Шам ел Несим в Египет.

В аналите за еврейската Пасха, чествана поне от 1440 г. пр. Хр., яйцето не се споменава като част от тържествата. Но пасхалният празник, почитащ бягството на Мойсей и евреите от робство в Египет, е помогнал да се определи датата на християнските великденски чествания. Библията сочи, че тайната вечеря на Исус с учениците му е била на Пасха. “Много исках да ям тази пасха с вас, преди да дойдат страданията ми”, казва месията според евангелието на Лука.

Традицията на великденското яйце датира горе-долу от същото време. Според преданието след Възкресение Мария Магдалина заминала за Рим,

изправила се пред

император Тиберий

на един банкет и

обявила: “Христос възкресе”

Цезарят се изсмял и отвърнал, че това е възможно само ако яйцето в ръката ѝ стане червено. Преди още да го изрече, то се обагрило в яркочервен цвят. 

Източноправославната християнска църква първа приема този ритуал. След края на великденската служба богомолците започнали да си разменят боядисани яйца с думите: “Христос възкресе” и “Наистина възкресе”. Яйцата символизирали издигането на Христос от гроба и нов живот.

Една полска легенда също свързва този обичай с Мария Магдалина – след смъртта на Исус и полагането му в пещерата тя отишла да помаже тялото му с миро и си носела кошничка с яйца за закуска. Когато пристигнала и открехнала капака,

белите черупки

били станали

червени

Друго сказание свързва великденските яйца с Дева Мария, която ги раздавала на войниците около кръста. Докато ги молела да не проявяват жестокост към сина ѝ, тя плачела и от сълзите ѝ яйцата се покрили с бляскави цветове. 

Яйцето по Възкресение се свързва и с великденските пости, когато по традиция то е забранено за ядене. Православните християни не консумирали месо, мляко, яйца, а кокошките продължавали да снасят. Затова сварявали яйцата, за да се запазят и след края на поста.

Едно обсипано с драгоценни камъни бижу се превръща в

най-прочутото

великденско

яйце на всички

времена

– това на ювелира Петер Карл Фаберже. През 1883 г. то му е поръчано от руския император Александър III като дар за съпругата му Мария Александровна. Вътре имало златен жълтък, а в него – пиленце и миниатюрно копие на царската корона с брилянти и рубини. 

Така започва традицията, според която бижутерът изработва 52 великолепни яйца за руските царе и семействата им, включително Николай II. И още 19 за частни колекционери, сред които 7 за богатия руски собственик на златни мини Александър Келх.

Княз Феликс Юсупов, семейство Ротшилд, херцог Марлборо също си поръчват украшението.

Поставени върху изящни стойки, яйцата са обсипани с най-скъпите видове драгоценни камъни и перли. За различните им цветове са използвани злато, сребро, емайл, планински кристал и дори скъпа дървесина. Във всяко има скрита ценна изненада. В руската империя цената им е варирала от 1500 до 28 000 хиляди рубли.

Най-скъпо днес е

яйцето часовник

на Ротшилд -

$ 18,5 млн. 

Яйцата на Фаберже поставят началото на производството на богато украсени порцеланови яйца в Европа като великденски подарък. Френските производители пускат в средата на XIX век първите шоколадови яйца за Великден, макар и доста горчиви. През 1873 г. ги разпространяват и в Англия, за да залеят днес целия свят.