Ангел Захариев - архитектът, който променя имиджа на София

Проектирал е най-високата сграда у нас и първия детски музей

Той е проектирал най-високата сграда не само в София, но и в България. “Капитал форт”, която се издига на 126 метра височина на бул. “Цариградско шосе”, се превърна в един от модерните символи на града. А само след няколко години до нея, още по-нависоко, ще се издигне 202-метровият “Скай форт”, който вече се строи.

Проектът е на същия човек - архитект Ангел Захариев и неговото бюро “А и А архитекти”, а темата за мястото на небостъргачите в столицата не спира да е актуална в последните месеци.

Терминът

“небостъргач”

обаче не е от

любимите на

арх. Захариев,

защото не е професионален. А и той не създава само високи сгради. Освен това фактът, че е проектирал най-високата у нас, не го кара да се чувства специален, защото “Капитал форт” не е мислена с тази идея. Просто проектите за други по-високи сгради в София били замразени заради кризата и така тя се оказала рекордьор.

“Искахме да направим място, което да промени имиджа и облика на София. Чувствам се отговорен за това, което правя, защото знам, че то е значимо и по някакъв начин ще маркира времето, в което живеем, развитието на града и ще се превърне в негов символ. Както “Капитал форт” вече е символ и присъства навсякъде - от лога за различни форуми до телевизионни заставки и фонове на предавания”, казва арх. Захариев.

Високите сгради са по-скоро логическо развитие на световни тенденции, които достигат и до нас. Такова строителство има във всеки голям град в света, включително и в почти всички европейски градове. И София просто няма как да остане извън тренда, наложен от глобализацията, развитието на технологиите, нарастването на градовете и бързото прилагане на тези модели в пазара на недвижимите имоти. Затова арх. Захариев смята, че темата за височината на сградите в София се преекспонира.

Истинският проблем

е плътността - колко

се застроява

като квадратни метри на дадена територия. Например “Капитал форт” можеше да се построи на 10 етажа, а не на почти 30, но щеше да е три пъти по-широка и огромна.

Проблемът е с ъгловите имоти и експлоатацията им, която води автоматично до появата на неудачни проекти - като тези до НДК и пл. “Македония” например, които предизвикаха общественото недоволство. Но то се концентрира само върху височината на сградите, а тя е следствие на проблема с плътността”, обяснява съоснователят на “А и А архитекти”.

За промените в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, които бяха приети наскоро от парламента, архитектът смята, че правилно са отпаднали текстовете, в които се посочваха местата за строителство на небостъргачи - те трябва да са част от общия устройствен план на града, а не посочени в закон. Но подготовката на промените в плана ще отнеме доста време, през което градът може да загуби важни инвестиции. Защото от планирането на инвестицията в една висока сграда до завършването ѝ минават от 5 до 10 г. Затова според него лимитът от 75 м за височината на сградите извън центъра, който беше приет със закона, е малък и ще ограничи инвестициите, а и в града отдавна има построени десетки по-високи сгради.

Категоричен е обаче, че

височината на

сградите в центъра

трябва да е още

по-рестриктивна

от предвиденото в закона - до 50 м, защото традиционното строителство там е 7-8 етажа, или около 20 м.

А мястото на небостъргачите е в зони като тази на изхода на бул. “Цариградско шосе” заради свободните терени до голям булевард, метрото, градския транспорт и перспективата за развитие, които ги правят атрактивни за инвестиции. Има други подобни територии, които обаче не са атрактивни и в тях общината трябва да предложи допълнителни стимули. “Например, ако искаме такава зона около Централна гара, не е достатъчно само да се заложи в плана, а да има данъчни облекчения или публично-частни партньорства, които да привлекат инвеститори”, казва арх. Захариев.

Категоричен е, че гледките към Витоша, храма “Св. Ал. Невски” и други емблематични обекти от площади, паркове, пешеходни зони и други обществени пространства трябва да бъдат пазени, защото са част от богатството на града. Но това няма нищо общо с темата за опазването на гледката от балкона, която се преекспонирала.

Всъщност заради активната позиция на арх. Захариев по теми, свързани с развитието на София и като част от неправителствената организация “Група град”, се очакваше, че той ще участва в конкурса за нов главен архитект на столицата преди две години, но не се включи.

“Смятах, че мога да дам много повече на архитектурата и на града с работата си и проектите ми. Но може би по-важната причина, заради която не участвах в конкурса, е, че главният архитект е административно лице. Визионерската и политическата му функция е припозната от обществото, но грешно се свързва с него. Основната роля на главния архитект всъщност е да администрира процеса по одобряване на проекти и даване на разрешителни за строеж. Нямам никакъв афинитет към това. Главният архитект е натоварен с неща, с които не трябва да се занимава, и е нужна реформа, с която да се раздели експертизата от политическата част”, обяснява архитектът.

На въпрос дали истинската причина не е, че един политик в семейството е достатъчен, тъй като съпругата му е външният ни министър Екатерина Захариева, казва с усмивка, че това не е сериозна пречка.

А иначе причината да стане архитект обяснява със съвкупност от много на брой малки компоненти, довели до това логично развитие. Като дете рисувал много.

Обичал да строи

всякакви неща - от

пясъчни замъци до

конструктори

Често играел и по строежите в “Лозенец”, защото тогава в квартала се строели много сгради. Блокът, в който израснал, пък бил отличен с голямата архитектурна награда на София през 1979 г.

Най-голямо значение обаче отдава на времето в Университета по архитектура, строителство и геодезия и на преподавателите му, с които станали истински приятели. Още като студент започнал да работи с тях, научил много неща от кухнята и участвал в международни конкурси, големи инвестиционни проекти и подготовката на важни стратегически документи.

На въпрос какво го вдъхновява и как се раждат идеите за сградите казва, че всеки проект е индивидуален и не е дело на един човек, а на колектив. “Аз съм по-скоро връхчето на един айсберг, който е огромен проектантски екип от над 100 човека. И всеки има много важен принос”, подчертава арх. Захариев, който през 2005 г. с арх. Асен Милев създава архитектурното бюро. Техни проекти са Бизнес паркът, “Резиденшъл парк”, детският музей “Музейко” и други.

За разлика от Заха Хадид например в “А и А архитекти” не смятат, че всеки архитект трябва да има запазена марка и специфичен почерк, който да отличава сградите му. “Може да има някакво такова усещане, но то не трябва да е водещо. За нас водещ е контекстът на средата - как проектът се вписва в даденото място. Оттук в повечето случаи произтича и вдъхновението. Например “Капитал форт” е точно толкова висока, защото е между две вече построени високи сгради. Използвахме формула за градацията по височина, изчислихме, че това е най-подходящата за нея, за да се усещат като общ комплекс всички сгради, въпреки че са правени от различни инвеститори и по различно време. Мисля, че успяхме”, смята арх. Захариев.

Много е важно и да се мисли с какво всеки конкретен проект може да допринесе за развитието на града, да зададе нова тенденция, а не просто сам по себе си да е успешен. “Капитал форт” е пример за този тип мащабно мислене, защото е показал, че може да се инвестира в големи проекти в София и защото е задал нова тенденция за големи публични пространства, нетипични за офис сграда. В строящия се в съседство “Скай форт” пък

най-високата

достъпна точка

ще е на 185 метра

Там ще има зала за събития с подвижни стъклени стени, които през лятото ще се отварят, и мостче със стъклен под.

“Този тип сгради са много видими и затова архитектурата им трябва да бъде съобразена с мястото, а мащабът да обогатява силуета на града. Партерът трябва да е с човешки мащаб, без да те потиска и смазва. Освен това високите сгради се строят и проектират по-бавно, затова трябва да се мисли иновативно. Иначе рискуваш в момента, в който сградата излиза на пазара, вече да е остаряла. Негативните примери, с които у нас се свързва високото строителство, са точно сгради, които са остарели още докато се строят, без да носят никаква архитектурна стойност за града. А София е бедна на архитектурни забележителности в сравнение с другите европейски столици, защото е град само от 120 г.”, смята арх. Захариев.

Затова

всяка значима

обществена сграда

трябва да се мисли

и като потенциална

забележителност

И вижда пропуснат шанс при строителството на зала “Арена Армеец”, ремонта на Централна гара и изграждането на метрото София да се сдобие с нови забележителности, които да привличат хората да се снимат пред тях и да се направят обекти, които да стоят по картичките. Категоричен е, че не става дума за огромни инвестиции, а по-скоро за манталитет и начин на мислене. Затова с “Група град” настояват всеки публичен проект в столицата да се мисли като наследство за бъдещето и възможност за създаване на нов имидж на града.

Всъщност “Група град” е създадена през 2010 г. Тогава е една от общо 3 неправителствени организации, които работят по темата за градската среда, а днес те вече са над 100. На последните местни избори концепцията “София – зелена столица”, която “Група град” и още 23 организации инициираха, беше припозната от почти всички кандидати за кмет, а днес тя е част от дневния ред на ръководството на общината. Друга важна кауза на организацията, по която вече се работи, е и изготвянето на визия за София.

“Най-голямата ни критика е, че почти нищо не се случва в София. Има много заявени добри намерения, но почти нищо реализирано”, смята арх. Захариев.

А малкото време, което остава извън архитектурата и политиката,

семейство Захариеви

посвещава на

преходи в планината

и спорт

- ски, кайтсърф, уейкборд, дайвинг и други. За арх. Захариев адреналинът, който носят тези спортове, е и вид антистрес терапия.

Гордее се със съпругата си и я описва като изключителен дипломат, за което много ѝ помага натрупаният опит и лични познанства не само с европейските лидери, но и с такива в цял свят, от времето, в което Захариева бе шеф на кабинета на президента Росен Плевнелиев.

Тя е страхотен

професионалист

и човек, който има невероятната дарба да ръководи важни процеси. Умее да скъсява дистанцията, да убеди опонента в тезите си, да преговаря, да поставя неудобни въпроси, когато е нужно, и да постига целите си. Не знам дали сме имали по-добър външен министър, колкото и хвалебствено да звучи”, гордее се арх. Захариев.