Голямата любов на Ким Филби, съпруга му, го спасява от депресията и алкохола

Ким Филби емигрира в СССР, но там не е приет така като си е представял и е очаквал. Безразличието към него постепенно го тласка към депресия и пороци, но за негов голям късмет, точно тогава се запознава в Руфина Пухова – красавица и интелектуалка, която не само го спасява от пороците, но и бързо се превръща в голяма му любов.

Предлагаме ви откъс от книгата на разследващия журналист Петя Минкова – „Истината за Ким Филби”, от който ще разберете какво се случва с прочутия разузнавач след пристигането му в Съветския съюз.

От Самара до Москва

В КГБ винаги е имало хора, които са смятали, че Ким и цялата Петорка са двойни агенти. Именно това подозрение взема връх, когато Филби се озовава в СССР. Затова той, както преди това Гай Бърджис и Доналд Маклийн, е заведен в град Куйбишев – днес отново Самара, на брега на Волга.

По-късно Филби споделя пред Филип Найтли, че руснаците нарочно са ги държали разделени с Гай и Доналд, за да избегнат взаимните обвинения и нападки между бившите приятели. Или за да не разбере Ким, че именно в КГБ са виновниците за общото бягство на Маклийн и Бърджис, с което той е изкаран от Великата игра.

В Самара му е дадена нова самоличност – Андрей Фьодоров, като впоследствие към името е добавено и Мартенс, тъй като Филби така и не научава руски.

Месеци по-късно англичанинът е настанен в комфортен апартамент в центъра на Москва. Осигурени са му всички удобства, доход от около 500 рубли, който е среден за страната. На практика той има всичко, но не и това, което най-много иска – да продължи да работи. „Когато пристигнах тук, главата ми беше пълна с информация и аз бързах да я споделя. Седях и през цялото време пишех, но впоследствие открих, че всичко това си седи така, никому ненужно, дори никой не го бе прочел.“

В продължение на години Ким твърди пред познатите си, че няма обяснение за това странно поведение на КГБ. Казвал, че донякъде го отдава на бюрократите. Факт е, че никога не е протестирал срещу това, но е любопитствал за причините. Негови приятели споделят, че той ги е молил дискретно да проверят някои секретни дела, за да разбере какви са причините за недоверието към него. Не е изключено в Москва да са се досещали, че той е лоялен единствено към своя идеал за нов, по-справедлив свят, а това няма нищо общо с интересите на КГБ.

Вероятно затова позицията на съветската спецслужба била, че Филби е направил достатъчно за СССР, че вече му е необходим заслужен отдих. Както казва съветският му ръководител Юрий Модин, за тях Ким винаги е бил „черна кутия“. Те едва ли са се сещали, че с Групата той работи за нов тип научноориентирано общество, но със сигурност са им направили впечатление както мистериите в двете разследвания, така и нелогичното му бягство. КГБ не може да е пропуснало странното оневиняване на Ким при пълно съгласие между МИ5 и МИ6, които след това го оставят безпроблемно да избяга в Москва.

От тази гледна точка руснаците са имали не една, а стотици причини за недоверие. А ако е вярна хипотезата на Питър Райт и Артър Мартин, че КГБ е имало и по-високопоставена къртица в британските спецслужби от Филби, тогава положението му пред тях се е усложнило още повече. Защото тогава в Москва със сигурност са били наясно с всички подробности около разследването срещу Ким. Както и с двете защитни тези на МИ6, с които те се опитват да го оневинят: първо, че преди всички останали Ким предупреждава СИС, че Маклийн е сред няколкото души с достъп до изтеклите към Москва телеграми; второ, че Филби е знаел, че атомните шпиони са под наблюдение, че скоро ще бъдат арестувани, но не ги е предупредил. С изключение на един.

Защитата, която шефовете на МИ6 Стюърт Мингис и Джон Синклър осигуряват на Ким, също е много впечатляваща. Те така смачкват разследването срещу него, че дори комунистическото му минало и странният брак с Лици вече нямат значение. Не е възможно това да не е предизвикало множество въпроси в КГБ от типа – дали не е бил двоен или троен агент? Дали е лоялен към СССР или към Лондон, или пък към някакво общество от разузнавачи, аристократи, учени и политици, чиито цели нямат нищо общо с тези на Москва?

Години по-късно Никълъс Елиът ще потвърди тези подозрения със заявлението, че при Филби нищо не е такова, каквото изглежда.

Руснаците от самото начало са имали всички основания да се замислят върху това. Още повече, Филби е бил приятел с Ротшилд и Елиът, които са членували в Le Cercle, основана през 1953 г. заедно с Билдербергите. Целите им са едни и същи – изграждането на Европейския съюз. Смята се, че именно този кръг издига впоследствие Маргарет Тачър за премиер на Великобритания, а Елиът и Виктор Ротшилд са нейни съветници по въпросите на сигурността. Дори само малка част от всичко това да са знаели руснаците, то е било предостатъчно, за да се отнасят към Филби с огромно подозрение.

Всички тези съмнения са много по-логични от това, че Ким трябва да се отдаде на заслужен отдих, защото е направил достатъчно за СССР. Ако разполагаш с един от най-талантливите топ разузнавачи в света и не го използваш, означава единствено че му нямаш доверие.

Това донякъде обяснява защо и никой не е чел анализите на Филби. Мързелът в комбинация с подозренията са чудесно оправдание за бюрократите в КГБ. Но да се лишиш от информацията на подобен топ агент е равносилно и на смайваща глупост, която трудно може да бъде оправдана.

В Москва именно това недоверие и липсата на приятели съсипват Ким. Той непрекъснато се терзаел, че с бягството си може да е създал проблеми на хората около него. През октомври 1963 г., малко след като е пристигнал в Куйбишев, Филби в писмо благодари на Никълъс Елиът за подкрепата, като отбелязва, че мъчително би преживял идеята, че може да е източник на неприятности за него.

Разстроен от критиките на някои от старите си другари, Филби споделя пред Филип Найтли, че най-важното нещо в живота е приятелството. „Винаги съм действал на две нива – на лично и политическо. Когато двете влязат в конфликт, предимство има политическото. Конфликтът може да е много болезнен, не обичам да мамя хората, особено приятели… чувствам се много зле от това.“

Работохолик по природа, свикнал постоянно да планира сложни операции, да измъква невъзможни за други информации, Филби е съсипан от безсмисленото ежедневие в Москва. Той е далече от Групата, не може да работи за мечтата си, вече не е част от Великата игра. Драмата се подсилва и от сблъсъка с действителността в Москва. Всеобщата оскъдица, ужасяващата мизерия на пенсионерите и отказът на държавата да се погрижи за инвалидите от войната. На този мрачен фон Филби вижда охолния живот на партийните функционери и тяхното безсърдечие към бедността на обикновените руснаци. За капак КГБ го държи в пълна изолация.

„Беше печално, защото той го преживяваше – спомня си Руфина. – Казваше: „Аз дойдох с толкова много информация, толкова много можех и все още мога да дам. Мога да съм тол- кова полезен“. Пишеше бележки, но виждаше, че няма смисъл, че не е нужен. Пишеше, а това дори не се четеше. Страдаше, че е положил толкова труд, че е дал всичките си сили за тази страна и в един момент се оказва, че когато вече е там, той не й е нужен. Беше му тежко, това е нещо, което може да те убие.“

Как е издържал Филби на всичко това? Отговорът е, че или е знаел, че руснаците са прави да го държат надалече, защото е продължавал играта на Групата, игра, която е висш пилотаж в сравнение с тази на Москва. Или световноизвестният писател и негов приятел Греъм Грийн е прав, когато казва: „…Филби е непоколебимо уверен в правотата на убежденията си, така както човек, намерил вярата си, е стигнал по логичен път до фанатичното й следване… Филби вярваше, че работи за ред, от който неговата страна само ще спечели“.

Но борбата за идеала не е достатъчна, за да държи Ким на повърхността и съвсем логично той намира изход в алкохола. Може само да се гадае докъде би стигнало отчаянието му, ако късметът му не сработва за кой ли път. Съдбата го среща с голямата му любов – руската красавица и интелектуалка Руфина Пухова.

Запознава ги Ида – съпругата на неговия колега от Сикрет Сървиз – Джордж Блейк, който също е избягъл от Англия и живее в Москва. Руфина е млада, обаятелна, умна и с прекрасно чувство за хумор. Разузнавачът се влюбва в нея от пръв поглед. Тя дълго време не му обръща никакво внимание. Притеснява я, че той почти не я познава, а още на втората им среща й предлага брак. В крайна сметка красавицата отстъпва пред чаровния разузнавач и с това го спасява от депресията и алкохола. В СССР тя е единствената му опора на фона на демонстративното недоверие от страна на КГБ.

На въпрос дали от всесилната спецслужба са се опитали да я вербуват, Руфина Пухова казва: „Много хора смятат, че аз съм била подставено лице, а истината е, че ние се запознахме съвършено случайно. Дори не много приятно и Ким го разбра. Беше по служба. Спомням си, че вече се срещахме, бяхме заедно и в един момент той набра някакъв телефонен номер. Наистина не знам на кого се обади, но заяви доста остро в слушалката, с леден глас, абсолютно безапелационно, че ще се ожени“.

Ким харесвал обкръжението на Руфина. „По това време аз познавах много дисиденти – споделя тя. – Моята приятелка и съпругът й бяха доста известни хора. Често се събирахме големи компании, сред които имаше популярни и интересни личности, интелектуалци. Бяхме много атрактивна група. Виждахме се по всякакви поводи, защото апартаментът на моята приятелка бе голям. Тя никога не знаеше дали ще дойдат 50 или 100 човека. На тези сбирки прекарвахме много приятно и се водеха изключително интересни разговори. От тази гледна точка за КГБ аз бях в неправилна среда, защото в компанията ни имаше и чужденци. Въобще бях много далече от тази служба, но стана така, че в един момент станах близка. Никога не са се обръщали към мен.“ Според нея никой не е могъл да забрани на Ким да се ожени за нея. „Тогава той говореше толкова рязко“, усмихва се тя. Твърди, че никой не е очаквал, че Филби ще направи такъв избор.

Очевидно Ким е вярвал на съпругата си, но от КГБ не са вярвали нито на него, нито на нея. Двамата отдавна са женени, когато Руфина започва да се досеща, че жилището им се подслушва. „Дотогава не знаех – споделя Пухова. – С Ким си говорехме много откровено у дома. Понякога той бе сдържан и аз се досещах, макар че нищо съществено не ми е казвал. Помня, че веднъж вкъщи бях събрала мои приятели, които Ким обикна. Беше му интересно с тях, а и разговаряхме на английски. Аз домакинствах нещо в кухнята, може би съм сервирала, когато един приятел каза нещо и Ким му направи знак за мълчание, като показа тавана. Тоест той е знаел. Тогава не го взех насериозно, защото беше нещо обичайно. Нещо като знак, че и стените имат уши. Едва след смъртта на Ким разбрах, че със сигурност са ни подслушвали. Един човек, с когото той работеше, ми каза: „Разбира се, че домът ви бе подслушван и Ким знаеше това“.

Из „Истината за Ким Филби”

Книгата може да поръчате тук!