Като станал шеф на “Хюлет-Пакард”, Ираван Хира казал на жена си: Мило, ще те уволнявам

Чаша кафе заедно всяка сутрин е ритуал в семейството

Те са не само изключителни професионалисти, покорили върхове в кариерата си, но и щастлива двойка в живота. Женени, с две деца.

Каква е тайната да си едновременно успешен и в работата, и в личния си живот, без едното да е за сметка на другото, е въпрос, на който Ани и Ираван Хира се налага често да дават отговор.

Той е управляващ директор на “Хюлет-Пакард Ентерпрайз България” и “Хюлет Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър”. В кариерата си тя е заемала различни управленски позиции в международни и български фирми, за да основе в началото на тази година своя с цел да стимулира и подпомага успешните лидери и компании, които са ориентирани към хората.

Семейната им приказка започва… в офиса, разбира се. Ираван работи в “Хюлет-Пакард” (НР) от навлизането на компанията в България през 1998 г. Започва като технически консултант, търговски представител и през годините заема различни ръководни позиции, за да стигне до най-високата. Ани пък влиза във фирмата през 2005 г.

Първоначално двамата работят в един офис и изненадващо дори за тях самите, на 6-ия месец нещата стават сериозни. Политиката на фирмата била такава, че не се гледало с добро око на връзките между служителите. Затова в момента, в който вече бил убеден, че Ани е жената за него и намеренията му към нея са сериозни, Ираван иска среща с тогавашния директор

и му обявява, че

напуска заради

чувствата си към нея

Шефът му го спира. И макар това да е решение, което можело да постави под риск кариерата и на двамата, тяхната връзка била приета, защото техният мениджър и колегите им ги определят като отговорни хора, за които не се притесняват, че личните отношения могат да повлияят на работата им. Те самите никога не смесват отношенията в работата и извън офиса, което помага да се приеме връзката им естествено.

А когато през 2009 г. Ираван печели конкурса за генерален директор на “Хюлет-Пакард България” (НР), вечерта у дома казва на Ани съвсем небрежно (а тя била в майчинство с второто им дете): “Мило, ще те уволнявам!”.

“И за двамата беше ясно, че няма как да продължа да работя като асистент на генералния директор, след като той е мой мъж, но бях възмутена, че дори не седнахме да го обсъдим, не ми даде никаква алтернатива, беше толкова принципен в решението си”, спомня си Ани.

Тя решава да поеме нови предизвикателства и напуска търговското представителство на фирмата. Премества се в центъра за изнесени услуги на компанията в София. Така се захваща с чисто нов проект в “Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри център”, чиято цел е да осигури българи за бизнес администрацията за старши мениджъри на компанията в различни страни, предимно Англия и Западна Европа. Нейната задача била

да се обучат млади

и често неопитни хора

у нас, които да ускорят този процес. Това изисква да се намери най-подходящата за всеки длъжност, която да му даде възможност да развие потенциала си.

Ани е завършила счетоводство и финанси, но винаги е обичала работата с хора и успявала да намери подход към всеки. Нейната задача е да стабилизира операцията в България и да докаже, че подобен тип услуги е възможно да се случват на световно ниво като качество и потенциал и тук.

Започва с 20 души, а когато 5 г. по-късно си тръгва, оставя екип от над 100. През това време успяват да постигнат немислимите 96% удовлетвореност на клиентите в сравнение с почти пълното отрицание, че този проект ще просъществува. “Развихме много нови роли, трансформирахме бизнес администрацията в няколко подразделения, като създадохме нови работни профили, подобрихме процеси и създадохме процедури, базирани на вярването, че няма невъзможни неща и от нас се търсят отговори и решения”, разказва Ани. Участва в създаването и прилагането на различни нови инициативи в организацията, които имат за цел да се възобновят корпоративната култура и ценностите на компанията както сред новопостъпилите, така и сред съществуващите мениджъри и екипи в компанията.

На върха на кариерата си решава да направи следващата стъпка и напуска сигурната корпоративна среда, за да търси ново професионално предизвикателство. С това решение изненадва също и съпруга си. “Корпоративната ѝ кариера вървеше нагоре, беше забелязана от топмениджмънта и дори се обмисляше прехвърлянето ѝ в чужбина”, разказва Ираван. Но съпругата му е категорична, че иска да продължава да се развива, а корпорацията в един момент я поставя в рамка.

Каквито и успехи да имат в кариерата, каквито и професионални постове да заемат, у дома и Ани, и Ираван влизат в нови роли - на родители на двете си прекрасни деца. Елина е на 11 г., а Никола на 10 и за тях поне засега

няма никакво

значение какви са

мама и татко

извън дома

Стига да имат достатъчно време за семейството и да намират баланса между личния и професионалния живот.

В ежедневието си всеки от нас има по няколко различни роли и въпрос на осъзнатост е да можеш да превключваш, без да ги смесваш. Това се постига чрез самодисциплина и добро разграничаване къде са границите, обяснява Ани. Трябва да си казваш кое е ценно и важно за теб и от това се определя всяко твое решение, допълва я Ираван.

Децата са нашият ежедневен тест, но и нашето огледало, категорични са и двамата. И признават, че се учат да ги приемат такива, каквито са, без да се налагат и без да се опитват да ги моделират по свой вкус.

Сплотено семейство са. Говорят си много, споделят си много.

Никой не се опитва

да се налага

над другите

Интересуват се един от друг и от децата си. Имат си малки ритуали. Като например сутрин, когато винаги започват деня заедно. Разграфяват програмите си така, че след като изпратят децата на училище, да имат време да изпият по чаша кафе заедно и да си поговорят.

Ираван разказва, че преди да срещне Ани, амбициите му били основно в професионалния път. В първите си години в НР работел буквално денонощно. Като всеки млад човек имал сериозна връзка, но тя се разпаднала, защото балансът работа - личен живот бил нарушен. Това му дало сериозен повод да преосмисли приоритетите си и заминал за кратко в Индонезия, обратно към корените си, за да открие ценните и важни за себе си неща.

След като се зарежда от красотата на природата и усмихнатите хора, успява да намери спокойствие. Влизайки в един местен храм, среща монах, който го пита “Как се чувствате”, а той отговаря: “Чувствам спокойствие”. Монахът с усмивка му казва: “Ще се радвам и сте добре дошли в храма тогава, когато освен спокойствие усетите и щастие”. Това го накарало да се замисли какво му липсва да бъде щастлив и се връща да си търси щастието.

Прибрал се в България и срещнал Ани. А днес, като гледа нея и децата, вече е сигурен, че знае какво е щастието. Обичат да са заедно. Сред природата. На колелета. По света.

Като малък Ираван

мечтаел да стане лекар

Ираван Хира е българин с индонезийски корен, роден е в София.

Баща му Инг е от остров Ява и също има много интересна история. Дипломирал се като инженер в Индонезия и в края на 60-те решава да учи в чужбина. Избрал специализация в САЩ и след тежки изпити стига до финала. Трима се борили за две места, но тъй като нямал нужните контакти, не бил избран. Това не го отказало и след среща с ръководството на университета му предложили или да изчака за следващата година, когато ще се класира директно, или единствената свободна позиция била в България. Така стига до Техническия университет в София. Вярно, попада в България случайно, но пък като всички случайни неща, най-хубавото се случва тогава. Тук среща любовта на живота си и създава семейство. Съпругата му Лидия е българка, дъщеря на дипломат, живяла над 10 години в Южна Америка и Аржентина. Имат 3 деца - Ираван, Георги и Хадиана.

Инг Хира бил няколко години преподавател в Техническия университет в София по електротехника и електрически машини, бил и ръководител в научноизследователския институт. След няколко години работа в България решава да заминат в чужбина. Професорът преподава в американски и британски университети в страните от Северна Африка. Цялото семейство пътувало заедно с него. Като малък Ираван мечтаел да стане лекар, за да може да помага на другите. Това е причината да е активен участник в многобройни социално ориентирани дейности.

В крайна сметка има магистърска степен по компютърни технологии от Техническия университет. Изкарал е и множество специализации по бизнес лидерство и управление, стратегическо планиране и продажби.

През 2013 г. е избран за председател на Българския форум на бизнес лидерите. Член е на управителния съвет на “Джуниър Ачийвмънт България”, на Американската търговска камара в България (AmCham), на Експертния съвет към Софийския университет, на Консултативния бизнес съвет към ВУЗФ, на Настоятелството на фондация “За нашите деца” и редица други водещи бизнес и образователни организации в страната.

Две поредни години - през 2010 и 2011 г., е финалист в престижния конкурс “Мениджър на годината”.

Силата му е в убеждаването и харизмата, както и в устойчивостта в процеса на работата към целта. Най-голямо удовлетворение получава, когато успее да убеди хората и клиентите си в идеите и решенията, които предлага. В професията си е научил две неща, които го направили успешен търговец и лидер - гъвкавост и адаптивност към промените, готовността да превключва бързо от една ситуация в друга са уменията, които му помагат да бъде на върха.

Една от важните за него ценности е да можеш да даваш и помагаш на другите, защото вярва, че “колкото повече даваме, толкова повече получаваме в замяна”. Това е причината да е активен участник в многобройни социално ориентирани дейности. Вдъхновява го радостта в другите очи - когато успееш да направиш нещо за клиент, колега, приятел - това ме мотивира още повече.

Бащата на Ани бил

близък с Ванга

Ани израства в семейство с баща военен и майка икономист. Поради работата на баща си е родена в Петрич. И макар да е живяла там само до 5-ата си година, има специално отношение към родното си място и особено към Рупите. Баща ѝ бил близък с Ванга. След това се местят и прекарва детството си във Видин, но през ваканцията е при баба в София. През този период се научава да приема промените, пътуванията и различията, свързани с диалект, възприятията за хората и стереотипите. От баща си наследява страстта към спорта, стрелбата, бързите скорости и обичта към хората. Тя го губи, когато е на 19 г., и това е преломен момент в живота ѝ - научава се да живее самостоятелно и да разчита на себе си, но и разбира, че нищо в живота не е даденост.

Тя е от хората, които много се раздават за другите, но знае, че в живота всеки сам върви по пътя си и най-важният човек, на когото трябва да разчита, е самата нея. Започва да работи малко и по неволя, повече от 10 г. е асистент на различни мениджъри. Това я научава на дисциплина, съобразителност, умението да знаеш кога да замълчиш и че често виждаш и чуваш неща, които не са предназначени за теб, т.е. на дискретност, организираност и прецизност в изпипване на детайлите. Именно така попада и в НР през 2005 г., където започва своя път като личен асистент на тогавашния изпълнителен директор. Счита опита си в “Хюлет-Пакард” като най-големия университет в работен и житейски план.

Част от успеха на Ани в работата е признанието и персоналната награда в категорията “People and Leadership Development”, с която е отличена през 2013 г.

След като напуска “Хюлет-Пакард”, работи за две организации в сферата на обучение и бизнес консултиране. Специализира във воденето на професионални обучения за личностно израстване, а след това се сертифицира като НЛП коуч от обществото по НЛП на Ричард Бандлър. Става бизнес консултант по човешко развитие. Основава своя консултантска агенция - “Хюга БГ”, която е вдъхновена от датската концепция за щастлив живот, а нейната мечта е да създаде и приложи на практика в бизнеса Human2Human дизайн на отношенията и да покаже, че е възможно да се създава хюга и в офиса.