Най-накрая. Отваряте очи сутрин, поемате въздух с пълни гърди и осъзнавате, че може да помиришете утрото. Утро с аромат на пържени филии от съседския прозорец, градски прахоляк и автомобилни газове, но не и с цигарен дим. Онзи, който замъгляваше доскоро погледа ви в дневната и дори не забелязвахте, че се промъква в гардероба или под завивките в спалнята.
Няма го, защото не пушите от известно време. Всъщност съвсем точно знаете от колко. Не е минало достатъчно, за да забравите цигарите, нито живота си с цигарите. Непушенето започва с отказването, но не приключва с него. Не е еднократно действие, не може просто да го направите и да се свърши. Нужно е упорито постоянство, дълго колкото-толкова.
Желанието да запалите рано или късно ще ви остави намира
Имайте вяра в това. Не само защото така трябва, за да се преборите, а защото е вярно. Няма начин да ви се пуши до края на света. Колкото повече се отдалечавате от заветния ден, в който забождате последната цигара в пепелника, толкова по-лесно става. Докато най-накрая надвиете окончателно над демона и не му позволите да ви трови повече. Нито тялом, нито духом.
Коментари (0)
Вашият коментар