Днес големият актьор Филип Трифонов става на 71 години!
По повод празника на звездата от "Момчето си отива" и още куп знакови български ленти ви предоставяме поглед към записки на неговия близък приятел и съмишленик Николай Гундеров, които по своеобразен начин разкриват истинската същност на вечния бунтар. Бележките са водени в рамките на 10 години от режисьора и драматург Николай Гундеров. Двамата с актьорът са съоснователи на Естествен театър „Трифоноф и Гундероф“.
Из записките по българските и европейски турнета на Естествен театър „Трифоноф и Гундероф“
***
Нашият „Естествен театър“ се състои от двама души. Филип Трифонов и моя милост. Достатъчно е просто да сваля доверието си към Фипо, за да заема неговото директорско място. Колко ли революции са ставали на ротационен принцип?
***
Обичам този човек! И подбудите ми съвсем не са свързани с размера на хонорара, който понякога е като игла в купа сено и… как да го разделиш между две магарета?
***
Спектакълът мина страхотно. Смя се дори портиера и леля му.
***
На тясна лента в подбалкански път Театър „Трифоноф и Гундероф“ се разминава с Театър „Барбуков“ Техният слоган е „От пиле – мляко“, а нашият? „От крава – пиле“.
***
След София, Виена, Братислава и Берлин играем „Аудиенция“ и в Прага. Дейвицкият театър е пълен до пръсване. В този момент законът за гравитацията спира да важи – смехът на публиката е като тренинг за астронавти в открития космос. Бурните реакции заглушават репликите ни (защо въобще е трябвало да учим текста на пиесата?) След поклоните при нас идва Иржи Менцел – първият режисьор на „Аудиенция“ и точно когато ни подава ръка осветлението внезапно спира. (Много е възможно вместо неговата поздравяваща ръка да съм поел дланта на Фипо.) При всички положения, въпреки че ги каза на тъмно, думите на Менцел светеха.
***
След София, Виена, Будапеща, Братислава, Берлин и Прага, най-сетне играем в Самоков. В края на спектакъла, организаторът на представлението идва и моли Филип да отвори багажника на колата си. Толкова пари никога не сме получавали, мисля си, но… през отворения капак на автомобила влетяват бързо само няколко чувала с картофи. Хората по този край плащали така.
***
Фипо отново е в страхотна форма! Десет минути преди началото на спектакъла излезе с три нови предложения, които помоли да включим пред публика. С колко ли още ще ме изненада по време на самото представление?
***
Турне в Канада. След Ниагарския водопад посещаваме близкото казино. И двамата удвояваме печалбите си от пет долара на машинките. Тогава Фипо се отказва: „Печалбата развращава. Трябва да знаеш кога да спреш.“ Спряхме и се върнахме в България непорочни.
***
Страшно ме зарадва Татяна Лолова. Сподели ми, че един от водещите български хуманитаристи и философи Цочо Бояджиев е гледал спектакъла ни и дори е изпитал притеснение да сподели адмирациите си лично. Говорил за естествеността, която липсвала в българския театър. А пък ние може само да кажем, че липсват такива философи - пълно е с театрални критици.
***
Крещене, викане, пънене, гримасничене – имам чувството, че голяма част от българския театър е в бъбречна криза. Гледаме с Филип едно подобно представление, по време на което той се унася въпреки застрашителните децибели, излизащи от депресираната трахея на героинята. Малко преди да затвори очи ми казва: „Ще видиш, че накрая някой от героите ще се появи върху инвалидна количка.“ Появи се.
***
„Фипо, знаеш ли, че играем „Детектор на лъжата“ вече девет години? Мисля, че като режисьор на спектакъла е редно да почерпя.“ „Ее, много бързаш, Ники, има време…“
***
Осми март. Гледат ни само от жени. Спектакълът тече, а Филип се навежда и прошушва в ухото ми: „Играй по-бавно – да се насладим на публиката.“
***
Вечеря след представлението. Фипо поръчва тулумбички. Директорката на театъра в П. след дълго колебание го пита: „Г-н Трифонов, какво мислите за любовта без докосване?“ Струва ми се, че Фипо не разбра въпроса.
***
Пак страшни смехове. Вуйната на един мой познат искала да ходи само на това представление. А тя се е развеждала поне три пъти.
***
Франко. Пойнтер. Домашен благородник в семейство Трифонови! Благодарение на него вече не се страхувам от кучета. (Беше сам, но отскоро си е намерил вдовица.) През лятото, Фипо го бил заключил за няколко часа във фолцвагена си. Изядената задна седалка на колата, той обясняваше именно с жегите.
***
„Помниш ли коя година те предложих за професор?“ „Една година преди аз да те представя като доцент.“
***
Фипо кандидатствал за директор на Народния театър. Единственият му недостатък бил, че имал съвършена визия за художественото развитие и предложение за чудесен репертоар. Провалът му отпразнувахме скромно. (По повод неуспеха, го поздравиха хора от Европа.)
***
И. З. получила персонална пенсия! Ф.Т. е убеден, че я е взела. Не е луд този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава, ми казва, предлагайки ми препечени филийки.
***
Казанлък. Около някакъв паркинг. Помислихме го за просяк: няколко зъба, скъсани ръкави, протрит каскет, паднали копчета и риза на дупки. А той хвана Филип под лакът, дълго го стиска и каза: „Няма вече такива филми като твоите, нямааа!“
***
Филип получава „Златен век“, „Златно перо“… Същият ден ми дават „Аскеер“. Чуваме се с него, а той: „Честито, Ники, какво да се прави – има и такива дни.“
***
Не само, че е велик актьор, но и добър човек. Ако има преброяване на населението, такива хора бих броил по няколко пъти – и то не само с оглед на демографската криза.
Дневникът води: Николай Гундеров
Коментари (0)
Вашият коментар