Четвърт век новият културен институт събира почитатели на българската култура
Внуците на Панчо Владигеров свирят отново заедно. И то не къде да е, а в любимия на големия български композитор град, в който той работи заедно с Бертолд Брехт и Макс Райнхард – Берлин.
През май четиримата музиканти за първи път в живота си излязоха заедно пред публика в една от най-красивите сгради в германската столица – “Френската катедрала”. Само месец по-късно друг голям български музикант – Теодосий Спасов, събра българската общност и свири близо два часа в претъпкания културен институт. Седмици по-късно пък в градската библиотека на Берлин бе открита изложба за българските букви, където около 90 000 души ще видят интерпретациите на 30 художници приложници.
Това са само част от последните събития, организирани от българския културен институт в Берлин. Институция, която има за цел да представя българската култура в Германия, но и да
събира диаспората с
литературни четения,
филми, изложби
и музикални представления.
Трудно е човек да посети всички събития на института. Невинаги обаче програмата му е била толкова наситена.
“Всъщност аз съм свидетел и дори участник през немалка част от времето в тези 25 години история на новия център”, разказва директорът му Панчо Чернев. 
Изоставя ролите в Младежкия театър, където е актьор, и пристига в Берлин. По това време институтът още се намира на прочутия булевард “Унтер ден Линден” – огромен е, има дори собствена кинозала и подземни гаражи. В един хубав ден обаче на вратата се появява възрастна германка. Сградата е реституирана и тя е собственичката. Иска 120 000 западни марки наем на месец – непосилна сума за България.
Петимата служители на института почти на ръка успяват набързо да преместят целия инвентар, плочи, книги и картини в новата сграда срещу българското посолство. Малко по-късно кризата в България вече е сериозна и
започват поголовни
съкращения
Чернев трябва да напусне поста си също. Остава с жена си в Германия и двамата основават лятна академия по изкуствата за деца, организират културни събития и се справят добре. Успяват да доведат и първия спектакъл на Нешка Робева в Бон, включват се в различни театрални проекти. “Често минавахме покрай института и аз всеки път показвах на тогава още малката ми дъщеря къде съм работил. За нея той се превърна в символ на България. Но кризата си личеше дори и по него – светещите букви в надписа му една по една угасваха с времето и веднъж, минавайки пак от там, Криста ме попита: “Тате, защо България не свети?”, спомня си сегашният директор. 
През 2013 година той решава пак да се яви на конкурс, но за директор. Печели и този път. “На разговора с комисията си припомних историята с този надпис и казах, че ще започна работата си от него. Време е България пак да светне”, казва Панчо Чернев. Така и става – още в първите дни от встъпването му в длъжност, надписът е поправен.
И не само това. Заключена по незнайни причини
галерия в подземието
се превръща
в библиотека
Помещенията са пребоядисани, плочките по пода - лъснати, успява да измоли от представителството на Еврокомисията столове, които те вече не ползват, и сменя изтърбушените от годините седалки с 80 луксозни сини мебела. Всъщност помещенията на института са едни от малкото зали на държавни институции, които наистина блестят от чистота. Освен с фасадата Чернев се заема сериозно и със съдържанието на програмата. Отваря института за диаспората. Кани в залата фолклорни групи да танцуват в неделя. Деца получават напътствия как се рисува от художници в неделя. През март правят мартеници, за националния празник – изложби. Всъщност
културният институт
е отворен 7 дни
в седмицата –
единственият
такъв в Европа
През 2015 година българската публика е научила, че е добре дошла по всяко време и е редовен посетител, но идват и все повече германци. По време на Дните на българската култура се провежда 48-часов културен маратон с участието на 10 български издателства и писатели и публицисти като Леа Коен и Георги Лозанов. Комисията по досиетата представя работата си, дори Софийската опера показва проекта си за постановка на “Пръстенът на нибелунга” първо там. Дори и когато няма събития, има какво да се види. 
Изложбите се сменят редовно, като по стените често може да се видят платна не само на български художници, работещи у нас и в странство, но и на известни чужди имена. Вече три години поред се организира изложбата “Родина на кръстопът”, в която участват български художници, работещи по света. Не само професионални творци може да бъдат видени там. За Деня за информация за аутизма Чернев организира изложба и на картини на деца от аутисткия спектър. На 9 май пък, Деня на Европа, 20-метров
плакат пред
института приканва
всички деца, които
желаят, да рисуват
по него
По случай председателството на Съвета на ЕС институтът поема ролята и на мост към ЕС за балканските държави и в културен аспект. През септември организира изложба на художници от Западните Балкани. Всяка есен през ноември директорът организира среща на германските дипломати, работили в България. Тази година за годишнината от 10 ноември пред българска публика са поканени Симон Варсано и продуцентката Мартичка Божилова да представят филма си “Симон срещу страха”. Варсано е прострелян и арестуван през март 1989 година, докато пише със спрей по стените в София “Тодор Берия Живков”.
Институтът не работи само в Берлин. Той организира изложба и представяне на филма за Кристо по време на Европейската седмица в Гютерсло, както и Дните на българската култура в Хановер. 
под егидата на Западно- и
Средноевропейския
митрополит Антоний
покани деца от
еврейското училище
в София и ги срещна с връстници от берлински училища. “За повечето деца в Германия историята бе непозната, бяха силно впечатлени и развълнувани”, казва Панчо Чернев.
За големите събития, които институтът организира, той често получава подкрепата на Германско-българския форум. Министерството на културата финансира големия концерт на Владигерови, който може би е едно от най-вълнуващите представяния на българска култура в Берлин. Зад събирането им отново стои Панчо Чернев. Той е съсед в Берлин със сина от първата жена на Александър Владигеров - Панчо Владигеров-младши, а е бил колега в Младежкия театър с майката на трите му родени по-късно деца.
“Всъщност 3 дни преди концерта майката на Панчо Владигеров-младши почина и той ми се обади, че не може да свири. А концертът вече е организиран, афишите – разлепени... Беше много тъжен, не можеше. Когато Екатерина, Александър и Константин дойдоха обаче, само го прегърнаха и седнаха да изсвирят нещо заедно. Обгърнаха го с топлина и съчувствие и това сякаш го поизправи на крака. Съгласи се да изсвири поне една пиеса на концерта, но там атмосферата така го погълна, че изпълни всичко и дори импровизира. Посвети една от пиесите на майка си. Много
вълнуващо беше,
всички в залата
го съпреживяха”
Екатерина се връща да работи с Панчо още веднъж месец по-късно, когато двамата журират втория Младежки конкурс за българска класическа музика, организиран и с помощта на БНР. Директорът на института е успял да превърне Берлин отново в града, в който звучат произведенията на Владигеров.
Коментари (0)
Вашият коментар