В събота, 4 август, рожден ден отпразнува "гонгът" на Дарик радио - шефът на спортния отдел, водещ и коментатор Томислав Русев.
“24 часа” го потърси с молба да направи своеобразна класация на най-интересните и драматични мачове на световни първенства, които е гледал - както по телевизията, така и на живо.
Самият той е отразявал на живо мондиала в САЩ през 1994 г., където Пеневата чета направи изумителни неща, както и този във Франция - последния, на който се класирахме.
7. 1994 г., България - Германия 2:1
Този мач е нещо, което завинаги ще остане в историята.
Феноменалният изравнителен гол на Стоичков от фаул, невероятният удар с глава на Лечков - тези кадри са въртени сигурно милиони пъти и ще продължават да се въртят.
За мое нещастие командировката ми от “Старт” и Дарик радио тогава свърши точно преди този мач.
Но пък това ми даде щастието да видя двете страни на световното - триумфа на терена в Америка и еуфорията по улиците на България.
6. 1994 г., България - Мексико 1:1 (3:1 след дузпи)
Този мач гледах на живо на “Джайънтс Стейдиъм” в Ню Йорк и, естествено, няма никога да го забравя.
Помня, че целият стадион беше пълен с мексиканци - разбираемо за Щатите. Скандираха имената на своите любимци и до последно не можеха да повярват, че отпадат.
Мексико - както винаги стабилен, амбициозен отбор, а срещу него българите, стигнали сензационно до 1/8-финал, след като току-що бяха победили Аржентина.
Помня гола на Христо Стоичков, помня драмата с дузпите, направила щастливи малкото българи, които се открояваха сред мексиканското море от запалянковци.
Няма да забравя как след края на продълженията един колега извади валидол и раздаде на всички, та гледахме дузпите с хапче под езика.
5. 1982 г., Италия - Германия 3:1
Още един мач от световното първенство в Испания, в който участваха тогавашните ми любимци от Италия. Но не само бях за тях, а бях и срещу германците - заради онова, което причиниха на Франция в полуфинала по-рано.
“Адзурите” категорично надиграха Бундестима, не оставиха на съперника никакъв шанс дори да си помисли, че може да спечели купата, и сложиха трета звезда върху емблемата на сините си фланелки.
Роси отново вкара, Алтобели изпъкна, Дино Дзоф стана, ако не се лъжа, най-възрастният световен шампион вратар - държи рекорда и до днес, а Бергоми пък е вторият тийнейджър след Пеле с победа във финал на световно.
4. 1982 г., Франция - Германия 3:3 (4:3 след дузпи)
Още един мач в моята колекция от световното в Испания, като според мен няма футболен фен от моето поколение, който да не си спомня за него със затаен дъх.
Този полуфинал със сигурност е в топ 10 сред всички мачове, играни на световни първенства. Франция беше с феноменален отбор, който две години по-късно с леки корекции стана европейски шампион.
Още в Испания светът очакваше финал срещу Италия, но французите се огънаха. Точно този мач е илюстрация на поговорката “Всички играят, а Германия печели”.
3. 1982 г., Италия - Бразилия 3:2
Бях ученик в 19-а гимназия в София и по време на световното в Испания станах такъв фен на Италия, че до абитуриентския си бал и казармата ходех на училище със “сумка” от противогаз с изписаните 11-те титуляри на “адзурите”.
В този мач изгря звездата на Паоло Роси, на Тардели, на Кабрини, на Джентиле, на вратаря Дино Дзоф.
За бразилците пък "бродираха" легенди като Сократес, Зико, Жуниор...
Тогава още играех при юношите на “Левски” и тайно исках да приличам на Роси. А мача срещу Бразилия с неговите обрати и драматизъм си го спомням и до днес.
2. 1994 г., България - Гърция 4:0
От този мач на световното в САЩ започна всичко, а той е може би най-чаканият в историята на българския футбол и най-подценяваният след това.
Който и млад човек да попитаме, ще каже, че сме отстранили Германия, че сме били Мексико с дузпи, но са забравили, че 4:0 над Гърция беше първата ни победа на световно първенство изобщо.
А я чакахме цели 32 години от първото ни участие в Чили през 1962 г.
В първия мач в САЩ паднахме 0:3 от Нигерия и отборът беше сринат със земята.
Затова е толкова важно, че момчетата се вдигнаха и биха гърците с толкова убедителен резултат.
Сигурен съм, че мнозина са забравили голмайсторите в този двубой на “Солджър Фийлд” в Чикаго, затова ги припомням - две попадения на Стоичков от дузпи и по едно на Лечков и Боримиров.
1. 1978 г., Аржентина - Холандия 3:1 (след продължения, в редовното време 1:1)
Първият ми съзнателен спомен от мач, който ми стана любим, е от 1978 г., когато бях на 12.
Това беше финалът на световното първенство, което се провеждаше в Аржентина.
Помня, че го гледах с чичо ми на един стар черно-бял телевизор. Заради часовата разлика го даваха посред нощ.
Впечатлих се страшно много, защото за първи път видях толкова голям и пълен стадион. Влюбих се в онази атмосфера с хвърлените хартиени ленти и това остави толкова силни спомени, че и до днес симпатизирам на Аржентина.
Футболистите играеха с много къси и полепнали по тях шорти, което също правеше силно впечатление.
Тогава блесна звездата на Марио Кемпес, който във финала вкара два гола и се превърна в национален герой на Аржентина.
По-късно той дойде и в София за мач от европейските турнири в състава на "Валенсия" срещу ЦСКА.
Коментари (0)
Вашият коментар