Звездата от “Франкофоли” Ройшин Мърфи: Непоносимо е да се върнеш в празен дом след щуро турне. Късметлийка съм, че имам семейство

Ройшин Мърфи е певица, смятана за един от ключовите артисти на музикалната сцена през 90-те години. Тогава е част от групата “Молоко” и изпълнява едни от най-големите хитове на десетилетието - The Time is Now, Sing it Back и Forever More. След разпада на бандата започва солова кариера, като има няколко самостоятелни албума зад гърба си. Преди дни певицата представи първия от общо 12-те си нови сингъла - All My Dreams.

Тя ще бъде един от хедлайнерите на тазгодишното четвърто издание на фестивала “Франкофоли” заедно с очарователната Ayo и нашумелия френски рапър Метр Гимс. Те ще излязат в центъра на Благоевград на 22 и 23 юни.

В първата вечер на сцената ще се качи Венсан Винел - незрящото момче с български корени, което през лятото на миналата година стана звезда във Франция. Останалите познати имена са DJ Федер и DJ Aslove. Румънката Инна също ще пее в Благоевград. Тя ще подгрява втория ден на фестивала. Всички концерти са с вход свободен.

- Г-жо Мърфи, какво вдъхнови името на най-новата ви песен “Всички мои мечти” (All My Dreams)?

- Ако наистина много искаш нещо, то може да се превърне в реалност. Никога обаче не знаеш какво ще стане след това. Понякога желанието се превръща в проблем. Може да получиш това, което искаш, но да разбереш, че не е каквото си очаквал.

- Как бихте описали песента на тези, които още не са я слушали?

- Секси и фънки. Такава музика се получава, когато работиш с продуцент като Маурис Фултън.

- Видеото напомня много на 90-те, защо избрахте да го направите по подобен начин?

- Проучих доста записи от края на 80-те и началото на 90-те или т.н. рейв времена. Открих видео от първото рейв парти (то традиционно съчетава електронна музика и светлинно шоу - б.а.), на което съм била. Опитах се да пресъздам усещането от тогава. Трите момичета са аз и моите две приятелки, докато растяхме, ходехме по клубове и т.н. Затова и клипът на “Всички мои мечти” е може би най-личният.

Той е вдъхновен от

живота ми, от

първото ми рейв

изживяване

Партито не беше голямо, всъщност беше на закрито в клуб. Опитах се да уловя усещането от тази нощ.

- В парчето пеете, че сте постигнали всичките си мечти. Така ли е наистина?

- Не мога да кажа, че мечтите ми не се сбъднаха. Напротив, семейството ми много ме обича, а същевременно продължавам да работя и имам кариера. Късметлийка съм в това отношение. Смятам обаче, че всеки ден носи ново предизвкателство, с което трябва да се справя.

- Трудно ли ви е да съчетавате семейството и кариерата?

- Не. Трудно е да имаш кариера, а да нямаш семейство. Понякога е непоносимо да се върнеш в празния апартамент след някое щуро турне, съпроводено с много срещи, смях, веселби и т.н. Когато имаш семейство, не усещаш тази празнота, затова е по-лесно. Прибирам се от някое щуро турне, за да вляза в щурия си дом, пълен с деца, хора и живот.

- “Всички мои мечти” е първият от 12-те сингъла, които ще пуснете през следващите месеци. Какво може да издадете за останалите?

- Фокусирани са около денс музиката. Работата ми с Маурис Фултън, който е роден и израснал с нея в Америка, я прави така автентична. Той е невероятен. Аз определено не искам да правя денс музика като всички останали. Освен да бъде танцувална, искам да е пълна с емоции, а Фултън е идеалният продуцент за това.

- Идвали ли сте и преди в България?

- Да, няколко пъти и нямам търпение да дойда отново за фестивала “Франкофоли”, който ще бъде на 22 и 23 юни в Благоевград. В страната имате страхотна храна, защото продуктите ви са пресни и свежи. Имате местни производители, които се грижат за това.

- В туитър определяте руската анимация “Чибурашка” като “едно от най-великите открития на човека”. Кога я гледахте за първи път?

- Когато пътувах из Русия, купих от магазина на летището игчарка - Чибурашка на скейтборд. Докато колелцата се въртяха по земята, играчката пееше песничката от анимацията, която дотогава дори не бях гледала. Толкова много време я слушах, че в един момент я запях. Изведнъж всички хора на летището

насочихаа очи към

мен и казаха: “Тя пее

Чибурашка”

Обясних им, че зная единствено песента. Тогава ми дадоха дискове с анимацията. След като ги видях, мисля, че това е едно от любимите ми неща на света. Всичко е толкова красиво - музиката, анимацията и т.н. (Смее се.)

- Умеете да оценявате музиката дори в анимационните филми. Като дете каква музика слушахте?

- Всички в моето обкръжение обичаха да пеят дори и без музикален съпровод. Затова често се събирахме и всеки изпълняваше своята песен. Слушах доста разнообразни стилове, най-вече джаз и поп. Чичо ми беше запален музикант. Свиреше на тромпет и пиано, а беше и фантастичен певец. Можеше да поставим какъвто и да е музикален инструмент пред него, а той само за секундни усвояваше тънкостите му и когато засвири, да си мислиш, че е тренирал с години. Около него витаеше музиката, а пък аз бях винаги до него.

- Можете ли да свирите на някой музикален инструмент като чичо си?

- Не мога. Той се опита да ме научи, но не притежавах нужното търпение. Пробвах се да свиря на пиано, но като дете трудно се фокусирах. А и тогава въобще не съм мислела, че ще се занимавам с музика. Исках да бъда художник, дори бях приета в университет със специалност “Изкуство”, но изневиделица ми предложиха музикален договор. Реших, че шансът не е за изпускане. В единия вариант щях да получавам пари, а в другия щях да давам на университета.

- Това ли ви мотивира да предпочетете музиката?

- Не, тогава си мислех, че мога да съчетая и двете, да бъда артист. Когато правех музика в началото, не пеех, по-скоро залагах на концептуалното изкуство - изговарях глупави фрази като: “Харесваш ли прилепналия ми пуловер”. Така обаче намерих пътя към музика и пеене.

От малка съм закърмена с тях, въпреки че невинаги съм ги харесвала. Когато имаше парти вкъщи, родителите ми ме гонеха,

а когато ме хванеха,

ме караха да пея.

Мразех това

- Преди да започнете солова кариера, бяхте част от групата “Молоко”. Кой е най-запомнящият се момент от този период?

- Може би когато Еди Стивънс стана наш музикален директор. Той промени всичко. Накара ни да разберем как да се забавляваме по време на турне. Това е много важно, защото, когато си млад, си мислиш: “Нима мога да спя в автобус всяка нощ и да очакват от мен да работя на ниво, та аз съм изтощена”.

В началото и ние с Марк Брайдън (другия член на “Молоко”- б.а.) не знаехме как да го правим. Еди ни научи да шлифоваме музиката, да сплотяваме бандата и да работим здраво над парчетата. Когато те са наред, се напиваме и отделяме момент да се порадваме на постигнатото. Така умората не е проблем, защото се забавляваш. Все още работя с него. Мога да кажа, че вече е част от семейството.