Вицепрезидентката сега ще сбъдне студентската си мечта - тръгва по стъпките на Кирил и Методий в някогашната Велика Моравия
Пътуване в историята по стъпките на Кирил и Методий и техните ученици предприема вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на 24 май. Така тя ще напомни на Европа, че българите сме единствените в ЕС, които пишем на кирилица.
“Ролята на средновековна България за европейската култура, писменост и цивилизация е огромна, но остана на заден план за българското председателство. А, за съжаление, малко се знае в Европа за нашата култура, за славянството, за азбуката ни”, казва Йотова. Опитът ѝ след 10-те години като евродепутат показва, че в Европа гледат на нас, българите, по-скоро като на екзотика, отколкото знаят наистина колко дълбоки корени имаме. А една от мечтите ѝ е да види в кулоарите на Европарламента реплика от скулптурата на св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека.
“Председателството ни беше чудесен повод да разкажем и за историята си, защото държавите, в които се заражда славянската култура и писменост, са все страни - членки на ЕС - Словакия, Чехия, Унгария, България. Можехме да направим широка кампания, но този шанс беше изпуснат”, коментира тя. И съжалява, че
дори на 24 май няма
да има европейски
форум, посветен на
българската азбука
- една от трите азбуки в ЕС.
Затова първата ѝ спирка е традиционният събор на българските общности в чешкото село Микулчице. Тук от години по 24 май около паметника на св. св. Кирил и Методий се събират наши сънародници, живеещи в Чехия, Словакия, Унгария и Германия. Микулчице се е превърнало в своеобразен духовен център за тях, поклонническо място, на което се смята, че е погребан Методий. В разговорите си вицепрезидентът и представителите на местните власти и духовенството ще се върнат към корените на създаването на славянската цивилизация и святото дело на равноапостолите и техните ученици.
Всъщност делото на светите братя тръгва именно от някогашна Велика Моравия, чийто княз Ростислав моли византийския император да му изпрати учители, които да правят богослужение на славянски език. И той му изпраща двамата братя - Константин Кирил Философ и Методий.
По време на великоморавската си мисия те работят в средновековната столица Велехрад. Както и в Девин и Нитра - все места на териториите на днешни Чехия и Словакия, които Йотова ще посети. Според някои източници Методий е погребан в архиепископската църква във Велехрад. А в Нитра, наричана словашкия Витлеем, се пази частица от мощите на св. Кирил.
Тези места са се ползвали с голямо внимание от страна на папа Йоан Павел Втори, който през 1980 г. обявява Кирил и Методий за покровители на Европа.
Мисията на Йотова ще завърши във Велики Преслав, където тя ще се срещне и разговаря с ученици. Избрала е този град, защото, когато през 886 г. учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, са посрещнати и приети от българския княз Борис I, именно в Преслав се създава една от най-добрите книжовни школи. “Ще отидем и до златната Симеонова църква, за да видим къде е била тази школа, която според византийските хроникьори е била голям духовен център, сравняват я дори с Магнаурската школа в Константинопол”, разказа Йотова.
Всъщност мястото не е избрано случайно и по още една причина - вицепрезидентът познава Велики Преслав много добре, защото
като студентка
е работила на
археологическите
разкопки
тук и се е учила да разчита старобългарски надписи. Факт от биографията ѝ, който малцина знаят. Йотова изследва делото на Кирил и Методий и техните ученици още като студент по българска филология. Тя се е учила да разчита старобългарски надписи, а дипломната ѝ работа е била на тема “Изследване на писаното слово в ценностната система на българина”. Така с пътуването си по стъпките на светите братя сега вицепрезидентката ще реализира и една своя студентска мечта.
Интересът ѝ към старобългарския език, към историята на глаголицата и кирилицата се заражда още в първите години в университета. През 1984 г. отива на бригада. Но е сред късметлиите, които не са изпратени на полето, а на археологически разкопки. Първоначално работи във Велико Търново, където по това време има мащабни разкопки около Царевец. Подготвяло се изграждането на светлинното шоу по повод продължаващите чествания на 1300 години България и на годишнина от въстанието на Асен и Петър, които възстановяват Втората българска държава, а покрай прокарването на електрическата инсталация се правели и археологически разкопки и открития. Съдбата я среща с едни от най-големите имена в българската археология - проф. Тотю Тотев и проф. Димитър Овчаров.
А Йотова, с четчица в ръка, помагала на професори и археолози от Великотърновския университет. И до днес помни например каква била радостта на всички, когато
открили първообраза
на днешния парфюм
- шише от венецианско стъкло с пулверизатор. “Това говореше за изключително висока култура и лукс по време на Второто българско царство. Явно тогава е имало и изключително добри търговски контакти, защото няма как по друг начин парфюм да се появи по нашите земи”, казва тя.
От същите тези години са и първите ѝ опити в разчитането на старобългарски надписи. В повечето от църквите във Велико Търново - “Димитър Солунски”, “Св. 40 мъченици”, имало колони от типа на Омуртаговата, целите в надписи. Текстовете се сваляли с... лигнин. На фона на днешните технологии това изглежда смешно, но тогава се работело при такива условия и с такива материали. Лигнинът е много мека хартия, която обаче не се раздробява и къса, и се използва за медицински цели. “Намокряхме я хубаво с вода, след което се изцеждаше, за да не капе. Залепвахме я около колоната и я притискахме плътно цялата с пръсти, за да влезе в улейчетата на буквите и да стане релефна. След това я слагахме върху бял картон и отгоре минавахме или с молив, или с графитен прах, за да се отпечатат буквите”, припомня си технологията Йотова. Това било лесната част. Следвала трудната -
сравнението буква по
буква, знак по знак,
за което се изисквало ровене в дебели книги или по-често - сравнение с надписите по иконите. Всяко лято до края на следването си Йотова изкарвала по два месеца по разкопки. След Царевец се прехвърлила във Велики Преслав, където по това време се правели първите големи укрепителни работи и се разкопавало около златната църква на Симеон. Тепърва започвала и работата около целия комплекс към нея - разкривали се царският дворец, болярските жилища.
А едно от най-магнетичните места за нея остава манастирът “Патлейна”, в който княз Борис се оттегля в отшелничество и където умира - на няколко километра след Преслав, на брега на Камчия. Там е погребан Борис, смята се за свято място, там е открита и Омуртаговата колона, връща се в спомените си вицето. В близост са открити и керамични работилници, в които се е правела прословутата Преславска рисувана керамика. Тя става известна по света с керамичната икона на св. Теодор Стратилат. А в един от откритите съседни манастирски комплекси, по чиито разкопки също работила Йотова, се смята, че Черноризец Храбър е писал “За буквите”.
Мечтата ѝ била да продължи с научна кариера. След промените през 1989 г. обаче животът я отвел в друга посока.
Коментари (0)
Вашият коментар