Стотици се простиха с маестрото, вероятно изложба
за рождения му ден ще има
Стотици се простиха с акад. Светлин Русев вчера в Националната галерия “Квадрат 500” - идеята, за която той работи и изстрада.
За изненада на всички на голям екран се появиха последните му думи, писани за бъдещата му изложба, планирана за рождения му ден - 14 юни. Той ги е датирал с 25 май. Часове след това си отива... (Подува му се кракът. Не обръща внимание. Предупреждават го - може да е тромб. Лекар му казва да се подложи на операция. “След изложбата”, отсича маестрото. Но тромбът тръгва. До сърцето...).
Все още не не се знае, но мнозина са убедени, че дъщерите на маестрото Милкана и Ралица, които приемаха съболезнования, ще доведат докрай идеята на баща им за изложбата за 85-годишнината му. Той искаше да постави каменна колона с живопис близо до Градската художествена галерия. “24 часа” научи, че общината е дала разрешение за изложбата.
Светлин Русев бе положен в открит ковчег пред своя млада и усмихната снимка. Вдясно обаче беше неговата изстрадана “Пиета”. Наобикаляха го пищни венци - от всички възможни институции, но малцина лично го почетоха.
Той щеше да оцени повече факта, че му се поклониха негови ученици - възпита плеяда талантливи художници в Академията. Че дойдоха неговите съученици от Плевен на тази достолепна възраст. Че много хора със скромни цветя в ръцете чакаха часове под палещото слънце, за да се поклонят пред таланта му и пред това, че се бореше за каузи.
Пред своя приятел сведоха глави Георги Чапкънов, Павел Койчев - който на този ден имаше рожден ден и разказа как са се поздравявали всеки път с маестрото, Иван Вукадинов, Ивайло Мирчев - негов ученик, Десислава Минчева - дъщеря на Калина Тасева, която каза прочувствени думи за Светлин Русев, Любен Зидаров, придружен от сина си Филип Зидаров, световният маестро Емил Стойчев, Николай Янакиев, Иван Маразов...
Повечето политици се отчетоха с букети, но президентът Георги Първанов дойде лично.
Последните думи на маестрото
Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще.
Сега живея в България на светлите разочарования.
Живях в нощи на разстреляната надежда - на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци.
Идеите бяха убити - мъртвите идеи убиваха живите.
Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.
Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас.
Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите.
Живите!!!
Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители. Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.
Повярвах, че съм намерил пътя - илюзия!!!
“Защо е път, ако не води към храма?!” - недоумяваше старицата от онзи филм...
25 май 2018 година
Светлин Русев
Коментари (0)
Вашият коментар