В края на XVIII век един шведски химик започва експериментите си с веществото, което малко по-късно ще бъде наречено арсен. При различните си опити с него Карл Шееле постига нов нюанс на зеления цвят, който не след дълго влиза в употреба. Появяват се тапети и дрехи със зеленото на Шееле, които масово се носят. Разбира се, химикът много добре знае колко отровен е арсенът, с който се постига цветът на дрехите, но не се сеща, че когато те се навлажнят – а това все някога се случва – за да бъдат изпрани, ще започнат да изпускат отровен газ.
Ето така – заради един различен нюанс на зеленото, се стига до смъртта на много хора. А повече от два века по-късно, в наши дни, е останало суеверието, че този цвят носи лош късмет и много нещастия.
То е особено разпространено сред актьорите на Запад, но при тях тръгва от съвсем различна история. Тя е свързана с един от най-известните френски драматурзи - Молиер, и неговата последна пиеса “Мнимият болен”. Малко след като я пише, тя се поставя на сцена, а главната роля в нея – на хипохондрика Арган, изпълнява самият Молиер.
На 17 февруари 1673 г., при четвъртото представление на “Мнимият болен”, на Молиер му прилошава. Той
започва да кашля
кръв и припада
на сцената
След кратка почивка по негово настояване и с огромно усилие на волята Молиер доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново. Пренесен е вкъщи, където получава още по-силен кръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.
Двама свещеници отказват да отслужат заупокойната молитва – той е бил известен критик на Църквата и тя дори била забранила някои от творбите му. Сценичните дрехи на Молиер, с които той играе в “Мнимият болен”, а по-късно, още облечени в тях, умира, били целите в зелено. Затова от негово време до сега повечето актьори отказват да носят зелено - да не би да им донесе лош късмет, докато са на сцената
Всъщност повечето суеверия тръгват от някоя интересна история или са измислени съвсем практично - за да предпазват хората. Такъв е случаят и със схващането, че е на нещастие, ако отвориш чадъра в затворено пространство. То
тръгва още от
викторианската епоха
в Англия, когато започва и използването на механичните чадъри.
Тогава те били направени от стоманени части, които, ако се отворели случайно у дома, биха наранили някого или биха счупили част от покъщнината. Затова и хората трябвало да бъдат внимателни с чадърите си в затворените пмощения. От там и предупреждението, че това би донесло лош късмет.
Други свързват суеверието с древните египтяни, които използвали пособия, подобни на днешните чадъри, за да се прикриват от слънцето, а не от дъжда. Отварянето на чадър у дома се считало за обида към бога на слънцето – Ра.
Поверието, че счупеното огледало носи 7 г. нещастен живот, идва много отдалече. Древните племена етруски смятали, че когато човек погледне в огледалото, вижда своето второ Аз и това била неговата душа. Затова и този предмет бил изключително ценен и трябвало да се пази непокътнат. Това схващане се пренесло и у римляните.
Те вярвали също, че
животът се обновява
на всеки 7 години
– ако някое животно се е наранило, то не е можело да се излекува напълно, преди да са минали точно 7 години. Така, ако се счупило огледало, скритата в него душа също се наранявала и едва след 7 г. оздравявала напълно.
В онези времена всички огледала били от полиран метал и трудно можели да се наранят. През XIV в. венецианец измислил стъклените, които били много чупливи. Старото суеверие било пренесено върху новото огледало – все пак малките деца трябвало да бъдат внимателни, когато докосват новите придобивки в дома. Така суеверието, че счупеното огледало носи нещастие, останало до днес.
Много старо е поверието и че минаването под стълба също е лоша поличба. То тръгва от Древния Египет. Стълба, опряна до стената, оформя триъгълник, а за древните египтяни тази форма била свещена, доказателство за което е видът на пирамидите.
Триъгълниците представлявали триединството на боговете, а минаването под такава форма било чисто светотатство.
Тази идея се пренесла през вековете и влязла и в религиозните схващания. Троицата е свещена и за християнството, а минаването през триъгълник носи риска да се наруши това триединство.
Но поверието със
стълбата се свързва
и със смъртното
наказание
– престъпник да бъде обесен на бесило. Ранните бесилки са в средните векове. Те много напобобявали на разпъната стълба, а понякога били и истинска стълба. Оттам тръгнал и страхът човек да минава под тях – все пак се е вярвало, че духът на обесения остава под стълбата.
Разсипаната сол е на лош късмет – и за това има логично обяснение. В древни времена солта е присъствала при натуралната размяна. Тя се е ползвала като средство за разплащане – била е скъпа и ценна подправка, смятала се е за символ на изобилие и богатство. Така че колкото повече разсипеш от нея, толкова по-малко ще спечелиш и ще загубиш богатството си. Затова човек трябва много да внимава. Така тръгва и поверието, свързано със солта.
Доста практично е обяснението и за намерената подкова, която носи щастие. В ранните векове, когато желязото е току-що открито, разбираемо, то
било много скъпо и
всеки предмет,
направен от него,
имал висока цена
В селските дворове то не можело да се види често. Така че ако някой случайно намерел на пътя си желязна подкова, това било голям късмет. От нея можело да се направят например нож и гвоздей.
Черна котка да ти мине пътя, е на лош късмет. Това е може би най-разпространеното суеверие в наши дни, докато в древността всички котки се смятали за почти свещени животни. През Средновековието обаче това схващане се променя напълно – в черните котки започва да се вижда дяволът. Всъщност това е времето на епидемиите, разнасяни от плъховете, а най-близо до тях все са котките, т.е. и двете животни са приносители на зарази и инфекции. Оттам тръгва и схващането, че черната котка е символ на лоша поличба.
Хората вярвали в съществуването на вещици, които, за да се прикрият, се превръщат в черни котки. И ако ви мине черна котка път, то значи вещица ви пресреща, т.е. чакайте злини и проблеми. Черните котки са смятани за
изгорени на кладата
вещици по времето
на Инквизицията
И историята има пръст - по пътя за битката при Ватерло Наполеон попада на черна котка и претърпява поражение, което води и до рухването на империята му.
В Англия обаче котката не се смята за предвестник на страдание, а напротив - на щастие. В Северна Африка черната котка е символ на добър късмет, а черното куче носи лош късмет. Черните врани също са смятани за лош знак.
Причината хората да чукат на дърво е вярването, че добрите духове живеят в дърветата. За да получи това, което иска, човек трябва да прошепне желанието си на дървото и да чукне три пъти, за да се увери, че духът е буден и приема желанието ни. Освен езическото обяснение това суеверие има и религиозен смисъл.
Старите християни вярвали, че като докоснат повърхността на дърво, те викат на помощ Исус, който е бил разпънат на дървен кръст. Затова и докосването до дърво носи късмет и може да победи всяко зло.
Коментари (0)
Вашият коментар