Преходът в зимни виелици може да бъде опасен
“Алпинистите гонят високия адреналин, опитвайки се да стигнат до точки, до които обикновеният човек не може”, казва планинският водач Младелин Димитров. Той обаче не се припознава към тази група, а към планинарите. Въпреки че при тях опасността е по-малка, той умее да оказва бърза лекарска помощ, да оцелява в екстремни ситуации и т.н. В повечето случаи, когато води група в планината, няма нужда да взема много мерки за безопасност. В зимно време обаче задължително взема със себе си около 20-метрово въже. С него връзва колоната планинари през кръста. Така по време на виелица, ако някой се подхлъзне или падне, дърпа въжето и дава сигнал, че нещо му се е случило. “По време на виелица се увиваш отвсякъде с качулки, шапки, очила и каквото още се сетиш. Това обаче ограничава слуха и
може някой да
вика, без никой
в групата
да го чуе”,
обяснява Димитров.
“От малък съм закърмен с планината. На три години съм качил връх Мусала. Е, вярно, седнал бях на гърба на баща ми”, смее се той. Досега е покорил доста върхове в България - Иван Вазов, Калините, Мальовица, Оловна и др.
От опит знае, че планината може да бъде опасна за този, който не познава тайните ѝ. Когато бил на 16 г., тръгнал на планински преход с приятели. “Имахме една водачка, която все се пънеше да бъде най-отпред и да води”, спомя си той. Докато групата вървяла по пътеката Зелени рид в Рила, паднала мъгла. В един момент забелязал, че от известно време нямало зимна маркировка, която се състои от железни пилони, които ограждат пътя. Попитал момичето най-отпред какво става, то му отговорило, че не знае, защото не тя е водачът, а Димитров. Той я погледнал учудено, мислейки си как може да води, когато е 5-6-и в редицата.
Въпреки че не бил сигурен къде се намират, не се паникьосал.
Свалил раницата
от гърба си и
намерил в нея
2 свирки
Той заедно с още трима приятели тръгнали да търсят пътя.
Когато започнал слабо да чува свирката, дал втората на друг приятел. Казал му на всеки 30 секунди да свири по 2 пъти. Намерили зимната маркировка. За третия приятел на Димитров нямало свирка. Затова му оставил камък. Заръчал му на всеки 15 секунди да прави по 4 почуквания на пилона, който е част от маркировката. Така по звука се ориентирал как да се върне до останалите от групата и да ги изведе до правилното трасе.
Малко след като започнали да ходят във вярната посока, започнало да вали като из ведро. Всички в групата навлекли дрехите, които носели в раниците си. “А аз направих обратното.
Съблякох всичко
от себе си и го
прибрах в
раницата,
която увих в дъждобрана си. Започнах да ходя само по бански и обувки”, спомня си Димитров. Всички му казвали, че ще се разболее. По пътя обаче клоните успели да разкъсат дъждобраните им. Когато стигнали до хижата, Димитров се подсушил с една стара тениска, сменил чорапите си и облякъл удобните си дрехи. “Другите нямаха суха дреха нито по себе си, нито в раницата си”, казва планинарят. 
Съвети за
безопасността
на младите
планинари
1. Намерете си хубави туристически обувки, които обхващат глезена ви, за да намалите шанса от стъпване накриво и изкълчване. Летните планински обувки трябва да са по-големи минимум с половин номер.
2. Колкото и топло да ви се струва времето, задължително носете 2-3 тениски и чифт дълги панталони в раницата си. В планината времето може да се смени буквално за 30 минути. Ако излезе силен вятър, организмът ви бързо ще се охлади и може да предизвика крампи в мускулите.
3. Винаги носете яке и шапка (лятото да бъде с козирка, а зимата - вълнена, която пази ушите, челото и т.н.).
4. Носете в раницата си резервни обувки и 3-4 чифта чорапи.
5. Когато тръгвате на поход с група, е хубаво поне някой в нея вече да е минавал маршрута, за да ви даде информация за терена.
6. Питайте колко вода трябва да носите и дали има водоизточник по пътя.
В планината усещаш абсолютната активна медитация
Чавдара Желева от Стара Загора и Росица Запрянова от Казанлък се занимават от близо 3 години с планински преходи.
Двете започнали, когато се запознали с хора, запалени планинари. “Вече предпочитам природата пред града”, казва Желева. Всеки път, когато усеща контакта с планината, се чувства заредена с енергия.
Най-трудният ѝ преход бил в Рила от хижа “Иван Вазов” през Мальовица до Рилските езера. “Тогава не знаехме къде и за колко време трябва да стигнем. След това разбрах, че не бива да подценяваме планината. Трябва да се подхожда с уважение към нея. В началото е хубаво да сме по-предпазливи, защото може да крие опасности”, казва Желева.
Запрянова, която е инструктур по йога и пилате, напълно подкрепя здравословния начин на живот.
Тя винаги е обичала движението и природата. “Преходите се превърнаха в моята най-голяма страст. Лятото задължително всяка седмица съм в планината. Това е абсолютната активна медитация”, казва Запрянова. Преходът, който успява леко да я позатрудни, е този до Вихрен. “Минахме първо през Кучето, след това Кончето и тогава до Вихрен. Някои хора го правят за два дни, но ние решихме, че можем наведнъж, за да докажем, че можем. Човешката воля е уникално нещо.”
Коментари (0)
Вашият коментар