Роботите Роби и Роберта пеят и разказват приказки

 - БАН привлича и талантливи ученици в разработките

- Експеримент във ваната на шефа на института помага да се направи камера за подводни разходки, сега се търсят спонсори за нея

Роботите Роби и Роберта са добри. Роберта е червена, защото е момиче. Момчето Роби е в синьо. Те могат да пеят песнички и да разказват приказки на болни деца. Подават им ръка. С движенията си могат да накарат малките да им подражават и така да подобрят походката си.

“Хуманоидните роботите Роби и Роберта са френско производство. При нас са модифицирани и като хардуер, и като софтуер", обяснява акад. Чавдар Руменин, директор на Института по роботика при БАН.

Роботите привличали вниманието на малките ученици, които при обикновен учител бързо стават разконцентрирани.

Роботът е

снабден с

много сензори

Може да разпознава човешки лица. Има микрофони, високоговорители, сензори, с които може да преодолява препятствия - да ги заобикаля, след като ги регистрира. Има активни сензори, чрез които роботът може да изпълнява различни поведения - 3 в областта на главата, 3 в областта на всяка от ръцете му и 2 адаптера, чрез които също може да се управлява.

В момента доразвиваме сценариите, консултирайки се със специални педагози, лекари и детски психиатри, допълни доц. Александър Кръстев.

Крачещото роботче на доц. Иван Чавдаров има само 2 двигателя, чрез които може да се придвижва чрез крачене, да завива, да преодолява препятствия, да се изкачва дори по стълбища. Получило е положителна оценка и чака да бъде патентовано.

Почти всички елементи са отпечатани с помощта на 3D принтер, с изключение на двигателите и електрониката.

“Това е умален модел, но може да се направи и по-голям, който да послужи за изследване на терени, където не може да се придвижваме с колела, при спасителни операции. Може да се придвижва и на терени, където почвата е нестабилна - блатиста или пясъчна”, казва доц. Чавдаров. Според него неговото роботче засега има 2 приложения. Деца със специфични потребности може да учат посоките ляво, дясно, нагоре и надолу. Второто приложение е при работа с ученици от по-горните класове. Институтът участва в проект “Робоакадемия” и работи с талантливи ученици. Те правят система за управление, продължават да развиват крачещото роботче, променят формата на стъпала. Те активно участват в сензорната и управляващата му система. Така придобиват нови знания и се развиват.

“БАН създава талантливи хора, които могат да изобретяват, да създават нещо, което е

отклонение

встрани от

общоприетото

От разаботките ни може да се възползва индустрията”, убеден е акад. Руменин. Той дава пример с дроновете, които всъщност са роботи, придвижващи се във въздуха. Имат ограничен ресурс на батерията - до 23 минути във въздуха. След това трябва да кацнат, да се презаредят и да се вдигнат отново. Учени от института обаче прикрепили към един дрон балон, който има своята подемна сила. “Нещо, известно от времето на Архимед, адекватно приложено към дроновете. Сега един дрон може да стои във въздуха много дълго и да върши полезни неща”, обяснява директорът.

Той дава пример с границата. Дрон, който се вдигне на 50-60 м височина, може да стои 1 денонощие и да “излови” хора, които нелегално преминават браздата. Дроновете могат да бъдат полезни и в археологията - от високо се вижда много повече, отколкото може да обхване археологът на земята.

Институтът е създал и възможност хората да разглеждат подводното царство, без притеснение на каква дълбочина са или колко дълго ще трае подводната разходка. Изобретение позволява на любителите на водната флора и фауна да стоят неограничено време на 7-8 м дълбочина и през илюминатори да гледат красотата.

Какво всъщност е изобретението? Хората се потапят в един цилиндър. Той е свързан с друг кух цилиндър, който го държи на съответната дълбочина, а лодка придвижва долния цилиндър под водата и прави разходката. Все едно коркова тапа стои отгоре и държи. Шефът на института направил подобен експеримент в собствената си вана. За да стане факт това изобретение, обаче трябват спонсори.

Институтът по роботика при БАН, който от 1999 г. носи името “Св. Матей”, е лидерът у нас по създаването, изследването и внедряването на най-различни системи и съоръжения, които са свързани с приложение на изкуствен интелект. Има над 150 защитени патента за изобретения на най-различни роботизирани системи, сензорни елементи, комбинации на устройства, които имат отношение както към индустрията, така и към изследванията. Миналата година

38% от всички

патенти

в България

са на института.

“Това е малката визитна картичка на института, с която аз се гордея. За последните 5 години имаме над 20 договора с фирми от нашата индустрия, като икономическото въздействие от трансферирането на патентованите технологии в института към тези фирми възлиза на около 45 млн. лв.”, казва още директорът.

Институтът спечелил 2 центъра за компетентност. В единия е водеща структура, а в другия - бенефициент. Става дума за над 15 млн. лв. финансиране. С тези пари институтът ще обнови научноизследователската си база и ще създаде нови разработки.