Животът се проточи твърде дълго, каза за последно 104-годишен учен, който с усмивка избра смъртта

Австралиецът Дейвид Гудол не е болен и трябваше да иде до другия край на света за евтаназия

Под звуците на “Одата на радостта” от Деветата симфония на Бетховен 104-годишен австралийски учен сложи край на живота си със смъртоносна инжекция в швейцарска болница. Дейвид Гудол не е нелечимо болен, но пожела да си отиде от този свят, защото качеството му на живот се влошило. И тъй като в Австралия евтаназията е забранена, той избра Швейцария - на 14 хиляди км от дома.

През последните години роденият в Лондон еколог и ботаник чувал и виждал лошо. Прикован към инвалидна количка, той не можел да излиза от малкия си апартамент в австралийския град Пърт, където живеел сам. Оставало му

единствено да чака

да минава времето

“Не искам повече да живея. Щастлив съм от шанса всичко да приключи утре”, каза ученият на пресконференция в Базел в сряда. За последната си вечеря той избра любимите си ястия - риба с картофки и чийзкейк.

Известният учен е баща на 4 деца и дядо на 12 внуци. Със специална кампания 104-годишният мъж успя да събере над $ 20 000 от граждански дарения, с които купи еднопосочен билет и организира пътуването си от Австралия до Европа, за да сложи край на живота си. Миналата сряда той отпътува от Австралия и прекара известно време при роднините си в Бордо, Франция, откъдето се отправи към швейцарския град Базел. “Успях да се сбогувам с близките си. Тъжно е да кажеш сбогом, но нещата са такива, каквито са”, разказа Дейвид.

“Много съжалявам, че доживях до тази възраст. Не съм щастлив. Искам да умра. Няма нищо тъжно в това.

Тъжно е, ако на

някого му се

пречи да умре”,

каза ученият на рождения си ден през април, докато духаше свещичките за 104-и път. Пред журналисти Гудол бе категоричен, че дори за минута не се поколебал. В завещанието си австралийският учен написал, че не иска да бъде погребван - оставил на наследниците си да решат дали да дарят трупа му за медицински проучвания, или да го кремират.

Гудол споделяше пред медии, че животът му е спрял да бъде приятен преди 5 или 10 години - най-вече заради загубата на зрение и затруднената му мобилност. “Животът ми беше работа навън, но сега не мога да работя”, споделил Гудол.

Дейвид е роден в Лондон на 4 април 1914 г. Мести се в Австралия през 1948 г., където е лектор в Университета на Мелбърн. Заема академични постове във Великобритания и САЩ. Името му влезе в международните новини през 2016 г., когато

на 102 г. бе обявен за

неспособен да работи

в университета

Учени от цял свят обаче излязоха в негова защита и принудиха университета да отмени решението си. Гудол е публикувал десетки изследвания в областта на екологията и доскоро редактираше за различни научни журнали.

Последните минути от живота му в четвъртък минаха в клиниката “Лайф Сайкъл” в швейцарския град Базел. Ботаникът почина в присъствието на 5-има от внуците си и негов приятел. Смъртта настъпи с инжекция с висока доза нембутал, което е вид барбитурат, каза Филип Нитшке, основател на “Екзит Интернешънъл” - организацията, която помогна на Гудол да отнеме живота си. Самият австралиец е неин член и активист за узаконяване на евтаназията при здрави възрастни. Лекарите му поставиха абокат, а той

сам пусна системата

със смъртоносната

течност

При асистираната смърт човекът трябва да е физически в състояние да сложи сам край на живота си.

“На моята възраст, а дори по-рано, човек иска свободата да избере смъртта и времето ѝ. Мой собствен избор е да прекратя живота си и очаквам това с нетърпение, благодаря на швейцарските медици, че го направиха възможно”, каза 104-годишният мъж. “Дейвид е олицетворение на факта, че това не е само привилегия на неизлечимо болните, а човешко право - право на съзнателния възрастен”, каза Нитшке. Според неговата организация е несправедливо “един от най-възрастните и известни граждани на Австралия да бъде принуден да отиде на другия край на света, за да умре с достойнство”.

Асистираното самоубийство е незаконно в повечето страни по света. То бе забранено в Австралия. Миналата година щатът Виктория стана първият, който го узакони. Но разрешението, което влиза в сила от юни 2019 г., се отнася само до смъртно болни пациенти, взели решението със здрав разум, на които лекарите дават по-малко от 6 месеца живот. От 40-те години в Швейцария не е така. Всеки психически здрав човек може да поиска и получи асистирана доброволна смърт.

Предлагат безболезнен край в лукс за 7 минути

Всяка година над 1500 души от цяла Европа и от света отиват в швейцарски клиники за евтаназия. Наричат ги емигрантите на самоубийството. Евтаназията е легална, а пациентите слагат край на живота си доброволно и саморъчно. Клиниките са луксозни и комфортни, потънали сред зеленина и приказни панорами. Десетки специалисти в тях преценяват стриктно и прецизно всеки един от случаите, след което отсъждат дали “сладката смърт” е приложима за съответния пациент.

В последния ден от живота си пациентът прави каквото пожелае - хапва любимо ястие, слуша любимата си музика. Той трябва лично да избере деня на смъртта си. Цялата “операция” трае 15-ина минути.

Самоубиецът изпива две хапчета против повръщане. Ако все още не е променил намерението си, след 10-ина минути му се приготвя чаша смъртоносен химически коктейл от натриев пентобарбитрал, която трябва да изпие сам. Друг вариант е смъртоносната течност да се влее венозно с инжекция с висока доза нембутал, вид барбитурат, като отново пациентът сам “пуска кранчето”. Дозата е толкова силна, че в рамките на 3 минути пациентът заспива дълбоко, а сърцето му спира да работи до 7 минути.