Археологическата програма за 2018 г. в област Видин е доста натоварена, а археолозите имат и амбициозни планове относно неизползвания до момента археологически потенциал на римския град Бонония, каза за БТА директорът на Регионалния исторически музей /РИМ / - Видин Фионера Филипова.
По инициатива на археолога доц. д-р Здравко Димитров от Националния институт за археология с музей при Българска академия на науките /НАИМ-БАН /, заедно с Община Видин и РИМ - Видин започват проучванията на големия античен римски град в региона - Бонония, обясни Филипова. На практика ще бъдат възстановени проучванията на този обект, след като Община Видин предоставя необходимите работници за извършване на разкопките. В началото на септември започва проучването на Кула номер 8, която се намира на западната крепостна стена на Бонония и последно е била проучвана през 2014 година.
"Тази кула е голяма - тя е с диаметър от 35 м, дебелината на стените е 4 м. Това е била най-мощната крепост в България по Дунавския лимес - няма толкова дебели крепостни зидове дори в Рациария или в другите кастели и лагери на изток по реката. Работата при Кула номер 8 е тежка, но се надяваме да можем да почистим вътрешността на кулата, да проучим стратиграфски до основи всичко и след това този обект да бъде опазен. Идеята ни е в бъдеще разкритите основи на кулата да бъдат експонирани, обектът да бъде ограден, да се поставят табели, които да представят археологическия обект", разказа пред журналисти доц. Здравко Димитров, който ще ръководи екипа археолози.
"Има идея Община Видин, като бенефициент по проект, да може да кандидатства и в бъдеще този голям археологически обект - антична Бонония да се разработи, да се създаде цялостна програма за реставрация, консервация и социализиране на обекта. Бонония е изключително голям археологически комплекс, разположен на повече от 200 дка укрепена територия. Целият този археологически потенциал на Видин почти не е използван и не са правени съвременни разкопки. Културните пластове са много дълбоки, запазени са, и най-важното - тук няма иманярски намеси", каза още доц. Димитров.
"Имаме нужда от обща програма с Община Видин, която можем да изработим в бъдеще. Създаването на подобна програма включва три етапа: археологически; консервация и реставрация и трети етап включването на тези реставрирани паметници като туристически обекти за посещение", допълни археологът.
Фионера Филипова припомни, че през 2016 година беше направена геофизика на античния римски град Бонония в района на крепостта "Баба Вида". Тя е показала, че стените и кулите на този античен римски град са много добре запазени.
"Това се отнася и до другата кула, част от антична Бонония - Кула номер 9, която се намира в района между "Баба Вида" и Турския склад. Имаме идея да продължим работата и в тази посока", допълни директорът на видинския музей. "Между Турския склад - днес Епиграфски музей, и "Баба Вида", има огромно пространство, над 10 декара, което е наситено с археологически останки, доказано на базата на геофизичното проучване.Тези останки, както се вижда от проучването, са добре запазени, и има възможност да бъдат експонирани. Така че между "Баба Вида" и Турския склад, който вече е действащ Епиграфски център, да се създаде цял археологически комплекс в паркова среда", разказа Филипова.
Коментари (0)
Вашият коментар