Показват редки птици, рисувани от най-добрите художници орнитолози

Вероятно част от тези птици са останали само като рисунки или препарирани в музеите. Албумът на Науман е от началото на ХХ век. Царската колекция от акварели на птици се е смятала за изгубена.

Може да ги видите в истинската им красота

Изложбата “Птиците в изкуството и цар Фердинанд I” е открита в Регионалния исторически музей - София, (бивша минерална баня) и ще може да бъде видяна до 31 октомври т.г. Тя представя непоказвана колекция от научни илюстрации на птици. Те са изпълнени в акварелна техника и са правени за орнитологичното издание “Науман. Естествена история на птиците на Централна Европа”, излязло в 12 тома през 1905 г.

Колекцията съдържа около 400 илюстрации. Поради военните конфликти през първата половина на XX в. се смята, че е безвъзвратно изгубена. В действителност оцелява и принадлежи на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, наследил Княжеския естественоисторически музей.

В изложбата са

представени 65

автентични акварела Благодарение на Ерина Кръстева от Регионалния исторически музей и кураторката Христина Грозданова показваме няколко от тях и даваме повече сведения за художниците, които са оставили и описания на рисуваните от тях птици.

Илюстрациите на Джон Джерард Кьолеманс разкриват висок професионализъм. По отношение на техниката повечето от тях се отличават със сравнително плътно нанасяне на акварела в изображенията на птиците и по-разредена боя във фона, където често се открояват отделни фино разработени детайли. Забележителни са и творбите на още един автор с холандски произход, за когото се знае значително по-малко - Еди де Маес. Голяма част от илюстрациите за изданието на Науман са негови. Почеркът му се различава значително от този на Кьолеманс.

Маес работи с много

по-фини детайли,

умело прилагане на акварела и прозрачност. Неговите илюстрации в изданието са значителнен брой и също демонстрират специализирани професионални качества и опит. Ето защо, а също и поради честото репродуциране на негови графични отпечатъци на пазара за изкуство липсата на информация за него е изненадваща.

Сред авторите на илюстрациите се отличават и произведенията на няколко художници от Германия. Един от тях е орнитологът Бруно Гайслер (1857–1945). През 1890 г.

той заминава

за Нова Гвинея,

а три години по-късно става уредник в музея в Дрезден. Известен е с работата си като илюстратор. При по-подробно разглеждане на произведенията му в колекцията от оригинали, публикувани в “Науман. Естествена история на птиците на Централна Европа” могат да се забележат известни разлики в подхода му, навярно резултат от развитие и добиване на опит. В някои от най-представителните му творби прави впечатление разработването на детайли не само в изображенията на самите птици, но и на определени видове растения.

Друг немски автор е Ото Клайншмит (1870–1954). През 1890 г. той постъпва в университета в Марбург, за да се занимава с теология, но успоредно с това прави и орнитологични изследвания.

Става асистент на

известния орнитолог

граф Ханс Херман

Карл Лудвиг

от Берлепш. В научен план той се занимава най-вече с таксономия (наука за класификация на организмите) и работи в замъка Витенберг. Там, където се намира неговата голяма колекция от препарирани животни, се съхраняват и голям брой от научните му илюстрации.

Стефан фон Нецсей (1870–1902) е роден във Врабле, Австро-Унгария. Той е унгарски зоолог, известен най-вече с приноса си в областта на ентомологията. Също като много други учени от периода той е и художник. През 1890 г. заминава за Франция и постъпва в художествена академия “Жулиен” в Париж. Стефан фон Нецсей рисува предимно птици и пеперуди.

Българските автори в изложбата, поне известните, са Иван Милев, Харалампи Тачев, Николай Ростовцев и др.

  Неизвестният портрет на цар Фердинанд I в изложбата е рисуван от Никола Михайлов

Инициативността на Фердинанд I води до създаването на редица национални научни институции. Заслугите му са разкрити посредством текстова информация и архивни фотографии. Включен е непоказван до момента официален портрет на българския монарх от художника Никола Михайлов (1879-1960), осигурен от аукционна къща “Енакор” - Германия. Творбите на художника - един от най-добрите български портретисти, са сред най-скъпите у нас. Учи в Мюнхенската художествена академия. Специализира в академия “Жулиен” в Париж. Посещава Лондон, където изучава старите английски портретисти. По покана на цар Фердинанд I през 1914 г. в София рисува серия портрети. Напуска окончателно България през 1911 г. и се установява при съпругата си в Германия. Между Първата и Втората световни войни е сред най-търсените и скъпоплатени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка.

Никола Михайлов завещава 18 от картините си на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.