Преди 20 г. у нас се пие кафе от джезве, сега - като в Италия, еспресо на 2 глътки

Българинът пие по 2,9 кг на година

Има една легенда за пастира, на когото направило впечатление, че козите му станали необичайно игриви, след като пасли листа и плодове от кафеено дърво. Козарят разказал на игумена на местния манастир, който решил да изпробва и от плодовете и листата на кафето сварил отвара. Течността помогнала на монасите без прозявка да издържат дългите нощни молитви.

Това обаче е само легенда, която подсказва, че кафето е напитка от незапомнени времена.

Ако преди 1989 г. пиячите на кафе в България са познавали

няколко инстантни кафета

и малко вносно кафе

от Етиопия,

сега почти на всеки ъгъл в центъра на София са се пръкнали т.нар. кофишопове. Те въвеждат нови трендове в пиенето на кафе през последните 15 г.

Разбирачите дебело подчертават, че кофишоповете нямат нищо общо с кафенетата на Константинопол и Дамаск през XVI в., които се смятат за първообраз на западните кафенета. Знаете, че това са уютни и красиви места за срещи, отдих и разговори.

Логично и съвременните кофишопове са уютни, но често са в тесни пространства. Голяма част заемат кафе машини за еспресо и машини за печене, както и чували със зелени кафеени зърна. Различното от другите кафенета е това, че там се пече кафе, продава се за вкъщи и ти правят за пиене.

“През 90-те г. българинът пиеше кафето си вкъщи от джезве. Сега вече той има домашна кафе машина. С нея може да си направи напитки на основата на еспресото с мляко или с добавка на аромат - разказва Маргарита, която е собственик на кофишоп в центъра на София. - След 1989 г. в София врати отварят няколко специализирани магазина, в които се продава кафе от евтиния сорт “Робуста”.

От него напитката става с леко горчив вкус. Малко по малко магазините се множат, увеличайки видовете кафе, които предлагат.

Тенденцията обаче е то

да е евтино, което

автоматично предполага

ниско качество

Маргарита разказва, че тогава цените на инстантното кафе в супермаркетите са били малко по-високи, отколкото тези в специализираните магазини.

Положението обаче се променя и собствениците на магазините предлагат на клиента и смилане на кафе за джезве. “В т.нар. специализирани магазини имаше един тезгях, две-три машини – нищо особено. Собствениците обаче започнаха да усещат, че покрай кафето могат да предлагат и някакви сладки неща. По-находчивите сложиха кафе машини, за да предлагат на клиентите си да опитват различни видове кафе, за да изберат какво да си купят. Това бяха първите стъпки към днешните кофишопове”, обяснява Маргарита и подчертава, че кафето е било от “Робуста”.

В средата на 90-те години се появяват предприемачи, които пекат кафето у нас и започват да налагат нов вкус. А именно, че истинското кафе е с горчив вкус. “Горчивият вкус на кафето не идва от сорта “Робуста”, а от начина на печене, т.е. кафето се препичаше. Получаваше се лъскаво зърно, което привличаше погледа, но кафето ставаше неприятно за пиене. Така се наложи странен вкус - българинът да предпочита едно горчиво кафе - обяснява Маргарита. - Към края на 90-те г. започнаха да излизат италиански марки и другият сорт кафе “Арабика”.

Сега, ако постоите 15-20 минути в кофишоп, ще видите един след друг да се изредят клиенти, които

ще зададат поне 5 въпроса

за бариста, преди

да си поръчат кафе

“Обяснението е просто, българинът стана по-взискателен, има претенции какво кафе и каква марка ще пие. Основно се предпочита еспресо ристрето, което е един пръст и се пие на 2 глътки”, казва Маргарита.

Специалното отношение към пиенето на кафе обаче не се създава през демокрацията. И при социализма се пиеше много кафе. Да, леблебия наистина, но се пиеше много.

Най-разпространените сортове кафе са “Арабика” и “Робуста”. Кафе се кръщава и на имената на местностите, в които е отгледано, или на пристанището, откъдето се експортира.

Най-качествено кафе се

внася от Латинска Америка,

Етиопия и Индонезия

Маргарита разказва, че след 2005 г. у нас започва масово навлизане на по-скъпите сортове “Арабика” от цял свят и тогава започват да се създават съвременните кофишопове.

“Собствениците на кофишопове внасят сурово кафе основно от търговци на едро от Германия и Англия”, казва Маргарита. Не отрича, че има и добри сортове от Нова Зеландия и Австралия.

Според Маргарита, ако искаш да изпиеш една чаша качествено кафе,

трябва да платиш

между 3,50 и 4 лв.

Ако преди години кафето основно се правеше в прозрачни пластмасови чаши, макар че още ги има, сега най-правилната чаша за еспресото е порцелановата, тъй като задържа топлината и каймака на кафето.

Например в града, в който се смята, че правят най-доброто еспресо - Неапол, може да ви сервират еспресо в процеланова чаша, извадена току-що от вана с гореща вода.

“Повечето хора погрешно смятат, че колкото е по-дълго кафето, толкова по-слабо е то. Това не е така, колкото е по-дълго, толкова повече кофеин се извлича”, казва Маргарита.