Любомир Левчев е живото доказателство, че духът е по-силен от тялото човешко. След около две години мълчание заради разни болежки вдъхновението взе надмощие над тях и поетът създаде поредния си шедьовър - поемата “Островът и всичко останало”, издание на “Захарий Стоянов”.
Със своята висока интелектуалност тази поема е предизвикателство към любителите на мерената реч и красивите послания. Състои се от 9 части (като деветте кръга на ада?) и впечатлява със своите многопластови внушения. Творбата е изпълнена с митология, история, философски препратки, алюзии, скрити и явни цитати от световни поети и мислители, спомени от детството...
На някои почитатели на поета може би ще се наложи да четат текста с помощта на гугъл или световните енциклопедии. Защото в него Ахелой не е само градът до морето, а обемна метафора. А дали Ел Сид е само онзи кастилски благородник в средновековна Испания? Кои са Иля, Пол, Алвин и Омар, Росалес и Федерико? Или Андре, който се е надвесил над реалността и онанира?
Кой, по дяволите, е и този Остров? Поетът страда по неосъществените човешки мечти да има Остров на слънцето, Аркадия или Атлантида. Място, където всички хора да живеят щастливи. Накрая - помъдрял и измъчен от куп въпроси без отговор, поетът стига до своето откритие:
Любов
Само ти можеш.
Останалото знае.
А ти можеш.
...
Да ти благодаря,
защото ти си Островът
и тайната, и смисълът, и всичко.
Коментари (0)
Вашият коментар