Топ копистът Владимир Рогожаров нарисувал “Мона Лиза” 8 пъти

Владимир Рогожаров е 39-годишен художник от Видин. Рисува от малък, макар в семейството си да няма родственик, който да е бил добър в четките и боите. Завършва живопис в училището по изкуства “Св. св. Кирил и Методий” във Видин. Още в VIII-IX клас се впечатлява от старите майстори и започва да ги копира, за да усвои техниките им.

“Забелязах, че ми се удава повече, отколкото на моите съученици. С годините започнах да копирам по-сериозни автори”, разказва Владимир Рогожаров. Брат му живял няколко години в Италия и при едно от прибиранията си тук взема папката с копия на брат си и я носи в родината на Да Винчи и Микеланджело.

“Той обиколи Рим няколко пъти, докато намери галерист, който се заинтересува от моите неща. Този човек имаше галерии за копия в Рим и Милано”, спомня си Владимир, който тогава бил на 21 години. Така попада в лигата на най-добрите кописти в света - около 30-40 човека. Владимир

остава във

Видин, откъдето

изпълнява

поръчките

на италианския си клиент, който обслужва колекционери от цял свят. Темпото, с което се работи при него обаче, се оказва прекалено динамично за Рогожаров.

“В един момент човек се превръща в машина. За 6 години, докато работех за този човек, напреднах много. Той е преценил, че съм на нивото на хората, които работят за него”, казва българският копист и признава, че умората е много тежка.

В практиката си е рисувал върху италиански, испански, швейцарски платна, но българското е с най-високо качество. Затова работи единствено с платна, произведени във Велинград.

“За 17-18 години, в които съм в този занаят, се убедих, че там се правят платна на световно ниво”, казва той. Изключение прави, когато в оригинал платното е с различна плетка и клиентът иска да се намери същото (ако все още се произвежда). Но повечето клиенти не са чак толкова запознати с подобни тънкости.

По-голяма част от клиентите дори

искат картините

им да са с 1-2

степени по-ярки

и по-контрастни, защото повечето картини в музеите са доста по-мътни и с осапуняване на боята.

“Хората са свикнали с лъскавите реклами и ярките цветове и старите майстори им се струват мрачни”, казва копистът.

Неговата вътрешна борба в работата винаги е била с грешките на големите майстори.

“Докато не завърша картината, много дразни нещо, което знам, че не трябва да е така. Но съм длъжен да го направя, както е по оригинал”, обяснява българинът. Всеки от великите майстори има недостатък при рисуването, но това не го прави лош художник. При повечето умората си казва думата.

“При Рембранд например доста често се случва ръцете да изиграят лоша шега. Понякога

майсторите,

когато не им се

получава нещо,

го “покриват” с

драперия,

за да привършат произведението възможно най-бързо. При всеки майстор се е случвало да го притиска времето, клиентът да си иска картината възможно най-бързо и да се пренебрегват някакви детайли”, казва още Рогожаров.

По-късно художниците започват да рисуват несъразмерни лица и ръце, но това е по-скоро техен стил.

Рогожаров е спрял да брои копията, които е направил досега. “Допреди години бяха над 100, сега не ги знам колко са. Според някой може да не са много, но ако ги сметнем в метри, не е съвсем така. От картините, които съм правил,

голяма част са

над метър, т.е.

са над 1,50 м”,

казва той. Най-много копия е правил на “Мона Лиза” - 8 пъти.

“Хората я харесват, срещат я навсякъде - върху чаши, чинийки, запалки, ключодържатели. Може би е най-известната картина в света, нормално е да се искат най-много копия от нея.”

Мечтата му е да направи копие на “Нощна стража” на Рембранд, но все още не е намерил клиент, който да го поиска. Тя ще му отнеме много време, около половин година.

Рогожаров продължава да живее във Видин. Намира го за преимущество. “Малкото населено място не пречи на човек да се възпита духовно. Големият град може да подлуди човек, може да го провали дори. Малкият град може да възпита човека. Това, че съм от Видин, не ми пречи да съм пътувал по света, обикалял съм Париж, Рим и където съм поискал. Тук ми е спокойно”, казва Рогожаров.

И макар да е първият художник във фамилията, е имало кой да възпита и подклажда любовта му към изкуството. Единият му дядо е бил фотограф.

“Той беше един от първите фотографи в Северозападна България. От него съм взел много. Най-вероятно този реализъм, който е свързан с изкуството, съм го получил,

наблюдавайки

него и баба ми в

лабораторията,

докато проявяват

снимките

Това са били първите моменти, в които виждам как образът се появява от бял лист, потопен във ваната с проявител. Това са първите ми детски спомени”, разказва копистът. После дядо му, усещайки, че има интерес към изкуството, го води при художници. Постепенно Владимир започва да рисува и силно се впечатлява от Златю Бояджиев, чиято картина “На нивата” вижда във видинската галерия.

“Бях изумен, като видях тази картина.” По-късно след няколко посещения в галерии в Италия и Лувъра в Париж разбира, че в този занаят или трябва да стане много добър, или да се откаже.

“Избрах да стана много добър”, казва той. Освен в рисуване Рогожаров инвестира много време и в тренировки. Ето защо всеки, който види атлетичното му тяло, би си казал, че този човек не изглежда като типичния художник.

“В началото, като

започнах да

работя за

италианските

галерии,

изглеждах като истински художник.

Даже умишлено избягвам да показвам такива снимки не защото не харесвам себе си, а защото не е нужно човек да прилича на художник. Тогава си мислех, че за да си наистина художник, трябва да да носиш у себе си това излъчване. В един момент обаче осъзнах, че човек може да изглежда по коренно различен начин и да носи у себе си художника. С годините реших, че е много важно за здравето ми. С дългото стоене на едно място започват болките в гърба и раменете.

И тъй като нямам много време за движение, избрах да отделям по 30-40 мин през ден, за да ходя на фитнес. Така с годините ми стана навик. Вече 15-16 години ходя на фитнес, от 18 години се занимавам с картини”, казва той.

Вероятно заради дългогодишния стаж като копист клиентите сами го намират. Обикновено попадат на него чрез общи познати или в интернет.

“Хора, които се интересуват от подобно нещо, винаги си намират правилния човек”, казва Рогожаров.