Планинският бегач Калоян Пейчев пробягва 1300 км за 26 дни с възпалени глезени

Част от маршрута тича бос, а най-големите опасности не са мечките, а овчарските кучета

“Голямото Е” – така се нарича съвкупността от трите най-дълги планински туристически маршрута в България - Е3 (Ком - Емине), Е4 (Витоша - Рила - Пирин - Славянка) и Е8 (Рила - Родопи). Те са с обща дължина 1264 км и сумарна денивелация над 80 000 метра, а в края на юли планинският бегач Калоян Пейчев-Кофето измина цялото това разстояние за рекордните 26 дни.

Той стана първият човек, който пробяга “Голямото Е” за толкова кратко време и то без външна подкрепа, поддържащи екипи и без хранителни добавки, стимуланти и химически препарати. Започва приключението на 20 юни и средно всеки ден изминава по 53 км, като през цялото време е с 7-килограмова раница на гръб. В нея носи чифт сухи дрехи, телефон, джипиес, дъждобран, храна и вода. “Основно се хранех със сандвичи през деня, защото в хижите няма голям избор от храна. Трудно може да се намерят ядки и енергийни барчета”, казва Пейчев.

Обикновено само за Ком – Емине са нужни 20 дни за преминаване, а Пейчев успява да го прекоси за 11. Първоначалните планове са да успее да мине тежкия маршрут за 10 дни, но получава контузия. “Явно съм стъпил някъде накриво и ми се възпали левият глезен. Започна да боли и да се подува, затова ми се наложи да забавя темпото”, казва Калоян и добавя, че малко след първата контузия получава втора. Възпалява му се и десният глезен от претоварване. След тежкия маршрут прави 2 дни почивка в София. Посещава физиотерапевт, успява да се възстанови бързо и продължава с другите два маршрута – Е4 и Е8. 

“Около 30-40 км

бягах бос

Точно последните километри от Ком - Емине бяха много кални. Калта полепва по обувките, няма къде да се изчистят и това тежи допълнително. Тогава събух маратонките и бягах бос през калта”, разказва Калоян Пейчев. Практикува босото бягане от 6 г. През 2012 г. се включва в предизвикателството “Стара Планина – 100 км за 24 часа”. Преходът е от хижа “Мазалат” до хижа “Ехо”. По пътя си контузва коляното. Човекът, който финишира първи му казва, че контузията е много често срещана сред бегачите на дълги разстояния, и Калоян започва да търси причината за това. “Много се чудих дали не ползвам правилните маратонки, или е нещо друго. След доста четене установих, че босото бягане е нещото, с което всеки човек е надарен”, казва Кофето, а най-дългото разстояние, което преминавал без обувки, е 45 км.

Всеки знае, че не е добра идея да си сам в планината. Горите крият своите опасности като мечки например. “Беше ми станало навик да подвиквам и пляскам с ръце на всяка минута. В Родопите

видях следи от мечка

и една, която

бягаше от мен,

но тя беше на 200 метра”, казва Пейчев. Оказва се, че най-опасните планински обитатели не са мечките, а овчарските кучета. Те пазят стада с овце и стават особено агресивни, ако някой навлезе в територията им. “В Родопите беше нещо страшно. Адски много кучета имаше там и всекидневно съм водел битки. Те особено много се плашат от движението да се наведеш да вземеш камък от земята. Асоциират го с нещо болезнено”, разказва Кофето. 

Нито контузените глезени, нито калта или овчарските кучета са най-големият проблем. “Най-големите ми трудности определено бяха свързани с всекидневното ми мотивиране да тръгна и да изпълня планирания преход”, казва Калоян Пейчев. Всяка сутрин той става между 5-6 часа сутринта и започва да оправя багажа си, което му отнема по 2 часа.

Идеята да премине “Голямото Е” се ражда още през лятото на миналата година. Тогава тренира за скоростно преминаване на маршрута Витоша - Рила - Пирин - Славянка. “Човек, докато бяга в планината, му минават какви ли не щури мисли през главата и се зачудих дали е възможно да се минат трите най-големи маршрута в рамките на двадесетина дни”, разказва Калоян Пейчев. Прави няколко месеца старателно проучване, настройва се психически, тренира всеки ден и през октомври обявява, че ще се опита да постави рекорда.

Пейчев се възползва от всяка възможност в планината. Освен планинското бягане той е и планински водач, екстремен скиор и планински колоездач. Всички екстремности, които прави в планината, са риск за здравето и дори за живота му. “Колкото и далеч да стигне човек в екстремностите, това не е проява на глупост.

Глупост е да си

мислим, че ще

живеем вечно”,

казва Кофето и добавя, че често пътува из Алпите. Изкачвал е Монблан през 2014 г. и се спуска от върха със ски. “Цялото спускане е около 3100 вертикални метра и продължи близо 2 часа. Минахме през почти всички видове сняг - от заледен до много мек”, разказва Пейчев. През 2011 г. обикаля Алпите за 16 дни и изкачва четирихилядника връх Бернина, но красотите из планините в чужбина остават несравними с тези в България. “Нашите планини с много по-диви и това продължава да ме кара да остана планински водач у нас”, казва Калоян Пейчев и добавя, че мечтае да покорява върхове в Хималаите.