Ицко Финци свири в метрото на Париж, за да събере пари за болен приятел

Актьорът е отличен баща

и грижовен съпруг, 

казват тримата му приятели

На 25 април Ицко Финци навърши 85 години. 18 дни преди това дъщеричката му Матилда стана на 2. Момиченцето е плод на любовта между актьора и 45-години по-младата от него Лиза Боева - сценарист и режисьор.

Ицко Финци отпразнува рождения си ден в Бургаския театър, където е направил първите си стъпки в професията. После се премести със семейството си във Варна. Очаква се около Гергьовден да гостува на сина си Санчо в Германия.

А в София събрах най-големите негови приятели: Георги Пенков-Джони - звукорежисьор, и филмовите режисьори Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли.

Те са популярни кинаджии, движили се винаги на ръба на цензурата и позволеното. И по собствените им думи оцелели, защото никога не са се вземали на сериозно.

Веднъж на някакво партийно събрание овластен чиновник казал, че не трябва да се обръща внимание на тия тримата с имена на кучета...

Режисьорът Никола Бошнаков засне филм за тримата, който е със заглавие: “Джони, Джеки и Чарли не са имена на кучета”.

В дома на Джони тримата разказаха как са се запознали с актьора и какви щуротии са изживели в годините на своята младост.

- Откога се познавате с Ицко Финци?

Георги Пенков-Джони: Вече не помня такива отдавнашни неща...

Христо Илиев-Чарли: Познавам го много отдавна, но той не ме познаваше. Запозна ни Оскар Кристанов, наш колега режисьор.

- Бивш съпруг на Илка Зафирова...

Чарли: Да. С времето станахме доста близки с Ицко. Събирахме се по няколко пъти в седмицата - при него, у Иван Теофилов, у нас. И това - в продължение на много години...

Георги Стоев-Джеки: И аз бая от отдвна се познавам с Ицко. Като се замисля,

игрален филм без

Ицко Финци нямам

Участва даже и в документалните ми, защото той прекрасно чете текстове.

- Ицко играе в първия ви игрален филм - “Нашият Шошканини”, нали?

Джеки: Да. Филмът беше на експерименталната киностудия и нямаше никакви пари. Но Ицко въобще не постави въпрос за хонорар.

Чарли: Никакви еврейски номера нямаше...

- За Ицко Финци казват, че е уникален актьор. Кое му е уникалното?

Джони: Не само актьор, той е уникален човек. Той е артист! А това е по-широко понятие. Ицко е силен не само на сцената, измисля и текстове, свири, какво ли не прави... Даже и дете направи на тия години!

Чарли: Богатата му музикална култура го прави доста по-различен от повечето му колеги. Даже и хубава книга написа. Има един разказ за неговите похождения с продажбите на пиана, който е направо световна класика. Първата му жена Гина Табакова беше пианистка и той постоянно се занимаваше с купуване и продаване на пиана. А знаете колко трудно се пренасят те, особено по стълбища...

Джеки: И ние сме носили...

Джони: Аз пиана не съм носил!

Чарли: Ицко подари пиана на няколко заведения. Например на кръчмата “Сам дойдох”.

- Хайде да разкажете по една весела или пък не съвсем весела история с Ицко Финци...

Джони: На една Нова година някъде в края на 70-те години се събрахме у нас. Аз съм малко против прекаленото ядене по празниците, защото жените се трепят цял ден и вечерта, когато трябва да се веселят, те са уморени. И казах, че няма да приготвяме нищо - имаше само плодове и фъстъци. И пиене! Обаче много бързо се напихме. Ицко взе да свири на цигулка, Джеки хвана едни чинели, Чарли - дайре, а аз барабанче и започнахме да свирим. Стана толкова весело, че повече нямаше накъде. Обаче си мисля, че това веселие не може да остане само между четири стени, и тръгнахме да свирим по улицата.

Джеки: А тогава нямаше улични музиканти...

Джони: Хората ни се радваха страшно много, аз си свалих шапката и... събрахме толкова пари, че поканихме родителите си на ресторант. А оркестъра го кръстихме “Едно плюс три”.

Един евреин свири,

трима българи

му пречат

Джеки: По онова време ние тримата бяхме съсобственици на една джипка, на която моторът се беше пукнал. През лятото бяхме в Царево и пред военното поделение виждаме също джипка - смачкана явно след удар. Чарли и Джони я огледаха и видяха, че моторът е здрав. И решаваме да го откраднем.

Чарли: Тогава нямаше откъде да си купим...

Джеки: Моторът обаче е тежък и сами няма да се справим.

Джони: Ние лесно го откачихме мотора, но е много трудно да го вдигнеш...

Джеки: И тогава на помощ дойдоха Ицко, Стефан Данаилов, Васил Станилов, един много известен съветски архитект... И отиваме през нощта. Военното поделение има прожектор, който се върти и осветява всичко. И щом светлината се насочваше към джипката, ние залягаме зад нея.

- Като във филм...

Джеки: Точно така. Откачиха тия двамата мотора и го отнесохме. Мина се време и вече при демокрацията срещаме в Царево нашия много добър приятел Коко - оператор и фотограф. И веднъж той започна да ни разказва как преди години си купил военна джипка...

Джони: ...И я оставил пред военните, за да му я пазят. Обаче някой откраднал мотора на джипката.

- Вие признахте ли си?

Джеки: Признахме си, почерпихме подобаващо...

Чарли: Навремето имах една електрическа печка, която се повреди. Вкъщи все ми натякваха да я оправя и аз все отлагах. Един ден се прибирам и виждам Ицко, който беше разглобил печката. Ремонтира я и тя пак заработи. Той беше доста способен човек.

Освен че може

да свири, може

и да оправя печки

И да оправя и други неща.

- Той как ви каза на вас, че на тия години ще става баща?

Джони: Не ни е казвал, не ни е предупреждавал въобще. Като се роди детето - разбрахме.

Чарли: Аз започнах да срещам по вестниците такива съобщения.

Джони: Аз не чета вестници!

Чарли: Ние с Ицко живеем на две преки. Той често ми се обажда. Аз съм на втория етаж и той ми свирне или ми звънне. Понякога той се качва при мене, друг път отиваме да се разходим, Ицко много обича това. И в махалата почнаха да го уважават много. Разни булки от първия етаж започнаха да отварят прозорците и да поздравяват: “Добро утро, г-н Финци, добро утро, г-н Чарли...”.

То е, защото аз вървя с Ицко, който ще става баща. Значи ние не сме съвсем за изхвърляне...

Аз в началото не вярвах на писанията на разни вестници, дори на любопитните продавачки в махалата, казвах, че това са глупости. Но веднъж

Ицко доведе Лиза

вкъщи, жена ми

е акушер-гинеколог

На Лиза вече й личеше, че е бременна... Иначе у тях е много весело. Лиза кани свои студентки, разни млади хора, имат проектор, на който гледат филми, коментират ги... С млади хора е хубаво. И човек винаги може да сбърка, като общува с млади хора.

Джони: Мен все ме питат негово ли е това дете, или не е негово...

- И вие какво отговаряте?

Джони: Да направиш едно дете, нищо не е, трудно е да го отгледаш. За правенето - колко му е! Който толкова се интересува дали детето е от Ицко, да плати един ДНК анализ и ще получи отговор.

Чарли: И аз разбрах от вестниците. От някои даже ми се обаждаха да ме питат вярно ли е. И даже от един от тия... жълтите...

Джони: То други няма...

Джеки: Обаждат се и ме питат възможно ли е е на тази възраст Ицко да направи дете. Аз съм завършил биология и мога да коментирам въпроса от научна и медицинска гледна точка. Няма никакъв проблем на тази възраст мъж да направи бебе. По-трудното е да намери жена 40 години по-млада от него, която да го хареса истински...

- Лиза харесва ли Ицко?

Джеки: Преди време бях в кръчмата “Сам дойдох”. Заведох приятели от Германия. Там бяха и Лиза и Ицко. Той свири, пя, прави прекрасни импровизации. Наблюдавах ги много внимателно, без те да ме виждат.

На лицето на Лиза

беше изписана такава

влюбеност,

че си казах: “Мама му стара, един път така да ме погледне такава млада, красива жена - стига ми!”

Джони: Ицко е много добър баща. Ето сега заради здравето на детето не е в София, а във Варна, защото климатът там е по-добър, въздухът е по-чист. Той е толкова грижовен съпруг, какъвто тя нямаше да намери.

Чарли: И Лиза е грижовна. Виждал съм у тях как е подредила на масата чашки за чай - в колко часа какъв вид да изпие... Сетих се още нещо интересно

Преди години

Джеки зарази Ицко

да гладува за здраве

- Да изкара някаква диета, така ли?

Джеки: Не, пълен глад, само на вода.

Чарли: Синът му Санчо тогава беше на десетина години. Един ден ги срещам на “Славейков”. И виждам две сенки, които всеки момент ще се отлепят от земята. Тогавашната му жена била някъде в чужбина и той накарал и детето да гладува.

Джони: Да, ама сега Ицко е много здрав...

Чарли: Когато Ицко минава през градинката до баня “Мадара”, събира всички погледи. И то не можеш да не го загледаш, защото така гордо, с вдигнато чело цепи въздуха. С една походка, той е дългокрак...

- Обаче Лиза ви го отне като актьор, вече снима само в нейни филми...

Джони: Това няма да трае дълго. Само докато стане студентка дъщеря му, и после Ицко пак ще се върне при нас...

Той винаги е участвал в едни неща, които са извън стандарта на времето. Преди години с Илка Зафирова рецитираха стихове на Валери Петров, които бяха политически доста на границата на пускането.

После с Леон Даниел направиха “Приказки” по Карел Чапек. Музиката беше на композитора Кирил Дончев, който и пееше. Все неща, които са на границата на опасното, но са много хубави. И това ни радваше, както Чехословашката пролет ни радваше.

И вярвахме, че у нас

не всичко

е задръстено,

има и свободолюбиви неща...

Чарли: За мен едно от най-свободолюбивите неща, което съм гледал поне десет пъти, беше постановката по Карел Чапек “Приказки”. Тя нямаше официална сцена, играеше се по разни дупки и мазета. Беше с Меглена Караламбова и Жоржета Чакърова. Изключително представление - беше като мюзикъл, с много поезия вътре. За първи път усетих як полъх на свободомислие. Високо ниво, не някакви дребни закачки. Последно спектакълът се игра в едно клубче в университета и беше спряно.

Джони:

На младини Ицко бил ремсист. И когато започва да идва на нашите събирания, се терзаел, че предава идеала. Но пък много му харесвало. И се чудел дали да остане верен на ремсистките идеи и принципи, или да идва да се весели с нас. Накрая наделяла веселбата. Чувствал се свободен.

Чарли: Преди много години Ицко отива в Париж. И започва да свири в станциите на метрото, но с маска на лицето.

Джони: Той слагал маска, за да не го познае някой българин, който после да разказва, че Ицко отишъл в Париж, за да проси.

Чарли: Целта му била да събере пари за лечението на един художник. Представяте ли си?! В онова време да отидеш в Париж и вместо да си гледаш кефа десетина дни, започваш да събираш пари за болен приятел.

Димитър Трендафилов наистина се излекува, стана прлофесор и преподавател в Художествената академия, създаде най-хубавите шрифтове, които до ден днешен и вашият вестник ползва.

Джони: Свирил Ицко и в деня на тръгването се сетил, че не е купил подарък за Санчо. Слязъл пак в метрото, свирил, спечелил малко пари и купил подаръка.

Често ми разказваше, че никога не се е чувствал така свободен, както когато свирил в Париж. Защото усетил, че зависи само от себе си - няма началници, няма нищо. Но трябва да свириш хубаво, за да привлечеш публиката. Малко отпуснеш ли се, край, хората преминават край тебе без да ти обърнат внимание...

СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

И ЛИЧЕН АРХИВ НА ДЖОНИ ПЕНКОВ