Мария-Луиза Българска: Симеон цял живот миля за България и никога не спря да помага

"Дядо ми, италианският крал, казваше, че в семейството само един командва. Но това е така, че Симеон цял живот миля за България и никога не спря да помага. Когато дойде моментът, той беше много щастлив да дойте тук и аз с цялата си душа го подкрепих. Аз бях първата, която дойте тук през май 1991 г. Знаете ли какво е да живее човек половин век и да си милее за земята, за дома, за всичко – не е лесно. През 1982 г. пътувах от Цюрих до Истанбул и прелетях оттук. Имаше слънце и видях отгоре кубетата на „Св. Александър Невски”. И ми стана страшно мило и си рекох: „Може би никога няма да ги видя пак”. Но стана чудо и ето ме", разказа пред Би Ти Ви Мария-Луиза Българска, сестрата на Симеон Сакскобургготска.

На въпрос дали критикува брат си за нещо, тя отвърна: "Не, не ми е работа. Аз винаги го подкрепям. Той си взе здравето и живота да изпълни дълга си".

"Аз бях на 13. Човек помни много. Често ме питат: „Как беше да тръгнете в изгнание?”. Тази дума е толкова голяма, едно дете не я разбира. И думи като „завинаги”. Това са думи, които едно дете не разбира. Знаехме, че тръгваме. Накъде? Не го разбирахме. Мама каза: „Тръгваме”. И си оставихме всичко. За 24 часа си оставихме и кучета, и коне, и играчки. Всичко! Това беше нещо ново. Като стигнахме в Истанбул, там беше световната преса с фотографи. Мама ни държеше за ръката. След това се качихме на един кораб и най-сетне стигнахме до Александрия, където баба и дядо, италианският крал, дойдоха да ни вземат. Отидохме в английски училища, без да знаем нито една дума английски – нито Симеон, нито аз. И той не беше ходил на училище, и аз не бях. Другите деца ни гледаха като странни същества. Но човек бързо се учи. Тук учителите идваха при нас, но след 9 септември смениха учителите и старите ги нямаше вече. Аз винаги казвам, че ако бях останала, щях да стана една малко пионерче. Не е шега. Така е. Всичко наоколо беше друго. Учите да пеете „Калинка” и „Катюша” и това става много бързо. Не беше лесно. Хората си мислеха, че там е хубаво, не беше. Голям зор изкарахме в Египет. Но Слава богу – и го казвам с големи букви – оцеляхме. Благодарение на майка ми станахме хора – Симеон и аз", разказа тя за напускането им на България.