Николай Пенчев празнува 50 години с издаването на третата си детска книга

Днес 50-ия си рожден ден празнува главният редактор на таблоида “България днес” Николай Пенчев. Месец след своя юбилей той ще има и друг повод за празнуване - третата му детска книга за страхливия вълк Гошо, която ще се появи в книжарниците в края на май.

Чичо Ники, както го наричат малките читатели, а и както се подписва на детските книжки, получава псевдонима си от 7-годишните си племенници близнаци Вики и Алекс. Той най-редовно им разказва истории и измисля стихчета за тях, а те дори намират място във втората му детска книга “Гошо детектив”. Техните герои са малки рунтави зайци близнаци. “Те ми поръчаха да напиша за малката вещица и аз се заех, какво да правя”, разказва писателят за зараждането на идеята за третата книга от поредицата “Страхливият вълк Гошо и малката вещица”. Идеята за нетипичния герой на страхлив вълк, който е главно действащо лице, се появява в сънищата на Чичо Ники.

Сънувах страхливия

вълк в рими

Събудих се и записах част от тях. След това го довърших”, разказва авторът на Книгоиздателска къща “Труд”.

В Младежкия театър в рамките на Mеждународния литературен фестивал за деца и младежи от 18 до 22 април Николай Пенчев се среща с малките читатели. Заедно рисуват, съчиняват стихове и разиграват сцени от книгите. “Отговарях им на въпроси, а също мислеха стихове с различни животни. Например аз им казвам “котка” и най-неочаквано те ми казват рима с “водка”, смее се Пенчев. За читателите на “24 часа” на своя рожден ден Николай Пенчев набързо измисли подобна кратка стихотворна история с таралеж: “Един таралеж тръгнал по сутрешния скреж. Намерил круша голяма, за която казал: “Ще я занеса на мама!” Сложи я на своите бодли и тръгна през близките гори. Вървял по една пътечка, на която срещнал страховита мечка.”

Освен детска литература Пенчев пише и криминални исторически романи. До момента има 7 издадени книги в поредица “Старобългарски загадки”, разказваща за мистериозни случки от Първото българско царство. Главно действащо лице е писарят Климент, който разрешава заплетените кримислучаи. “По времето на цар Борис I, когато се развива действието, има хиляди случки, за които свидетелства някакъв исторически факт, и аз им измислям криминално разрешение”, разказва Пенчев. Написването на един от тези исторически романи му отнема

около година ровене

в исторически

извори,

книги и вестници. В момента работи по следващия роман, който ще се отличава по това, че действието ще се развива през погледа на едно дете. “Повлиян от детските книжки, реших действието да е през очите на едно момиченце. Главната история е около това как в Сердика се е появил змей, който отвлича млади момичета и ги яде, но се оказва, че не е точно змей”, издава от сюжета Николай Пенчев.

С писане се занимава още от 3-и клас, когато чете Плутарх и съпоставките му на известни исторически личности. “Тогава се биехме в училище с пръчки. Бяхме разделени на спартанци и атиняни и аз написах в една тетрадка съпоставка между нас”, спомня си той.

Писателските му заложби намират своя корен още при дядовците му. “Единият ми дядо имаше печатница в Карлово, а другият пишеше пиеси, които така и не видяха бял свят”, разказва Пенчев. Когато е бил съвсем малък, баща му и чичо му са измисляли подобни на неговите стихове за животни и са разигравали случките с кукли.

Освен в ученическите си тетрадки Николай Пенчев още

през 1986 г.

публикува кратки

разкази

в ученическия вестник “Средношколско знаме”. По-късно завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Първо записва специалност информатика, която учи година и половина, докато разбере, че не е за него. “Това беше през далечната 1991 г., когато базата беше много лоша. Тогава имаше едни флопита - четец на дискети, който се затваряше с ключе. В кабинета по информатика имаше два компютъра. Единият не работеше, а на другия флопито му се затваряше с пирон”, разказва през смях Пенчев.

Почитател е на източните изкуства - бойни и изобразителни. От близо 3 години рисува по техниката “суми-е”, която се изразява в създаването на семпли изображения с йероглифи върху оризова хартия. “Рисува се с четка и туш. В България няма уроци по това изкуство и се налага да се самообучавам от видеа в интернет”, разказва Пенчев. Освен да държи четката за рисуване, в свободното си време

хваща и

самурайския меч

Но той не е остър, а от бамбук. Започва да се занимава с източното бойно изкуство кендо още през 2004 г. “Целта е да удариш смъртоносно противника, като има само три нападателни удара - в главата, в ръцете и през ребрата”, обяснява рожденикът. В България спортът не е много популярен и на Пенчев му се налага да отиде до Солун, където успешно защитава своя първи дан. Отскоро любимият на малките читатели Чичо Ники се обучава в свиренето на тромпет.