Шестима транспортни министри на прехода са богати технократи, изключение - пенсионерът Нейчо Неев

Идват от бизнеса и след мандата се връщат там

Някога днешното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е било ръководено от Цола Драгойчева и от Пенчо Кубадински. Не заедно, а последователно в течение на няколко години, когато са се наливали основите на социалистическата власт.

Не че двамата видни партийни функционери са имали нещо общо с тази сфера на дейност, но както казват - такива са били времената. През 40-те години на миналия век е трябвало да се овладява държавата.

Е, сега са други времена и откакто член първи на Живковата конституция падна, на тези постове са се изреждали, с малки изключения,

само хора технократи

Които са идвали от съответния бизнес, правили са каквото са правили като министри и след това отнова са се връщали в бизнеса.

Може би затова състоятелните хора сред съвременните транспортни министри са като че ли най-много, сравнени с други министерства.

Вилхелм Краус например години наред имаше семеен бизнес с маршрутки, а в по-ново време направи собствена винарска изба край бургаското село Каменар. Той ръководеше в продължение на дълги години транспортния парк на “Лукойл” в България.

Пламен Петров, който бе министър в продължение на две години в правителството на НДСВ, дойде от бизнеса с кабелни оператори – беше акционер на “КейбълТел”, която после се вля в “Евроком”. След министерстването стана финансов директор на “Мтел”.

Човекът, който оглави след него поста – Николай Василев, е небезизвестният вицепремиер на Симеон Сакскобургготски, който

има общо 8 години

министерски стаж

Четири години бе вицепремиер при НДСВ и още 4 години изкара като министър на държавната администрация в правителството на Сергей Станишев.

Василев дойде в политиката, след като беше успешен инвестиционен банкер, а след това създаде една от най-големите независими компании за управление на активи в България – “Експат Капитал”. Чиито акции скоро ще се търгуват на Лондонската фондова борса.

Специално внимание заслужава Данаил Папазов, който бе транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски.

Папазов напусна властта през 2014 г., притежавайки известни средства: към 25 хил. лв. в банка, два-три апартамента във Варна, годишен доход за 2014 г. от 36 хил. извън министерската заплата и още 151 хил. годишен доход на жена му.

В сметката обаче не са включени

двете му деца

Станислав и Евелина

Които точно преди около година придобиха ТЕЦ “Варна” срещу неизвестна и до днес сума. Знае се само стойността на кредита за придобиването - 24 млн. евро. Но в същото време в годишния отчет на ЧЕЗ за 2017 г. срещу ТЕЦ “Варна” е посочено, че е продадена за 48,5 млн. евро.

Данаил Папазов стана управител на теца, успя да пусне отново в работа един от спрените му блокове и наскоро продаде целия тец на Ахмед Доган.

Сравнително по-слабо известен е предшественикът на Папазов на поста – Кристиан Кръстев, който в продължение на няколко години бе шеф на дирекция в министерството, после заместник-министър и накрая – министър в служебния кабинет на Марин Райков.

Всъщност той често шества в жълтите издания, които го описват като

един от най-желаните

ергени в държавата

И това донякъде има основание. Кръстев бе първият шеф на авиокомпания “Уиз еър” за България, ръководи я в продължение на 5 години, притежава доста декари плодородна земеделска земя в Ямболско, откъдето е. И има дял и е член на съвета на директорите на една високотехнологична фирма - “Биодит Глобал Технолъджи” АД. Самата фирма няма кой знае какви финансови успехи, но притежава патент за биометрична система за отдалечен достъп до данни, като само стойността на патента е 8,6 млн. лв.

Не бива да се забравя и един човек, който бе министър много отдавна – Веселин Павлов. Той бе сложен начело на министерството от Андрей Луканов през 1990 г., но остана на поста и в правителството на Димитър Попов. Дойде от БДЖ, чийто генерален директор бе в навечерието на демократичните промени. Но, изглежда

като министър е

преосмислил къде

има повече хляб

и стана предприемач в автотранспорта. Днес Павлов, който в момента е на 69 години, е основен собственик и ръководи дузина превозвачески фирми. Най-значимата от тях е “Карголинк” АД, чиито хладилни и бордови камиони пътуват из цяла Европа.

Не е задължително един технократ да е непременно бизнесмен и

да печели

много пари

Сред бившите транспортни министри на прехода има и немалко политици или преподаватели във висши учебни заведения. Петър Мутафчиев – един от малцината министри на транспорта, изкарал пълен мандат (в правителството на Сергей Станишев), в продължение на няколко мандата след това бе активен депутат от БСП, ръководеше транспортната комисия в парламента, а сега е шеф на Форума за балкански транспорт и инфраструктура – своеобразен тинк-танк в ресора, който събира специалисти и бизнесмени от транспорта, регионалното развитие и строителството.

Антони Славински, който по образование е специалист по радиотелекомуникации и преди да стане министър, работеше по планирането и изграждането на мрежи в БТК, пое транспорта по принуда. Той бе председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, но след правителствените промени в средата на Костовия мандат комитетът бе слят с министерството на транспорта и Славински го ръководеше до 2001 г.

После стана преподавател по телекомуникации в Нов български университет, ръководител на едноименната катедра, а след смъртта на проф. Богдан Богданов пое председателството на настоятелството на университета. В последните години активността му намаля и той се е отдал предимно на внуците и семейството си.

Кирил Ерменков е друг такъв пример. Той бе дълги години заместник-министър на транспорта в първите няколко правителства на прехода, издигнал се на този пост, след като е работил във ведомството още от средата на 70-те години на миналия век.

Когато през 1993 г. министър Нейчо Неев, който бе и вицепремиер, бе принуден да подаде оставка, Ерменков бе направен министър за няколко месеца. Политическата му кариера след това завърши като несменяем депутат от левицата в продължение на няколко мандата.

Единствената жена, допусната в последните 30 години до този пост, макар и за кратко, е Николина Ангелкова. Тя бе транспортен министър в продължение на 3 месеца по време на служебния кабинет на Марин Райков.

Как Нейчо Неев оправи БДЖ 

Ако прословутата фраза на Нейчо Неев “Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер” трябва да се преведе на по-формален български, смисълът ѝ е, че нашата държава вече може да се управлява от когото и да е.

И наистина, това е основен лайтмотив на всички интервюта, които бившият транспортен министър и вицепремиер дава охотно от години насам, вече

в качеството

си на редови

пенсионер

Той е дал категоричните си оценки за Костов и министрите му, за царя, за Сергей Станишев, за Бойко Борисов. Понякога в рамките на една година е в състояние да оцени един политик по коренно противоположен начин. Но оценките му са предимно негативни.

Независимо от крилатата фраза, която създаде (или му приписаха, както той твърди), самият Нейчо Неев оценява себе си много високо.

Например ситуацията с БДЖ. Паметни ще останат телевизионните кадри от втория работен ден на Нейчо Неев като вицепремиер и транспортен министър. Той поведе телевизионните екипи към Централна гара, където основната му цел беше да накара

всички служители

да се впрегнат

да я почистят,

защото му се видя много мръсна и жалка. Двайсетина години по-късно, когато го попитат какво толкова е свършил като транспортен министър, Нейчо Неев уверено казва: “Ами аз оправих БДЖ”. И формално сякаш е прав. Дълговете от близо 800 млн. лв., които бяха погасени едва наскоро, се натрупаха доста след него.

Нейчо Неев обича от днешна гледна точка да разказва различни истории за действията си като вицепремиер. Той полага клетва заедно с другите министри на Любен Беров на 30 декември 1992 г. Още на другия ден Нейчо отива в “Булгаргаз”, защото някой му е казал, че газът в страната е недостатъчен и ще се случи нещо лошо.

“Пристигам, директора Попов го няма. Влизам в диспечерския пункт, заместник-директорът г-н Беловеждов пристига. Обръщам се към него и диспечера и им заявявам: Засега

аз съм диспечер

на България –

каквото нареждане дам, то ще се изпълнява. Презумпцията ми беше – да насоча газа към София, защото на 31 декември всички са по домовете си, ако парното е слабо, ще включат електрическите печки, товарът за цялата страна ще нарасне неимоверно и неминуемо ще последва събаряне на енергийната система. За кратко време наредих да се намали или прекрати, където позволява технологичният режим, газозахранването на десетки предприятия, включително тецове, на “Кремиковци”, “Стомана”. По този начин осигурих необходимото налягане и количество газ за София и предотвратих неизбежния срив на енергийната система на страната. А софиянци и останалите български граждани прекараха Нова година на светло”, разказва Нейчо Неев в едно интервю преди десетина години. И трябва да му се вярва, че наистина го е направил.

След министерстването си Нейчо Неев не се оттегли веднага от политиката, а бе известно време депутат от БСП. След това по времето, когато главен прокурор бе Никола Филчев, Нейчо бе подсъдим по дело за допускане на нарушение на югоембаргото. Конкретно обвинението бе, че е улеснил 16 контрабандни случая с пренос на гориво през калотина за Югославия.

Поседя 1 месец

в ареста,

но бе освободен срещу 3000 лв. гаранция. От самото дело нищо не излезе.

Наследството на Краус

Години след като ОДС не успяха да спечелят парламентарните избори през 2001 г. и кабинетът “Костов” отиде в историята, все още никой не е дал правдоподобно обяснение какви бяха конкретните причини да се направят министерските промени в средата на мандата.

Тогава с поста си се прости и транспортният министър Вилхелм Краус, който и по професия, и по образование е тясно свързан с този бранш.

Нещо повече – през 1998-1999 г. целият транспортен сектор в държавата бе основно преформатиран. Тогава за първи път

КАТ изгуби тоталния

си монопол

върху пътното движение. Контролът върху сервизите и върху курсовете за обучение на шофьорите отиде в транспортното министерство, което написа изцяло нов Закон за движение по пътищата.

Таксиметровите коли бяха боядисани в жълто и водачите им бяха задължени да сложат фискални касови апарати. Нещо повече - тогава възникнаха първите големи професионални таксиметрови компании, които возеха с нови коли. БДЖ бяха разделени на пътническа фирма и на инфраструктурно предприятие. И още много други неща.

По същото време в столицата бе проведен първият конкурс за маршрутки.

Микробусите трябваше да конкурират линиите на градския транспорт, като возят малко по-скъпо от автобусите и трамваите. И се оказа, че фирмите, спечелили почти половината от линиите, са собственост на единия от синовете на транспортния министър Вилхелм Краус.

Когато бе помолен да коментира този факт, с присъщата си откровеност Краус заяви, че не вижда нищо смущаващо. “Нормално е синът на транспортния министър да тръгне по пътя на баща си и да се занимава с транспорт,

а не да е обущар”,

каза той.

Въпреки че тогава управляващата партия не реагира по никакъв начин, бурята в публичното пространство стана твърде голяма. И без съмнение след няколко месеца е наклонила везните към това управляващите да се отърват от Краус.

Съдбата на Краус след министерстването не е никак лека – срещу него непрекъснато бяха повдигани обвинения, делата влизаха и излизаха от съда, но в крайна сметка

няма нито една

осъдителна присъда

Включително и заради приватизацията на авиокомпания “Балкан”, която година и половина след сделката фалира по много зрелищен начин.

Двама бяха или станаха банкери след властта

По стечение на обстоятелствата Ивайло Московски е най-дългогодишният министър на транспорта за последните 30 години. Той дойде във ведомството през 2009 г. като заместник на тогавашния министър Александър Цветков. Но след две години, когато Бойко Борисов се раздели с Цветков, Московски стана министър. До падането на първия кабинет на Борисов от власт. След кратък престой в парламента Московски отново стана министър на транспорта до подаването на оставка на кабинета “Борисов 2”. След това пак зае креслото на министър до трагичната катастрофа край Своге, когато бе принуден да подаде оставка.

През тези общо 6-7 години мнозина забравиха, че Московски всъщност е финансист по образование, бил е застрахователен шеф и директор на предприятия. Новото му аплоа, в което ще се изявява след ноември т.г., е банкер - очаква се да бъде избран и гласуван за вицепрезидент по операциите на Черноморската банка за търговия и развитие.

Един от неговите предшественици като министър - Николай Василев, е сертифициран финансов аналитик, един от първите българи изобщо, който има такава степен. От 1996 до 2001 г. е работил като инвестиционен банкер и е натрупал богат опит в сферата на инвестициите в световните пазари на акции, като е работил за три мултинационални компании. Бил е старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон, асоцииран директор на UBS (бившата SBC Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон и данъчен консултант в Coopers & Lybrand – Будапеща.

“Експат Капитал”, която основа през 2009 г., управлява 3 договорни фонда с глобален фокус, 11 борсово търгувани фонда, 1 фонд за недвижими имоти и стотици индивидуални инвестиционни сметки.