Румен Угрински играе с японски котета в Токио

Спектакълът на Катя Петрова омагьоса публиката в театър “Пук” 

На 10 и 11 март в Токио беше регистрирано земетресение от 6-а степен по скалата на Угрински, Я. Я. и Петрови. Епицентърът се намира в местния куклен театър “Пук”.

Земетресението е предизвикано от бурните аплаузи и големия смях, радост и емоции на японската публика - деца и възрастни, препълнили кокетната зала на театъра.

Агенция “Киодо” уточни, че през въпросните два дни в театър “Пук” четири пъти е показан спектакълът “История за чайка и банда котараци”, в който заедно играят български и японски актьори.

Режисьор е Катя Петрова, участват Мариета Петрова като Чайка, Румен Угрински като уличния котарак Всезнайко и музикантът Стоян Роянов - Я-Я. Сценографията е дело на Мая Петрова. Събитието е част от културната програма за българското председателство на Съвета на ЕС.

Този земетръсен успех на българската куклена театрална школа в Япония си има своята предистория. Тя започва още през 1975 г., когато наша трупа пътува с влак до Новосибирск и оттам с кораб до Токио. Гостува на театър “Пук” с две представления.

Едното е емблематичното “Петя и вълкът”, режисирано от Николина Георгиева и Атанас Илков, художник е Иван Цонов. После на трупата е организирано турне в страната.

Японците връщат гастрола през следващата 1976 г. Така наред с киселото мляко, хор “Бодра смяна” и художествената гимнастика хората от Страната на изгряващото слънце

се влюбват и в

кукления ни театър

През 2011 г. г-жа Тамико Онаги, председател на УНИМА - Япония (УНИМА е световната организация за куклен театър под егидата на ЮНЕСКО), участва в журито на фестивала “Златен делфин” във Варна.

Там “История за чайка и банда котараци” обира всички главни награди - Гран при за спектакъл, наградите за сценарий, за режисура, за сценография, за музика, награда на актьорския екип...

И у г-жа Онаги започва да зрее идеята това бижу на кукленото изкуство да бъде показано в Токио, но с участието и на японски актьори.

Българска поговорка казва, че хубавите работи стават бавно. Японците не признават израза “не мога”. И на 19 февруари т.г. екип от наши кукленици каца на летището в Токио, готов да разкаже една история, идеята в която е суперважна не само за японците, но и за целия свят: опасността от глобалните катаклизми и оцеляването на планетата Земя.

Пиесата е написана по книгата на чилиеца Луис Сепулведа “Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети”. С романа - притча той се връща към годините, когато е активист на екологичната организация “Грийнпийс” и пътува с неин кораб.

Ето я историята: красива чайка попада в петролен разлив и преди да умре, завещава последното си яйце на големия, черен и дебел котарак Зорбас с молба да отгледа и възпита малката чайка. И той с помощта и на другите котараци не само я възпитава, но и я научава да лети.

Разноезичното

говорене проваля

изграждането

на Вавилонската кула, един от най-амбициозните проекти на древността. А какво се получава, когато актьори в един спектакъл говорят на своите си напълно различни езици?

“Създаването на спектакъл с актьори от две нации - японци и българи, като всеки си говори на родния език, за мене беше истинско предизвикателство и екстремно преживяване. Трябваше да се вземат бързи решения в движение, изискваха се гъвкавост и стремглавост”, обяснява авантюрата си Катя Петрова.

След 12-часов полет от Мюнхен още от летището в Токио Петрова и целият български екип са отведени в театър “Пук”, където е организиран кастинг.

Името на най-популярния куклен храм в Токио няма нищо общо с приказката “Пук” на вълшебника Валери Петров, но еднаквото звучене е симптоматично.

Театърът, чието име идва от думите “Ла Пупа Клубо”, е основан през 1929 г. от двамата братя Каваджири. Сградата има конусообразен силует, който напомня замък от приказна страна. В него се играят спектакли и за деца, и за възрастни.

След няколко проби Катя Петрова избира 3 японски актриси и 71-годишният Татсуо Сато-Отера в ролята на котарака Бруления. Отера е идвал в България през 1976 г. Режисьорката е силно впечатлена от вродената пластичност на японските артисти. Те сякаш не стъпват на земята, а като че ли плуват в пространствота и са безплътни. Катя успява да съчетае тази пластика с воденето на куклите. Телата на котараците са от френски въздухопроводни тръби и са много гъвкави.

Продуцент на проекта е Харухико Ли, а винаги около Катя Петрова е сценичният мениджър Рицуко Ишида. И понеже всичко се променя бързо и в движение, българката лесно запомня израза “чото мате” - чакай малко. Чото мате изключва всяка възможност за хаос и паника. През това “малко чакане” промените се обмислят и за отрицателно време всяка пожелана корекция от режисьорката е изпълнена перфектно.

През първите 2-3 дни всички са “изгубени в превода”, въпреки че има трима преводачи. (Известният филм с това име на режисьорката София Копола е сниман в Токио - б. а.)

И японците, и българите не знаят на кой свят се намират. Постепенно сценичното пространство е овладяно и всеки се намества на своето си място в него. Японците са много дисциплинирани,

българите са

по-освободени

и разкрепостени

Те са изключително стриктни, нашите ги впечатляват с импровизации и чувство за хумор. Катя Петрова настоява българите да научат колкото се може повече японски думи и изрази. И те успяват с един напълно непознат им език, в който глаголът е винаги в края на изречението.

Отлично се справя музикантът Я-Я, който увлича децата в залата да викат вятъра, дъжда и гръмотевиците. Както и Угрински, който пък ги нахъсва заедно да търсят малката чайка, докато тя се учи да лети.

Репетират от 19 февруари до 9 март. 10 дни от сутринта до 7-8 часа вечерта. И още 2-3 дни по 4-5 часа. През това време изграждат спектакъл, в който японци и българи стават от една кръвна група, дишат заедно и сърцата им бият в един ритъм. И накрая се получав представление, което впечатлява и децата, и възрастните.

“Искаше ми се българските и японските актьори не само да обикнат спектакъла, върху който работим, процеса на сътворяване, не само да станат добри партньори, но и да ги сродя завинаги”, казва още Катя Петрова. И като че ли това се случва. Когато работят, в залата се усеща дихание на нравственост, деликатност и доброта. Режисьорката чувства вълненията им. Има много духовност и красота в работата, в отношенията и накрая в резултата...

В Япония е традиция зрителите да идват за представление час по-рано. А след края му да останат и да разглеждат куклите, да разговарят с актьорите и да се снимат с тях.

Ръководството на театър “Пук” вече е поканило Катя Петрова през август пак да посети Токио и да направи спектакъла за чайката и бандата котараци само с японски актьори. И представлението да влезе в афиша на театъра.

В Токио Катя отново ще се радва на гостоприемството на българското посолство, ръководено от посланик Борислав Костов. Сградата на амбасадата е дело на големия японски архитект Кензо Танге.

От своя страна директорът на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос е поканил японците от “Пук” да дойдат в София през есента, когато ще се честват 10 години от панаира на куклите. И да изиграят представлението пак заедно с българските си колеги.

Ако на “История за чайка и банда котараци” котка не мине път, българо-японският проект ще бъде показан в САЩ, Португалия и други страни.

И да не забравя: Коте на японски е неко...