Младен Иванов влиза в затвора за фалшиви документи, с които спасява любимата си - еврейка

Признат е от израелския институт “Яд Вашем” за един от 20-те български праведници

През ноември 1943 г. един млад мъж е арестуван, защото е фалшифицирал документи, за да спаси любимата си. Тя е еврейка и “българското име” я спасява от трудов лагер или изселване. Мъжът обаче е осъден на две години затвор. Така започва историята на Младен Иванов и Буча Бохор Алкалай.

През препятствията пред любовта им обаче се случваи една друга, по-голяма история - Младен помага на и спасява от полицията много евреи - познати и непознати, за да избегнат трудовите лагери. За добрините му има много свидетелства, а през 1991 г. е удостоен със званието “Праведник на народите на света” от израелския институт “Яд Вашем”.

Каква е историята на един от 20-те български праведници Младен Иванов?

Роден е през 1923 г. Израства в еврейския квартал “Коньовица” в София - днешната “Зона Б5”. Баща му е бил конен полицай. Повечето му приятели били евреи, затова младият мъж им помагал с каквото и когато може, пазел ги. Говорел и техния език - ладино (романски език, говорен от сефарадските евреи от Испания - бел. ред.). Помогнал е на много евреи,

дори са го кръстили

Магето - от маген,

което на еврейски

означава защита,

разказва внукът му Роман Стоянов. Така Младен Иванов става известен като “защитника на евреите”.

А историите от 1943 г. са много. Една сутрин в тъмни зори младият мъж отивал да пали огъня за пещта във фурната на дядо си, в която чиракувал. Видял как по улицата тичат двама евреи, гонени от полицията. Спасил ги, като ги скрил в още незапалената пещ. Полицаите претърсили цялото помещение, но никой не се сетил да погледне вътре в пещта. Друг път пък Младен нападнал полицай, за да спаси свои приятели евреи, които той се готвел да арестува за неспазване буквално с минути на вечерния час - те просто си говорели на вратата на дома им. “Не само набил полицая, за да може неговият приятел да избяга, но и му взел пистолета, та се наложило на другия ден той да идва пак и да моли баща му да му го върне”, разказва Стоянов.

Друг номер, прилаган от Младен и приятелите му българи, бил да си обявят личните карти за изгубени. Издали им нови, а на “изгубените” сменили снимките и ги дали на свои приятели евреи, за да се придвижват свободно с тях. Има много писмени свидетелства пред “Яд Вашем” на спасени евреи, които разказват за добрината на Младен Иванов. Мъж на име Синто Примо например пише, че успял да избяга от трудовия лагер, но тъй като тежките условия там били разклатили здравето му, Младен го приютил в дома си за месец, докато укрепне. След това му издал фалшива лична карта, чрез която Примо се укривал до 9 септември 1944 г.

За фалшифицирането на лични карти Младен и приятелите му си имали и специално направен печат. Всъщност фалшифицирането на документи и укриването на евреи са двете основни обвинения срещу Иванов, когато се изправя пред съда.

Съден е за

укриването на петима

евреи, сред които

Анжел Вагенщайн,

през ноември 1943 г. Скрил ги в помещението за месене на хляб над фурната на дядо си. За това свидетелстват и спомените на един от спасените - Елия Селиктар, с когото Младен се познава от детинство. С тях бил и брат му - партизанин от отряда “Чавдар”. “Младен много пъти е влизал в бой с фашистки младежи, идващи в махалата да бият и издевателстват над дискриминираните от фашистките закони евреи. Това го правеше без полза и без да търси облаги”, пише Селиктар. Разказва, че приятелят му бил аполитичен. И го описва като “по природа услужлив, дълбоко човечен, той държеше на приятелството и заради него беше готов на голямо великодушие и жертви”.

Намира се обаче предател и Младен Иванов е заловен от полицията и съден от Военния съд. Военен, защото по това време бил в отпуск от армията - малко по-рано е бил мобилизиран, а частта му изпратена да гони партизани в Сърбия.

Благодарение на добрия си адвокат - дядо му, е осъден само за фалшифицирането на документите на приятелката си, а не и за укриването на евреи, защото иначе е трябвало да бъде съден по Закона за защита на нацията и присъдата е можело да бъде много по-тежка, разказва внукът му. Той е чел част от делото на дядо си, което се пази във Военния архив във Велико Търново. Присъдата на Военния съд е 2 г. затвор, но той излежал само половината. След 9 септември 1944 г. бил освободен, дори го поканили за член на БКП. Иванов обаче отказал да стане партиен функционер с обяснението, че

не е “достоен да

бъде комунист”

Оженил се за любимата си Буча и имат син и дъщеря - Венцислав и Регина.

Работил е първо като каруцар към ЦУМ - превозвал стока от складовете в Илиянци. След като изкарал книжка, станал шофьор към държавното предприятие “Здрава храна”, където работил до пенсия.

Еврейските му приятели, повечето от които вече се били преселили в Израел, не го забравили. В първите години след 1944-а направил опит да избяга при тях, дори намерили документ за осиновяване от израелско семейство, но полицията го свалила от влака. До 1989 г. ходил на няколко пъти до Израел - работел нелегално с помощта на приятели, а на тръгване пълнели куфарите му с подаръци за деца и внуци.

След 1990 г. Младен и Буча, вече пенсионери, се преселили в Израел. Когато стъпил за първи път на израелска земя, на летището го чакал лично кметът на Тел Авив. Сега там живее по-голямата част от семейството, разказва Стоянов. Дядо му умира на 6 март 2012 г.