Български военни медици пътували по 20 денонощия, за да помагат по време на Виетнамската война

Тази година военномедицинската

служба у нас навърши 140 години

140 години навърши военномедицинската служба у нас на 1 септември тази година. Военномедицинска академия отбеляза празника с юбилейна пощенска карта, а печат за валидирнато ѝ поставиха началникът на ВМА бригаден генерал проф. Венцислав Мутафчийски, FACS, зам.-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов, началникът на отбраната ген. Андрей Боцев и изпълнителният директор на “Български пощи” Деян Дънешки.

Военномедицинската служба у нас е създадена на 1 септември 1878 г. Първата хуманитарна мисия в историята и на родното здравеопазване, и на българската войска обаче се случва

през 1904 г., когато

бригада от военни

лекари е изпратена за

далечна Манджурия,

Североизточна Азия.

Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на руското дружество на Червения кръст. За ръководител на бригадата е избран подполковник д-р Димитър Киранов, началник на Първа софийска дивизионна болница, чийто наследник днес е ВМА.

В състава на бригадата са четирима военни лекари, двама фелдшери и 3 сестри. Според архивите на руското командване българската бригада е изпълнила “с чест и достойнство своята задача и е спечелила респект и уважение.”

През изминалото столетие българската военномедицинска служба взема участие в мисии в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка. Те са свързани с военни конфликти или природни катаклизми.

Богатият опит на военните лекари и модерното за началото на 20-и век оборудване са основание за ползването на Софийска военна болница като база за обучение на студенти медици в създадения през 1918 г. Медицински факултет към Софийския университет. Традицията продължава и до днес.

Подготовката на военните медици за работа при кризи е особено ценна в съвременната епоха, когато заплахата от тероризъм расте. А и все повече природни катаклизми удрят планетата.

След първата мисия в Руско-японската война български военни лекари осигуряват помощ във всички войни, водени до средата на 20-и век.

През 50-те години, веднага след началото на войната между Северна и Южна Корея, две военномедицински бригади, включващи около 50 лекари, се отправят към Далечния изток в помощ на местното население. Няколко години по-късно 4 бригади на наши медици подпомагат Виетнам в периода 1956-1971 г. по време на виетнамската война. Само за да достигнат с влак от София до Ханой, медиците ни са пътували средно по 20 денонощия.

През 1962 г. български военни лекари помагат и на алжирското население. Това е една от най-продължителните хуманитарни мисии. Тя приключва през 1990 г., но сътрудничество между медицинските служби на двете армии продължава до днес.

През 60-те години военномедицинската служба участва в мисии в Мозамбик, Никарагуа, Сирия и Ливан. Медиците ни помагат при

земетресенията в

Армения през 1988 г.

и в Турция през 1999 година. Българските военни лекари помагат и на северната ни съседка Румъния по време на демократичните промени там през 1989 г.

Първото участие на контингент от Българската армия в операция по поддържане на мира под егидата на ООН е мисията в Камбоджа през 1992-1993 г. За медицинското осигуряване на българския контингент, включващ над 1020 военнослужещи, е изпратен медицински взвод от 27 лекари, медицински сестри и санитарни инструктори.

От юни 1997 г. България участва с военни контингенти в операцията по поддържане на мира в Босна и Херцеговина, а от февруари 2000 г. и в Косово. Всички тези мисии се осигуряват и от военни лекари. Тяхната основна задача е да оказват спешна и неотложна медицинска помощ и амбулаторно лечение на българските военнослужещи.

Освен на Балканите военните ни медици помагат и в горещите точки на Близкия изток. От 2002 г. армията ни участва с контингент в мироопазващата мисия в Афганистан, а от 2003 г. и в Ирак. От 2004 г. български военни лекари се включват и във военнополевите болници на НАТО в Кабул. От 2005 г. наш екип е в състава на испанската военнополева болница, която се мести от Кабул в Херат – една от най-размирните зони на Афганистан.

960 български военни

медици са участвали

в операции на НАТО

и ЕС до момента. Днес наши лекари под пагон има в Афганистан, Мали, Босна и Херцеговина, като последният екип замина на 27 юли за Мали.

Един от успешните методи за спасяване на хора по време на война и кризисни ситуации, който днес се прилага във ВМА, е научен именно по време на мисия. Това е т. нар. хирургия за овладяване на животозастрашаващи увреждания при травми. Пренася го сегашният шеф на болницата проф. Мутафчийски след мисия в Афганистан. Заимстван е от американския флот, където при пробойна в кораба не се прави ремонт веднага, а дупката се запушва с подръчни средства, за да стигне корабът до мястото за ремонт. В хирургията това означава да се пристъпи към отворена операция за по-кратко време, чрез която да се спре кървенето и да се ограничат увредените участъци, така че пациентът да бъде стабилизиран. След това поемат реаниматорите с преливане на кръв, вдигане на телесната температура и овладяване на ацидозата (нарушение на киселинно-алкалното равновесие в организма).