Животът на Филби виси на косъм, а Георги Димитров подсилва подозренията срещу него

Четири години продължава разследването на журналистката Петя Минкова на нови разсекретени и неизвестни досега документи в Британския архив за дейността на Шпионина на ХХ век Ким Филби.

Книгата „Истината за Ким Филби” е резултат именно от това дълго и изключително задълбочено проучване. Голяма част от фактите и истините, които представя са разкрити за първи път.

Предлагаме ви откъс, посветен на момент от кариерата на прочутия шпионин, в който руснаците за първи път започват да се съмняват и да се питат за кого всъщност работи Филби.

Първи съмнения на руснаците във Филби

Първите съмнения на руснаците в лоялността на Филби започват още по времето на Втората световна война. „В края на лятото на 1943 г., демонстрирайки своята добра воля, съюзниците официално предоставят на съветското правителство справка за дейността на нацисткото разузнаване в България и Румъния“, разказва ген. Тодор Бояджиев. Информацията се оказва свръхлюбопитна за руснаците. От данните те научават, че нацистите проявяват невероятен интерес към урановата мина в българското село Бухово. „Благодарение на нея и на информацията по линия на „Манхатън“ руснаците създават впоследствие първата съветска атомна бомба“, казва генералът.

Но през 1943 г. НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) не се доверява лесно на данните, подадени от съюзниците. Затова те молят най-ефективния си британски агент Ким Филби да ги провери. Той старателно сверява данните и когато се убеждава, че те са верни, под псевдонима „Сони“ праща в центъра в Москва отговора си. От него става ясно, че съюзниците са коректни и не заблуждават руснаците.

„В разузнавателната централа на СССР реагират на това по най-странния начин – сочи Бояджиев. – Заключението им е: „Сони лъже. Неговата информация изцяло съвпада с тази на съюзниците“. При анализа става ясно, че до момента Филби никога не е подвеждал руснаците. Освен това, ако разузнаването в Лондон е коректно към Москва с информацията за Бухово, Сони няма как да получи друга информация, защото търси в същия архив.

Въпросът е защо това убягва на експертите в НКВД? И дали те по други канали не са знаели, че Филби е част от група, която има своя игра?

Руснаците са имали достатъчни основания да се съмняват в лоялността на Филби. Те няма как да изключат варианта, че той е подставено лице. Затова се доверяват на своята анализаторка и бивша разузнавачка в Полша Елена Мадржинска. По това време на нея са й поверени кореспонденциите с Великобритания, без тя да има какъвто и да е опит там.

„С извода си, че Сони лъже, тя потвърждава още веднъж заключенията в анализа си, че „Кеймбриджската петорка“, част от която е Филби, всъщност работи за английското разузнаване“, казва Бояджиев. Реално това е било точно така. Групата е работела, за да спаси страната си, и е смятала, че това може да стане най-лесно, като подава полезна информация на Москва.

НКВД решава да се довери на Мадржинска най-вероятно защото в службата вече е имало някакви съмнения, които тя само е потвърдила. Затова центърът изпраща на 25 октомври 1943 г. в руската резидентура в Лондон шифровано съобщение:

„След внимателен анализ на работата на източниците S, M, T, L и S (първите букви от псевдонимите на Филби, Гай Бърджис, Антони Блънт, Джон Кеърнкрос и Доналд Маклийн) Центърът стигна до извода, че те очевидно работят по инструкция и със знанието на английското разузнаване и контраразузнаване“. Дали съобщението е пратено само заради подозренията на Елена Мадржинска, или е имало и нещо друго, днес никой не може да каже. Освен ако не се разсекретят руските архиви.

Всъщност изводът е верен. Групата около Ротшилд е била сплав от най-будните и умни млади офицери в МИ5 и МИ6. Те сами са решавали да прескочат шефовете си и да подават определени информации на руснаците, за да бъде победен общият враг. Повечето от тях не са били агенти като Ким, Гай и Доналд, но без проблем са присъствали на дискусии като тази, когато Ротшилд е искал от Филби да увеличи трафика с данни за Москва. При това никой от тях не се е смятал за предател най-малкото защото в този момент СССР е съюзник във войната.

Проучване, проведено от Бояджиев и приятели на Филби в КГБ, установява, че анализаторката е стигнала до изводите си по пътя на логически размишления. Тезата й била, че няма как съветските служби да имат агенти, които да проникнат по най-високите етажи на британското разузнаване и контраразузнаване. Това най-вероятно би било така, ако не е била дългата ръка на Ротшилд, който в този момент е имал интерес умните му приятели да са там, за да помагат на руснаците, зад гърба на шефовете си. А защо не и със знанието на някои от тях?

Очевидно НКВД е имало сериозни съмнения спрямо Ким, защото в продължение на две години за тях той е силно подозрителен. Според някои от учениците му, сред които и Бояджиев, животът на Ким буквално е висял на косъм. Причината е, че неговият кумир, генералният секретар на Коминтерна Георги Димитров, подсилва подозренията срещу него.

„Филби успява да открие и да предаде на съветската резидентура в Лондон ръководното дело на Сикрет Интелиджънс Сървис за Югославия. От материалите става ясно, че един от близките съратници на Тито регулярно предава информация на представители на британските спецслужби“, казва Бояджиев.

Информацията е шокираща за центъра в Москва и започва незабавната й проверка. Паралелно с това данните се дават и на генсека на Комунистическия интернационал Георги Димитров. Като лидер на световното червено движение той трябва да знае, че при партньорите в Югославия може да има къртица. И добре да преценява каква информация подава на обкръжението на Тито. Любопитното е, че след като разбира, че там има предател, Георги Димитров реагира по възможно най-неадекватния начин. „Той благодари за сигнала, но изразява съмнение в неговата достоверност“, разказва Бояджиев. При това без да е извършил каквито и да е проучвания. Така Георги Димитров с лека ръка дава индулгенция на обкръжението на Тито и паралелно с това затвърждава подозренията срещу Филби.

В свое писмо Димитров пише, че това „или е много умна игра на противниците на нашето единство и успех, или информаторите искат да направят впечатление, използвайки всякакви средства, без да отчитат какви последици може да има тази информация.” Според Бояджиев „това писмо на Георги Димитров се превръща в поредното „доказателство“ на Мадржинска в подкрепа на версията й че „Кеймбриджката петорка“ всъщност работи за британските служби.

Тогава времената са такива, че при подобни подозрения се действа бързо и безкомпромисно. Правилата на НКВД са прости – когато се окаже, че агент на службата е провокатор, той трябва да бъде ликвидиран. Определя му се някъде среща, там случайно минава специално обучен убиец и с един-два изстрела слага край на предателя. Подобна съдба е застрашавала и Ким Филби.

Възниква въпросът: защо му се е разминало по този чудодеен начин? Едно от обясненията е, че шефът на руските спецслужби Лаврентий Берия е преценил, че Филби и останалите четирима от „Кеймбриджката петорка” осигуряват изключително ценни сведения. Че благодарение на тях СССР разгромява нацистите на Източния фронт и обръща войната срещу Германия в полза на съюзниците.

„Затова Берия и шефовете в НКВД решават да подложат Филби на проверка“, разказва Бояджиев. Възлагат му тест. Да им предаде материалите от кореспонденцията между СИС и резидента им в Москва. Макар и трудно Ким, успява и осигурява исканата информация. В същото време съветските спецслужби възлагат тази задача и на друг свой агент. Абсолютно независим от Филби. Той предава същата информация, която напълно съвпада с тази на легендарния разузнавач. От това следва категоричният извод, че или резидентът на СИС в Москва е работел и за руснаците, или в тази служба те са имали поне още един агент извън Петорката. През това време Ким и Групата не спират да изпращат материали. Като част от тези на Филби са доста компрометиращи за британските спецслужби. Всъщност именно това го спасява както него, така и останалите.

За съжаление, никога няма да се разбере дали той не се е досетил за подозренията на руснаците и нарочно не ги е разсеял с неудобни сведения за МИ5 и МИ6. Или това е било хитър ход на кръга около Ротшилд, за да продължи Великата игра, а Ким да стане част от доверения канал с Москва.

Из „Истината за Ким Филби”

Книгата може да поръчате тук!