Проф. Владко Мурдаров, който винаги е на езиков пост

"Повече от 45 години се занимавам със съвременния български език, следя всички промени, които настъпват в речта на съвременния българин. Онова, което много ме притеснява, е, че той като че ли категорично отказва да научи някои правила, затова непрекъснато допуска грешки. И като говорим за грешките му, те се срещат и в устната, и в писмената реч”, казва известният езиковед проф. Владко Мурдаров.

Като студент се занимавал със старобългарски. Това била нова вселена за него. Открил я с помощта на проф. Мирослав Янакиев, който очаровал студентите в своите кръжоци. Така се докоснал до езика. След това проф. Любомир Андрейчин го запалил по съвременния език. Проф. Владко Мурдаров продължава да гори в тази посока. Той е прочел хиляди пъти книгите на проф. Андрейчин “На езиков пост” и “Езикови тревоги”. След 4-и курс го разпределили в Института за български език. И така от 1971 до 2016 г. “Въпреки че съм пенсионер, продължавам активно да следя развитието на езика, във връзка съм с колегите, които дълбаят по тези теми, така че продължаваме като проф. Андрейчин да стоим на езиков пост”, казва проф. Мурдаров.

Е, как говори българинът?

1. СУадки сме

Цели две поколения в България не могат да изговарят Л в някои позиции - когато се намира пред повечето гласни, пред съгласни или в края на думата. Затова казват сУадък, фиУм и казаУ. Като че ли несъзнателно се стремим да променим звуковата система на българския език с този нов звук. Наричат го мързеливо Л, а аз му казвам лигаво Л, защото родителите се умиляват, когато децата им говорят по този начин, тъй като много от тях също говорят така. Като че ли излекуване от тази болест няма. Това Л ще продължава да дразни. Когато има приемни изпити в НАТФИЗ, специално питам дали са приети студенти с такова Л. А професорите ми казват: Владко, питай колко души от целия випуск нямат такова Л. При младите това е много разпространено явление.

2. ВървЪт и

избирателЪт

Започнахме категорично да затвърдяваме глаголните окончания под влияние на хората, които говорят публично. Българският език не е много мек, но въпреки това като че ли решихме да се откажем от всякаква мекост. Затова казваме вървЪт, правЪт, мислЪт, от една страна. От друга страна, казва се председателЪт и избирателЪт, т.е. има затвърдяване на окончанията на глаголите в сегашно време, както и при членуване на съществителните от мъжки род. Това е нарушение на нормата, още повече че и в този случай достигаме до нещо по-голямо - нарушаваме звученето на българския език. Причината - в западните диалекти има такава особеност. Повечето хора, които говорят публично, са от Западна България и влияят, затова и хора от Източна България започнаха да затвърдяват.

3. ПравимЕ и ходимЕ

Всички ме питат дали няма да извършим промяна в нормата на книжовния език във връзка с т.нар. мекане. Това много дразни. Толкова е разпространено вървимЕ, ходимЕ, правимеЕ. Вече се чуват гласове да пуснем тази грешка като дублетна. Ако леко отворим вратичката обаче, правилните форми много бързо ще бъдат напълно изместени. Още повече - това “е” в окончанието си има точно определена функция. При повечето глаголи “е” идва да разграничим единствено от множествено число - казвам, но казваме. Инак ще стигнем до чисто диалектната форма - я« ходим.

4. ЖивЯли някога

баба и дядо...

Когато през 1945 г. утвърждават отечественофронтовската правописна реформа, се появява големият въпрос за т.нар. променливо “я”. Днес може да кажем, че в много от случаите хората вече знаят кога да употребяват “я”, и кога “е”. Според правилото върху гласната, за която се колебаем, трябва да пада ударение, а следващата сричка трябва да бъде твърда - да няма в нея “е” или “и”. Много често обаче днес се казва вървЯли, живЯли, пЯли. Правилното обаче е: живели някога баба и дядо...

5. Отиваме на

представление на

Народен театър

Почти никой не казва правилно, че Софийската община организира нещо. Напоследък някакви красиви момичета по телевизията непрекъснато ни призовават да участваме в Национална лотария. В тези съставни наименования е съвсем нормално в потока на устната ни реч прилагателните да бъдат членувани. Може би се плашим от главната буква и затова непременно казваме Софийска опера и балет или отиваме на представление в Народен театър, което е изключително уродливо.

6. 27 депутатА

и 15 студентА

Днес има големи колебания при съществителните имена в още един случай - при бройните форми (числително плюс съществително). Правилото гласи, че след числително име съществителното, назоваващо лице, трябва да бъде употребено в множествено число, а не в бройна форма. Чуйте обаче колко души ще ви кажат 27 депутатА или 15 студентА. Причината за грешките в този случай е, че едно време е имало правило, което е предполагало употребата на бройните форми при съществителните, бележещи лица. Днес е по-различно, макар че и преди е имало нещо, което е налагало да се употребяват формите на множествено число. След петима не може да се каже студента, а студенти. Това някога много е помогнало да се наложи правилото за употребата на множественото число в тези случаи.

7. На коЙ е тая чанта

Най-страшно е положението с местоименията. Българинът казва: кой търсиш, на кой да кажа, на кой е тая чанта. Българинът напълно е забравил, че има падежи и че освен кой има и кого. Аз съм професионално деформиран и когато чета, виждам, че често се затруднявам да възприема смисъла, когато се употребява само кой. Питали са ме защо е това руско влияние при израза “няма никого”. Всъщност това си е чисто българската форма. Скоро се карах с един режисьор, който позволяваше на актьора да си казва “няма никой”. Ако и актьорите дават такива примери, ще е страшно. Заслушайте се да чуете някого, който иска да покаже колко много знае, и се престарава, като казва: на кому да кажа, което е в повече. “Кому” нека си съществува в старата литература, за него днес място в речта ни няма. Но поне “кого” да запазим по-дълго.