След първоначалния възторг и одобрение на „Завръщане от Рим”, филмът на Иля Велчев е строго разкритикуван. Зрителският интерес към него бил много голям, в телевизията пристигали възторжените мнения на хората, а когато бил прожектиран вечер, улиците на София се опразвали. Положителна е и оценката за филма на Людмила, която смята, че той „бърка дълбоко в човешката душа”.
Защо в последствие „Завръщане от Рим” е свален от екран и остро критикуван? От какво се е боял Тодор Живков? Отговорите на тези и други въпроси ще откриете в откъса от книгата на Иля Велчев – „Биографични снимки. Документален роман”.
„Завръщане от Рим” е първата реализирана телевизионна кинокопродукция със Запада. Всяка серия беше гледана и одобрена от художествения съвет на Студията за телевизионни филми. Директор на Телевизията беше Иван Славков. Той организира прожекция и коктейл в салона на „София Прес”, на която имаше висши ръководители – от Политбюро, министри и членове на ЦК, много приятели и гости. Славков лично ги посрещаше на входа. След прожекцията екипът и аз получихме поздравления от всички. Интервютата с гостите и снимките с тях бяха конфискувани от Държавна сигурност преди предстоящия Пленум на ЦК за филма.
Когато Телевизията показваше „Завръщане от Рим”, филмът буквално опразваше вечер улиците. Служебният бюлетин на Телевизията от 16 януари 1977 г. е записал мненията на обаждащите се зрители: „Много хубав филм! Искаме още много такива серии!” На 20 януари: „Продължават обажданията, с които зрителите се интересуват дали ще има още серии.” Сводката на Главна редакция „Писма на зрителите” е обобщила след последната серия на филма: „С много писма зрителите откликнаха на българо-италианския филм „Завръщане от Рим”. Много зрители възторжено приемат филма, някои с резервираност. Младите зрители безрезервно харесват филма и искат творчески портрети и срещи със създателите му”. Получаваха се купища писма от колективи и хора, изразяващи възторга си, част от които пазя. 
Милка изрази мнението: „Това е филм, който бърка дълбоко в човешката душа”. За „Завръщане от Рим” имаше заявки за закупуване от много страни, включително от САЩ и Съветския съюз, предстоеше премиерата в Италия. Имаше световен шанс за българското кино.
Но това не влизаше в плановете на Т.Ж. Той беше силно раздразнен от успеха на сина на Борис Велчев. Баща ми придобиваше все по-голям авторитет както в партията, така и в международното социалистическо и прогресивно движение. Само година преди филма, на 11-ия конгрес на партията, отново е предложен и избран за член на Политбюро и секретар на ЦК. Протоколът е бил такъв: Първо се предлага кандидатурата за първи секретар на партията, гласува се от делегатите, а след това избраният първи секретар предлага членовете на Политбюро. Когато е дошъл моментът да бъде предложен Т.Ж. за първи секретар, към сцената с трибуната са вървели Борис Велчев, Станко Тодоров и Т.Ж. 
– Велчев, ти ще ме предложиш – казва Т.Ж.
Двамата с Тодоров сядат в залата. Борис Велчев се качва на сцената. Мисля, че това са мигове, в които Т.Ж. е изпитвал особено напрежение, въпреки че всичко е било уточнено. Когато Т.Ж., вече избран, предлага членовете на Политбюро, той започва с името на баща ми. Не спазва азбучния ред, според който би трябвало да започне с „А” – Александър Лилов. Това се приема като знак, че Борис Велчев отново е вторият човек в партията. Толкова опасно близо...
На Т.Ж. не му се е нравело и че аз може да се превърна в конкурент на дъщеря му, че с нарастващата си известност като творец хвърлям сянка върху „изключителните качества” на Милка, както той се изразяваше за нея и за която бе взел курс да се утвърждава не само като национална, но и като неповторима международна личност. Когато Т.Ж. се опитва да спечели баща ми да го подкрепи Милка да бъде избрана в Политбюро, Татко другарски му казва, че няма да се приеме добре в партията, че не е добре лично за авторитета на Т.Ж. Оттогава тя се държеше студено с баща ми, който продължаваше да я нарича като в детството й – Милка. Докато другите минаха на „другарко Живкова”. Тя стана член на Политбюро след отстраняването на Борис Велчев.
Т.Ж. го е вбесило и предложението на първия секретар на Комсомола Енчо Москов за издигането ми за секретар на Комсомола. Предложението е направено до Лилов без моето знание и съгласие в отсъствието на баща ми, който тогава беше болен. Позицията секретар на Комсомола се приемаше за трамплин към най-високите етажи на властта, както това стана със самия Лилов. Не съм имал и нямам и най-малкото влечение към партийна кариера. Не бях дори член на партията. Единствената позиция, която съм заемал, е обществена, на заместник-председател на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция, което съм вършил без възнаграждение. Отказах да стана председател на клуба на мястото на Славков, който трябваше да бъде освободен по възраст. 
На трибуната на мавзолея по време на манифестацията на 1 май 1976 г., Т.Ж. казва на Борис Велчев:
– Не може да издигаме безпринципно нашите деца.
Татко ми сподели вечерта:
– Живков най-после осъзна грешката си за Милка.
Всъщност той е визирал мен. Същата година, в правителствения самолет на връщане от Куба, в която делегация баща ми не участва, Т.Ж., правейки коментар за „гъвкавостта на ръководителя в новите реалности”, казва на Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро: „Борис Велчев е прекалено честен...” Поразяващо! Честността се е превърнала в недостатък!
И така Т.Ж. решава, че „Завръщане от Рим” може да бъде използван за отстраняването на баща ми от второто място. То да бъде дадено на Лилов и да се освободи пътят към Политбюро на Милка. Това е следващият етап на династичната му амбиция.
Моментът за удара е грижливо подбран. Течеше 1977 г. и трябваше да започне подготовката на 12-ия конгрес и честването на 25-ата годишнина от Априлския пленум. Култът към Т.Ж. и неговата еднолична власт бяха достигнали високо развитие. Все по-открито и целенасочено се създаваше и култ към неговото семейство. Набелязаната крайна цел ставаше все по-очевидна. На 12-ия конгрес и във връзка с годишнината от Априлския пленум да се издигнат и утвърдят до своя апогей култът към Т.Ж. като генерален секретар, неговата еднолична власт, както и култът към неговото семейство. И както е известно, всичко това стана факт на 12-ия и след 12-ия конгрес, което може да се приеме, че бележи и началото на развитието на Тоталната криза, в която навлиза в тези години българското общество. До такова положение доведоха страната сталинският модел за изграждане на социализма и установената от Т.Ж. култовска административно-командна, бюрократична и репресивна система на управление. Той, разполагайки вече с неограничена еднолична власт, ще обезличи напълно всяко колективно ръководство.
Филмът бе повод, истинската причина за разправата е убеждението на Т.Ж., че по пътя към набелязаната крайна цел за установяване на абсолютен култ, Борис Велчев ще му създава трудности като негов критичен конкурент. И затова най-добре е да бъде изваден от ръководството на партията. Още повече, че имаше вече набелязан заместник в лицето на Лилов.
Между Борис Велчев и Т.Ж. отдавна прехвърчат искри. Не му се нрави упоритостта, с която баща ми отстоява свои позиции по едни или други въпроси, упреква го, че е „труден партньор”, на няколко пъти се опитва да го отстрани, и в Областния комитет на София 1945–1948 г., и в Градския комитет на София, и на няколко пъти в ЦК. Два особено силни конфликта има между тях.
Единият през 1968 г. по повод приемането на Тезисите за младежта, които Борис Велчев изготвя. Въпреки че и Политбюро, и лично Т.Ж. са одобрили Тезисите, минута преди баща ми да ги прочете на делегатите, Т.Ж. изважда от джоба си листове, написани от съветника му Нико Яхиел, и обявява:
– Да благодарим на другаря Борис Велчев за положения труд, но ще ви прочета как аз виждам Тезисите за младежта.
Бламира го пред всички.
Вторият конфликт е през 1973 г. по повод доклада на Борис Велчев на Търновското партийно съвещание, посрещнат с акламации и дълго коментиран и разучаван по партийните организации в страната, след което мнозина в партията виждат баща ми като бъдещата основна фигура, изграждаща престижа, достойнството и творческата й мощ.
Т.Ж. са го притеснили и срещите на баща ми през 1976 г. с ръководствата на МВР, Телевизията и Софийския градски комитет на партията. Счел ги е за подготовка към бъдещи действия.
Из „Биографични снимки. Документален роман”
Книгата може да поръчате тук! 
Коментари (0)
Вашият коментар